"Нова Зора" - брой 16 - 22 април 2008 г.

Знаци по пътя
Оставката на вътрешния министър Румен Петков постави в цялата си острота въпроса за кризата в сегашното управление. Няма да коментираме продължилата почти месец медийна истерия около скандалите в МВР, нито кой докъде е прав и кой откога е крив. Че там нещата, както и в цялата държава, не са наред, отдавна е ясно, както е ясно коя и главната пружина на цялата инспирирана отвън, но обговорена от опозицията криза. Още когато се състави сегашният кабинет “Нова Зора” го окачестви като възможно най-точната илюстрация на баснята за орела, рака и щуката. Тогава, за да не стане БСП пълен заложник на изнудванията на Кобурга и неговите крадливи юпита, на “Позитано” 20 избраха за стратегически партньор в изпълнителната власт ДПС. Преди изборите през 2005 г., на конгреса на движението, Станишев заяви: “Ние сме обречени да управляваме заедно!”. Три години оттогава привържениците на БСП стискат зъби както пред арогантното поведение на хората на Доган в държавните ведомства, така и пред планомерно осъществяваната от тях турцизация на смесените райони. Така в името на коалиционната стабилност, в стремежа си да угажда и на СКГ, и на Доган, БСП бе принудена да се откаже от провеждането на по-ясно изразена социална политика. Това сериозно подрони доверието в нея и цената, която ще плати, се очертава като съкрушаваща.
Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
Разколников - щрихи към портрета му
Тази горчива шега, уви, не е клевета на заядливци. За удобство на идеологическите догми в съветската историография едни имена безмилостно се зачеркват, други незаслужено се превъзнасят. Има и по-сложни варианти - герой - предател - герой. Такава е съдбата и на Ф. Ф. Разколников - революционер, военачалник, журналист, писател, дипломат, човек, в крайна сметка - една трагична съдба.
През август 1934 г. Разколников е назначен за пълномощен представител на СССР в България, а през 1938 г. бяга в Париж, където публикува открито писмо до Сталин, в резултат на което за дълго се превръща във фигура на премълчаването.
Автор: Олга НИКОЛАЕВНА>> Пълния текст...
Справедливостта създава стабилност в историята
Неведнъж сме обвинявали българските кабинети - без значение на политическия им цвят -в пълен нихилизъм и безхаберие по отношение на въпроса с обезщетяването на тракийските българи. В продължение на 18 години този въпрос бе загърбван - сакън, да не разсърдим Доган или Анкара. Очевидно от членството в НАТО и ЕС все пак има някаква полза. Защото най-сетне премиерът Сергей Станишев обяви, че този въпрос ще бъде поставен в контекста на членството на Турция в ЕС. И че уреждането на имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия е важно за българското правителство.
Обезщетяването на българските тракийски бежанци е регламентирано от договора между България и Турция от 1925 г. Според официален документ на Министерството на външните работи от 1983 г. турската държава дължи на българските изселници 10 млрд. долара компенсации за земите им.
Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
На Балканите има много "чужди езици"
Формулата “Разделяй и владей” отдавна е доказала своята ефективност. Толкова отдавна, че дори общо взето бавно вдяващите янки са се научилr да я използват. Най-вече на Балканите.
Вашингтон отдавна има зъб на Атина заради нейната независима и националноотговорна външна политика. И решиха да я чукнат по болното място - проблема с Македония. И ето, помощник-държавният секретар на САЩ Даниел Фрийд изправи на нокти Атина, говорейки съвсем официално за наличието на “македонска националност” и “македонски език”. Даниел Фрийд пояснил, че македонски език се преподава в дипломатическата школа към Държавния департамент. И добавил, че там вече се преподавал и босненски (?) език. И че може би ще се преподава и черногорски! Ето как можело значи да се "учат" измислени езици.
Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...
Славянството в 21-ви век
Русия е страна с непредсказуемо минало!
Преди да се обсъжда темата „славянство”, която подобно на калейдоскоп хвърля множество различни отблясъци, би трябвало да бъде определено съдържанието на понятието глобализация. И това важи с особена сила за третото хилядолетие. Ползвайки термина глобализация, често не се замисляме какво точно съдържание се влага в него. Едва когато фиксираме точно въпросния термин, можем да се опитаме да ориантираме спрямо него и славянството. Налага го фактът, че някои от славянските народи вече са част от Европейския съюз, други се стремят да влязат в „Европската уния”, както казват нашите братя-македонци на своя западнобългарски диалект, а трети, вероятно поради редица геополитически императиви, ще останат извън Брюкселския клуб.
Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
За ЕС, земеделието ни и още нещо
Неотдавна, в разгара на скандала с европейските фондове, се обадих на г-н Тадаръков, за да го попитам за един проект, свързан със „създаването на лозово насаждение” в района на с. Гранитово, Ямболско. Случаят е следният: разследващият журналист, г-н В. Касабов, с камера засне как е създадено това „лозово насаждение” от 2000 дка, чието изграждане струва близо 6 млн. лв. Технологията е опростена, като вместо риголване на дълбочина 80-100 см, няколко жени с казми отварят цепнатина направо в пасището и там поставят лозова пръчка вместо лозичка. След това минава комисия, която узаконява „лозовия масив” и проектът е завършен, парите - получени.
Поисканата от мен среща ми бе отказана и ме свързаха със служителка от фонд „Земеделие”. Тя ми отговори, че „тази информация не може да се дава на всеки” и за да я получа, трябва да подам заявление и чак след 1 месец, като се прецени, ще ми се отговори?!
Автор: Христо МЕРМЕРСКИ>> Пълния текст...
Българите мохамедани извън България и Македония
Селата Урвич и Иеловяне, на територията на Р Македония, имат общо 2 450 жители, които са потомци на преселници от Гора. Гораните идват тук през 13 век, като третата вълна на бягащи, вероятно от Североизточна България, богомили. Един от аргументите за подобно твърдение е фактът, че във фолклора им често присъства мотивът за Черно море.
Гораните са сладкарите на Балканите. В миналото много от тях намирали препитание в България, към която несъмнено ги е теглила и кръвта. Само в гр. Сливен доскоро са живеели около 160 горани. За съжаление цели 100 години, с установяването на националните граници на балканските държави, свободата на движение на гораните бе ограничена и връзката им с България на практика прекъсната. Сега тази връзка, макар и бавно, се възстановява. В наши висши учебни заведения учат не голям брой студенти от Гора. (Група горански деца беше поканена на почивка в България, но албанецът, министър на просветата на Косово, не разреши идването им.)
Автор: Доц. Сашо СТАНЕВ>> Пълния текст...
Още за Христо Маринчев
Може би е редно най-напред да се представя сам, а след това да разказвам за Христо Маринчев. От 1928 до 1950 г. живях в град Плиска. Живях там като дете, като ученик и младеж. В паметта и сърцето ми Христо Маринчев остана между най-близките ми другари и приятели. И днес той е пред очите ми: свенлив, скромен и тих, обективен и смел, бих добавил и политически устойчив. И най-вече - истински българин!
Баща му - бай Кирил беше музикант. Служеше като старшина във военно поделение в Шумен, а после и в други градове на България. Всяка събота и неделя излизаше на площада и без някой да му плаща, свиреше, за да весели хората. Беше обичан и уважаван човек, участник в антифашистката борба.
Майка му, Димитрина, отгледа Христо и сестрите му Дешка и Софка. С Христо Маринчев бяхме сред учредителите на РМС в Плиска, а през 1949 г. ни приеха за членове на БКП. По-късно той завърши история във Философско-историческия факултет на Софийския университет, с профил археология, и втора специалност философия.
Автор: Полк. (р) Димитър ГЕЛКОВ>> Пълния текст...
България е преживяла и Каулбарс, и Пардю
Мине не мине известно време и току виж Негово превъзходителство посланик Байърли цъфне по страниците на някой вестник или пък освети с нимбата си на праведник камерите на някоя „независима” телевизия. Поводът обикновено е събитие от обществено-политическия живот на страната или най-често поредния скандал. Става дума за онези политически скандали, които спокойно могат да бъдат оприличени на политически земетресения, с които българинът вече така свикна, както са свикнали японците на честите земни трусове на острова.
Човек, който идва в България от цивилизования свят обаче и не познава политическите нрави в страната ни, гледайки честите медийни изяви на Негово превъзходителство, може да си помисли, че в България е извършена някаква своеобразна институционална реформа. Институционална реформа, при която посолството на САЩ е превърнато в българска държавна институция и е част от управлението на България.
Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
Дали не плачат за нов Дойран?
Злополучен български фермер, който бил женен три пъти, реши да заложи за последен път на сватба с коза, съобщи британският ежедневник “Дейли телеграф”. И продължава, че българинът на име Стоил Панайотов разменил жена си с въпросното тревопасно животно на пазар в Пловдив. Да беше го писал някой жълт лист като “Дейли мейл” или “Сън”, както и да е. Те от подобни “новини” живеят. Но на “Дейли телеграф” просто не му прилича.
Оставяме настрана факта, че в Пловдив хайван пазар няма. Кметовете му са забранили животни да плескат града още по царско време. А ако се прочете по-внимателно дописката, излиза, че продавачът на козата май отдавна е хвърлил око на жената на Панайотов. Така че цялата история - ако въобще е вярна, изглежда по-скоро като опит на рогоносец да излезе с чест от създадената ситуация. Дето се вика, козата е минала като откуп.
Автор: Венцел Кранц>> Пълния текст...
Ведрото, от което ще пием вечно
  • 25 години от издаването на "Видрица"
  • През пролетта на 1983 г. се появи една книга, която раздвижи позастоялите води на тогавашния литературен живот, където всяко творение на литературно-партийните началници беше "пореден творчески успех" (ако си послужим със заглавието на рецензия за един от тях). Естествено, тя идваше от далечното минало с близо 100-годишно закъснение. Носеше странното заглавие "Видрица", а неин автор беше арабаджиевският поп Минчо Кънчев. Сред многото й достойнства най-напред ни порази в нея усещането за свобода. Един човек от мрачните времена на турското робство ни показваше какво значи да бъдеш свободен и че свободата е не толкова белег на дадено историческо време, колкото на вътрешно самоусещане и самочувствие на личността. "Видрица" ни донесе посланието, от което имахме най-голяма нужда в момента.
    Демонстрирайки завидно за времето си жанрово самосъзнание, поп Минчо Кънчев схваща много широко и свободно понятието жанр във време на икономическа скованост на литературата. Очевидно по своя замисъл прозата му трябва да излиза извън границите на традиционните конвенции: "Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, която може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочее, и прочее, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее."
    Автор: Здравко НЕДКОВ>> Пълния текст...
    За свободата с кръст и пушка!
    Епичните събития през април 1876 г. възвисяват подвига и оставят в историята на България имената на десетки българи. Заедно с това, както се случва при всички забележителни масови исторически събития, има и десетки други, чиито имена са неизвестни или по-малко известни.
    Повече от месец след въстанието в Пловдив на един от мостовете на река Марица демонстративно е обесен свещеник. Това става в един от големите градове на страната, пред очите и на чужди консули, когато в страната има и чужди журналисти?! Голям карез трябва да са му имали турците?! Кой е той?
    Свещеник Тодор Трифонов е роден в с. Жребичко. Селото е много стародавно поселище, още от времето на траките. Разположено е в северните склонове на Родопите на около 750 м. надморска височина в близост до Брацигово-Кричим. Някъде преди средата на 19 в. в частни къщи се правят училищни стаи, където се учат децата. Църквата е съградена през 1850 г.
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...


    Кучешки марш:
    - Леви, десни, псета бесни...
    карикатура: Тодор Цонев