"Нова Зора" - брой 15 - 15 април 2008 г.

Блажени са вярващите
  • Терапевтите от Албиона и Вашингтон
  • През последно време непрекъснато, като унил есенен дъжд, валят над българското племе тревожни съвети от мъгливия Лондон и етически съвършения Бял дом на Буш. Общо взето, грижата им е подплатена както с реални доказателства от живота, така и с верноподаническите чувства на политическата ни класа. Посланик Байърли бие камбаната на дълга и предупреждава света, че моралът у нас е паднал под нулата, докато сади дървета в Югоизточна България.
    Но упреците нахлуват в българския дом най-вече откъм елита на англичаните - те именно ни укоряват, като безгрешни съдници, за бездарното управление, за многоглавата хидра на корупцията, за обрасването на отечеството ни с външни и вътрешни дългове, за непоносимостта на всекидневието, което тровело сънародниците ни, за агресията на организираната престъпност и т.н., и т.н. И най-накрая за това, че политиците ни били подкупни и безсъвестни, позволили държавата да се срасне с незаконния бизнес, със сивата и черната икономика. Накратко - сочат се факти, които ги знае мало и голямо у нас, факти, които в. "Нова Зора" неведнъж е изваждала на светло. Рецептата, която се предлага на притиснатите в ъгъла политици, общо взето, е да сменят управленците, да изправят на позорен стълб вътрешния министър, да свалят от власт левицата, а на тяхно място държавното кормило да вземе новоизпечената десница, начело с Бойко Борисов, окръжена от остатъчни субекти на СДС, плюс новосформираните обединени либерали от ДПС и НДСВ.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Достойно ест!
    Македонските политици не са българи, или поне не са като българските си колеги. До този извод ни доведе случилото се по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ, когато Република Македония не получи покана за членство и напусна форума, „за да бъде с народа си”. Поводът е известен: Гърция наложи вето върху поканата за Македония и НАТО отложи започването на преговорите, докато двете страни постигнат споразумение за името на републиката край Вардара. Така само Хърватска и Албания получиха покани за присъединяване. Украйна и Грузия също не бяха огрени от атлантическото слънце, но не заради имената, които носят. Ако в Скопие не отстъпят, възможно е да не бъдат поканени и за присъединяване към Европейския съюз. Май господ е станал македонец...
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Сянката на Биг брадър
    Отмина врявата от поредния ялов опит на опозицията да свали кабинета Станишев. Нападките, грубите квалификации, убогият политически език за пореден път отвратиха смисления българин, човека, който макар и вгледан и втлъбен в проблема за все по-трудния си хляб и ден, намира сили да надникне иззад натрапващата се привидност на театъра, наречен българска демокрация в условията на преход. Опозицията в лицето на най-заслужилите свои представители за разграбването на държавата и за пълния й демонтаж в продължение на часове, в четвъртък, игра бездарно и безлично известната Чудомирова сценка “Не съм от тях как Сийке”. Представлението от парламентарната трибуна бе толкова пошло, че дори Волен Сидеров се разграничи от него с думите, че нямат право да говорят за чест, морал и принципност хора, заслужили в най-голяма степен за настоящия хал на България. Разграничаването му беше може би единственият смислен политически ход в този ден, потънал и затлачен за съжаление в многобройни жестикулации и думи, които принизиха и сведоха политическия дебат до проста свада, израз на междуличностния му конфликт с Румен Петков. Банално и тъжно.
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
    Бръсначът на презрението
    Денят 6 април 2001 г. е на път да се превърне по американски тертип в нашенски ден на благодарността. На този ден, изкумен на зелената морава пред двореца Врана, и вживян в новата си театрална роля на бащица, т. нар. Негово Величество Симеон ІІ обяви началото на своя поход към властта. Извади като от фокуснически цилиндър обещания за бърз просперитет и обяви, че ще се бори за нов морал и за почтеност във всичко.
    Нито едното се случи, нито другото. Не можеше и да се случи, защоточовекът си бе лъжльо и хич не го е енеша за хала на доверчивите туземци. Тогава някои дърти кикимори, дондуркали Симеонча в качеството си на прислуга, проляха умилни сълзици. Припомниха си задявките на мустакати фелдфебели и скудните пурбуари (бакшиши) на Двора. Кобургите винаги са били циции.
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
    Украйна след (преди) срещата на НАТО в Букурещ
    Украйна е ключова страна за Русия. Това го знаят всички.
    Знаят и фразата, която се приписва на Збигнев Бжежински: „Русия с Украйна е империя, а без Украйна не е”. Ето защо веднага след разпаденето на СССР Вашингтон си изработи стратегическа линия на поведение по отношение на Киев.
    Геополитическият сблъсък между САЩ и Руската федерация на територията на Украйна е гигантски. Малко са хората, които знаят, че още по времето на първия украински президент Леонид Кравчук, след разпадането на Варшавския договор, негов персонален съветник бе Ян Бжежински, син на Збигнев Бжежински. От бъдещето на Украйна зависи и бъдещото развитие на Черноморския басейн, към който принадлежи и България.
    В чисто цивилизационен план Украйна е уникална страна. Тя е този плавен преход, в рамките на една и съща цивилизация, между Русия и България, за който пише Арнолд Тойнби. Експертите твърдят, че истинските анализи се плъзгат по оста метафизика-религия-философия-идеология-политика. Още от времето на римския сенатор Катон-старши е било известно, че геополитическите закони действат постоянно, независимо от желанието на хората.
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
    Днес камбаната бие за държавността
    В броя на американското седмично издание „Нюзуик”, от 31.03.2008 г., бе публикувана статия за Русия под надслов: „Онемяването на Русия!” Материалът е доста беден откъм сериозни анализи и коментари, а произволно нахвърляните тези го причисляват към жанра на политическите пасквили.
    Единият от авторите е някоя си Ана Немцова, чието фамилно име просто съвсем „случайно” съвпада с това на Борис Немцов, един нереализиран десен руски политик, който в момента се опитва да имитира опозиция, правейки неуспешни опити за съизмерване с Путин. Това е същият Немцов, който заедно с хора като Гари Каспаров, подтиквани от себеподобния им Березовски, бяха „алтернативата” на Медведев в проведените наскоро президентски избори в Русия.
    Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
    Магията на Родопите няма нужда от "културен нудизъм"
    Напоследък стана модерно т.нар. "връщане към корените”. В музикалния жанр то се изразява най-често с вмъкване на фолклорни мотиви в съвременни продукти - обикновено песенни изпълнения с клипове. Нищо лошо, ако е с мярка и в съзвучие с традициите. “Вода” на Елица и Стунджи покори милионна аудитория на конкурса “Евровизия”. Стремежът да се привлече интереса на младата публика с нейните днешни критерии обаче, води и до озадачаващ “миш-маш”. Наскоро в предаването “Здравей, България!” по Нова телевизия бе показан последният клип на Устата. Актьорът Георги Калоянчев направи въведение за красотата и непреходността на народната песен, в случая - родопската. Върху автентични мелодии и текст на такава песен бе “насложен” речитативът на Устата. Разпознахме заоблените била на планинските вериги; видяхме космонавт със скафандър. Присъстваше и станалият неизменен атрибут на клиповете - оскъдно облечена танцуваща хубавица. Явно замисълът е бил да се покаже уникалния родопски край и духовното наследство на предците чрез съвременни изразни средства.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    Българите мохамедани в България и Р Македония
    За мащабите на масовото преселение представа дават сведенията за броя на помаците в разглеждания период в някои селища в района на местоживеене на ловчанските помаци: Кнежа, 1880 г. - 308 души; 1910 г. - 46; Сухатче, 1880 г. - 347; 1990 г. - 6; Чомаковци, 1880 г. - 415; 1900 г. - 6; Блъсничево (Румянцево), 1880 г. - 415; 1900 г. - 0; Торос, 1881 г. - 1414; 1893 г. - все още 678 души.
    Изцяло са напуснати чисто помашките села Пещерна, Карлуково, Горник, Реселец, Липник и др. В резултат, преди Балканските войни съгласно служебни данни от 1910 г., в България са останали само 21 143 “помаци”. Вследствие на присъединяването на територии със значително по численост българомохамеданско население, през 1920 г. броят на българомохамеданите в България става 88 399 души, а през 1926 г. - 102 351. От последните само 5799 (6%) живеят в градове, а останалите 96 552 в села и махали. През 1990 г. броят им достига 268 971 души.
    Автор: Доц. Сашо СТАНЕВ>> Пълния текст...
    Подслушвали и Кофи Анан
    Ако сте забелязали, най-оръфани по библиотеките са кориците на криминалетата и шпионските романи. Събирането на сведения за нещо или за някого е старо, колкото света.
    Библията разказва за 12 съгледвачи, изпратени от Мойсей (13 в. пр.Хр.) в обещаната му от Йехова Ханаанска земя. Преди нападението на тамошния град Йерихон двама предрешени агенти “попили” с очи и уши слабите места на отбраната. Е, днес “ушите” се наричат “бръмбари”, а “очите” - скрити камери и сателити на извънземна орбита. Но едно е да си седиш в креслото с роман на Том Кланси, Гришъм или Богомил Райнов, съвсем друго - държавата да се тресе от шпионски скандали. И то точно когато средностатистическият българин е затънал до гуша в беднотия. От личен опит е разбрал, че една от причините за мизерното му съществувание е необузданата крадокрация - все едно дали ще употребим чуждицата “корупция” или нашенските “рушветчийство и далавераджийство” (и те от иностранен корен). За обикновения българин е малка утеха и поговорката “Всяко стадо има и мърша”. Притиснат отвсякъде, неговото доверие в държавните институции се срива главоломно. Жена в автобуса, на която скоро откраднали чантата (но не я намерили нито за 2 часа, нито въобще, не както стана с чантата на европейския комисар Меглена Кунева), завърши с думите: “Каква ти помощ от полицията... Нали шефовете са едно с бандитите...”.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    ДПС от минарето на Доган
    Детайлно разработената стратегия за изграждане на митичната държава Велик Туран, обхващаща целия „турски свят” от Адриатика до Китайската стена, се прилага от Турция последователно десетилетия наред. Тази шовинистическа идея се подхранва от носталгията по разпространилата се някога на три континента Османска империя. След разгрома и превръщането й през 1923 г. в светска Турция, днес тя се стреми да възстанови ролята си на световна сила на базата на пантюрко-ислямския синтез. Видни политици след Ататюрк, от Демирел, Йозал, Ялмъз, Тюркеш, до сегашния премиер Ербакан, са впрегнали усилия за постигане на заветната цел. Етапи в тази насока са присъединяването на областта Александрета (от Сирия), инвазията в Северен Кипър, събитията в Босна, Косово, Санджак, напрежението в Македония. Претенциите за закрила на помаците и потурнаците (потурченото и ислямизирано коренно население) в България са друг стратегически елемент за налагане имперските стремежи на Анкара в Югоизточна Европа. Прилага се отработената тактика на обособяване и разграничаване на населението въз основа на етнически и религиозни различия с последващо отцепване на определени райони и създаване на независими етнически чисти държави и/или присъединяването им към съседни такива.
    Автори: Милко НИКОЛОВ, Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    За кича - амбивалентно
  • Сапунените опери... Това са Последните наши пристан и утеха
  • Да се пише за кича, е и лесно, и трудно. Лесно - защото ежедневието щедро предлага ефектни примери. Трудно - защото можеш да се подхлъзнеш към претенциозна елитарност и дидактично отношение към културно-житейската двузначност. Или пък - в популистки ентусиазъм, естетическо сиромахомилство и пазарно умиление.
    Да започнем с някои азбучни истини.
    Културата винаги е имала своите йерархични равнища - по-високи и по-ниски. Кичът винаги е бил поставян на по-ниските рафтове.
    Автор: Проф. Огнян САПАРЕВ>> Пълния текст...
    Зеленият цвят на живота
    През последните години настана едно обезлюдяване на българската литература откъм големи писателски имена, като последица от по-общите обществено-политически промени. Отидоха си от света, мнозина преждевременно, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Дико Фучеджиев, Генчо Стоев, Йордан Вълчев, Станислав Стратиев, Димитър Яръмов, Георги Марковски, Богомил Райнов, Давид Овадия, Павел Матев, Веселин Андреев, Иван Радоев, Божидар Божилов, Радой Ралин, Александър Геров, Георги Джагаров, Христо Фотев, Петър Алипиев, Иван Динков, Дамян П. Дамянов, Николай Кънчев, Иван Методиев... Бива ли политиката да се отказва от услугите на литературата по този начин! Дори сме свидетели на една деградация на художественото слово.
    На пръсти се броят вече известните автори, които останаха верни на повелите на творчеството. Един от тях е Христо Черняев - представител на последното може би поколение, което гледаше на литературата като на важна обществена мисия и същевременно беше очаровано от чисто художествената й страна. На смяна идват тези, които, пишейки, “се забавляват отлично”, и смятат, че си правят комплимент, ако кажат, че “не се вземат много насериозно”.
    Автор: Здравко НЕДКОВ>> Пълния текст...


    Кучешки марш:
    - Леви, десни, псета бесни...
    карикатура: Тодор Цонев