"Нова Зора" - брой 17 - 29 април 2008 г.

България има бъдеще
само в съюза на социалната идея и енергията на патриотизма
Всички политически наблюдатели и анализатори са единодушни, че събитията в политическото пространство на България носят очертанията на криза и могат да бъдат квалифицирани като политическа криза. Водещата линия в тази криза е желанието да се свали правителството на тройната коалиция, да се омаломощи БСП до възможния предел и властта да се поеме от нов, предварително известен политически субект (ГЕРБ). “Нова Зора” винаги ясно е изразявала отношението си към крадливите лондонски юпита на дядо Сакс и опасната роля на ДПС в ерозирането на българската държавност. По отношение на БСП, нейният все по-десен уклон и идейна безпринципност, никой друг, подобно на нас, не е заемал ясна позиция на несъгласие. Но нека първо поговорим за източниците на кризата. Те не са от днес.
Хронологично кризата започна веднага след посещението на президента на Руската федерация В.В. Путин у нас. Само този факт вече показва, че случващото се е нещо сериозно, че в него са замесени не само български политически интереси, но и геополитически интереси на външни на България сили. Някому изглежда не се понравиха резултатите от това посещение. В този смисъл индикативна бе и подкрепата на тежката артилерия на Европейския съюз - Жозе Барозу. Рамото, което той даде на българския министър-председател, също е симптоматично, особено като се вземат предвид политическите действия на Сергей Станишев в последно време и неговите приглушено демонстрирани геополитически предпочитания. Задействаните “десни” сили у нас, техният подчертан оптимизъм, съчетан с открит настъпателен устрем, също издават старателно прикрито външно присъствие, както и вярата, че това присъствие рано или късно ще се материализира в тяхна полза.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Глобализаторът, който дойде от студа
Обвиненията на бившия главен икономист на Световната банка са изумителни. Включително и когато описва как Международният валутен фонд и Министерството на финансите на САЩ предопределиха изхода от изборите в Русия.
“Много хора бяха обречени на смърт”, каза бившият апаратчик.
Случващото се напомняше сцена от роман на Джон Льо Каре. Блестящ стар агент идва от студа, преминава на наша страна и след часове разпит облекчава паметта си от ужасите, извършени в името на политическа идеология, чиято порочност вече е осъзнал.
И ето, пред мен се намира един къде-къде по-голям улов от някой амортизиран шпионин от времето на студената война.
Автор: Грегъри ПАЛАСТ>> Пълния текст...
Българо-руският диалог в контекста на европейските идеи
Нашето заседание, така нареченият “панел”, би трябвало да носи по-слаба конфронтационна енергия. По текст видимо е насочен към миналото и поуките от него. “Развитие на историко-културните традиции”, разбира се в “контекста на европейската идея”. За миналото в посока към настоящето и бъдещето ще говорят такива авторитети като акад. Косев, проф. Долгов, д-р Черторицка, д-р Громико и други.
Искам да кажа няколко неща предварително, и то свързани с отделни тезиси, прозвучали в деня на откриването на конференцията.
Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Славянството в 21-ви век
Когато говорим за отделните цивилизации днес, е много модно да се споменават нашумелите през последните години имена на Арнълд Тойнби и най-вече Самюъл Хънтингтън с неговото произведение „Сблъсъкът на цивилизациите”.
В действителност много малко са тези, които знаят, че години преди споменатите по-горе по темата е работил гениалният руски учен Николай Яковлевич Данилевски (1822-1885). Човек с енциклопедични познания, за съжаление, той и днес се намира в периферията на обществената мисъл. Някои твърдят, че Данилевски е предшественик на Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби. Славянският гений, много преди своите западни събратя, е изказал всички фундаментални мисли по отношение на теорията на цивилизациите в своя труд „Русия и Европа”. На фона на огромната ерудиция на Данилевски О. Шпенглер, А.Тойнби и С. Хънтингтън изглеждат като обикновенни епигони.
Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
И на Великден, и на Гергьовден - като на първи април
След скандали, слухове и поредния вот на недоверие най-после неяснотата около ремонта на правителството се изясни. В чест на Великден тримата политически алхимици - Станишев, Доган и Сакскобургготски, забъркаха сместа, наречена „структурни и персонални промени в кабинета” и обявиха идеята за победа на разума.
Покрай боядисаните яйца, козунаците и печените агънца се предполагаше, че избирателите - макар и доста по-скромни в трапезите - ще преглътнат по-лесно факта, че държавната гемия продължава да се носи из европейското море без лоцман, капитан и кормчия. Нещо като „Титаник” през Атлантика, когато капитанът си подремвал до срещата на лайнера с г-н Айсберг...
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
Българите мохамедани извън България и Македония
През 1978 г. на една неграмотна туркиня са се падали средно по 6,56 деца, на туркиня с начално образование - 3,88, и на висшистка - 2,71. И все пак турското правителство е обезпокоено, че докато туркините имат средно по 5,5 деца, то кюрдите са с по 6,5 деца, а това води до по-бързо увеличаване на дела им в населението на страната.
Официалната турска статистика игнорира въпроса за етническия състав на населението, като го замени с данни за разпределението му по езикова принадлежност. В условията на национално неравноправие много представители на малцинствата предпочитат да скрият своята истинска народност и език. За последно резултатите дори и от толкова странен начин за преброяване на населението на Турция бяха публикувани за 1965 г. Броят на жителите на страната с майчин език „помашки” според това „преброяване” на населението за отделни градове, е следният: Одрин - 10 324 души; Лозенград - 3375 души; Текирдаг - 1632 души; Измир - 1289 души (плюс 560 с майчин език български), или общо 17 180 души. Други 20 хил. души с майчин език „помашки” са регистрирани в околностите на Истанбул, и 40 хил. души - до Анкара.
Автор: Доц. Сашо СТАНЕВ>> Пълния текст...
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем...
  • Времето променя хората в същата степен, в каквато хората променят времето
  • В много ускорени и странни времена живеем. Казвам времена, а не време, защото в България различни групи от народонаселението живеят в различни времена, а други дори в различни измерения.
    За да не си помислите, че само при нас е така, ще цитирам един американски радиожурналист: “...четем твърде малко и мислим твърде малко... Увеличихме притежанието, но намалихме ценностите, говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често... Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем..."
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
    Триптих на Възкресение Христово
    Преди три години участвах в Национална конференция по теми от най-древната и по-нова българска история. Групата от град Пловдив беше донесла трибагреник с извезани върху него старобългарски знаци и изработено от техен съмишленик копие на Рафаиловия кръст. Тогава още не знаех каква ценност представлява самият оригинал. По-късно разбрах, че заедно с други експонати бил включен в изложба в Париж по случай 1300 години от основаването на българската държава. И че пред тази невероятна творба на дърворезбата занемели Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Рафаиловият кръст се пази в отделно помещение към Музея на Рилския манастир, в стъклена камера и е застрахован за 1 милион лв. 12 години - от 1790 до 1802 г. - в Рилския манастир, над него работил монах Рафаил, роден през втората половина на 18 век в с. Калища, Радомирско.
    Преданието разказва, че накрая ослепял... Кръстът е с размери ширина 81 см, височина 43 см. Изработен е от цяло дърво с две допълнения - палмети - на хоризонталното ребро, богато украсен с цветя. Носен е от пирамидално столче с крачка на животно. Изобразени са общо 104 религиозни сцени, надписи и 650 малки фигурки. Виждат се събития от живота на Христос, от Стария и Новия завет.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    Православието ще ни свързва и в бъдното
    Неслучайно изложбата “Катедралите на Русия” (9.04-15.04, Руски културно-информационен център) ни гостува точно в седмицата преди Великден. Тя е част от многобройните изяви в рамките на “2008 г. - Година на Русия в България”. Авторката - Людмила Волхонская, е народен майстор на Русия и член на Международната художествена фондация. Започва творческия си път с бродерии на икони със сърмени конци. По здравословни причини прекъсва и се насочва към живопис и графика, но темата за православието остава водеща.
    Художничката изобретява и патентова свой авторски начин за подготовка на платното, като го промазва и после нанася акрилни бои. Така у зрителя остава впечатление, че в картините прониква невидима, небесна, светлина. Оригиналния си стил художничката нарекла “Светлина на Новото време”.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
    Още за “митът Батак”
    Едно възвание, в което е изразена тревогата на видни френски историци от все по-честите политически намеси в оценката на събитията от миналото, е публикувано във в. “Либерасион” на 13.12. 2005 г. То е резултат от зачестилите аморални и антидемократични опити на корумпирани публични личности да налагат преднамерени интерпретации на доказани исторически истини, превръщайки свободата на научната мисъл в слуга на идеологически внушения.
    Възванието се базира на консенсусно приети принципи, а именно:
    - Историята не е религиозна догма, не зачита верски забрани и не признава табута.
    - Историята няма за задача да въодушевлява или да осъжда - тя доказва.
    - Историята не трябва да е робиня на актуалността. Тя не налага съвременните идеологически схеми върху миналото.
    - Историята не е юридически предмет. В свободната държава не подобава нито на парламент, нито на юридическия авторитет да декретира истината...
    Автори: Милко БОЯДЖИЕВ, Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
    Батак:Долината на смъртта и хората без сълзи
    Предостатъчно ужаси ми бяха сервирани след вчерашното мое писмо. Няма нещо, казано за турците, което да не вярвам сега. Нищо не би могло да се каже за тях, което аз да не сметна за вероятно и правдоподобно. Човек би помислил, че съществува известна граница за жестокостите, за които всяка дискриминация е невъзможна, където обикновеното сравнение, пресмятане и мярка са поставени извън всякакъв въпрос. Но тази граница турците са вече преминали. Човек не може да ги следва повече. По пътя се издигат планини от страшни факти, зад които нищо не може да се види и безсмислено е всяко усилие да се върви по-нататък. Човек чувства, че е излишно да продължава да мери тези планини и да решава дали те са с няколко метра по-високи или по-ниски, или да търси къртичини между тях. Човек чувства, че е видял достатъчно, че е време да отстъпи назад.
    Но нека ви разкажа какво видяхме в Батак: Ние имахме известни трудности при напускането на Пещера. Представителите на властта бяха обидени поради това, че г. Скайлер отказа да вземе турски чиновник с него и заповядаха на жителите да ни кажат, че тук няма коне, а ние трябваше да оставим нашите каруци и продължим на седло. Но хората бяха толкова загрижени да отидем, че сами ни доставиха коне въпреки забраната, като ги докараха първо без седла, за да покажат уж, че вършат това без охота. Ние попитахме дали биха могли да ни донесат и няколко седла. С голяма готовност и с известна насмешка за начина, по който заповедите на мюдюрина бяха потъпкани, те донесоха и седлата. Най-после възседнахме конете и се приготвихме да потеглим. Цяла сутрин ние бяхме обсадени от същите хора, които предната нощ ни бяха блокирали. Или поне те изглеждаха да бъдат същите, тъй като техните разкази бяха много сходни помежду си.
    Автор: Дженюариус МАКГАХАН>> Пълния текст...


    Кучешки марш:
    - Леви, десни, псета бесни...
    карикатура: Тодор Цонев