"Нова Зора" - брой 8 - 26 февруари 2008 г.

Наистина ли Европа е безпаметна?
Енчо ЕНЕВ

„Империята на злото” - така някогашният третокласен актьор от Холивуд, Роналд Рейган, вече като президент на Съединените щати, определи Съветския съюз.
Всъщност това беше паролата за започване на пропагандна война от страна на САЩ към Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Целта - да се демонизира политическият строй в държавите от Източния блок. За разлика от друг път обаче, обявената пропагандна война не беше просто ново издание на реториката от студената война. Старият пропаганден формат беше допълнен с измислената от отвъокеанските корифеи на дезинформацията гигантска лъжа за готовността на САЩ да изнесат бъдещата ядрена война в Космоса.

Не е тайна, че в годините, които предшестваха „горбачовата перестройка” социализмът беше в тежка икономическа криза. Тъкмо затова този ход на американската пропагандна машина трябваше да изиграе ролята на пусков механизъм за процесите, които впоследствие доведоха до детронирането на политическата система в страните от Източния блок, начело със СССР.
Този сигнал чакаше и Горбачов, за да започне да руши руската държава. Очевидно обаче Рейган, повлиян от болестта си тогава (напреднал стадий на Алцхаймер) доста се е объркал, лепвайки етикета „Империята на злото” не на собствената си държава, а на СССР. Оказа се, че нашенската поговорка „крадецът вика дръжте крадеца” е валидна и за Съединените щати.
И наистина, чие поведение е имперско?! Дали това на СССР тогава, или на този, който води безсмислената, мръсна война във Виетнам, на хиляди километри от Статуята на свободата? На този, който води подобна война в Корея преди авантюрата във Виетнам?! На този, който нападна суверенна Гренада и свали законно избраното правителство?! На този, който бомбардира мирни жители в Югославия, а и в момента „изнася” демокрация в Ирак и Афганистан, без някой да го е молил за това.
За това, че Щатите са „империята на злото” говори и случващото се тези дни в Косово. С каквито и усукани евфемизми да се опитват да ни облъчват щатните клакьори на атлантизма, ясно е, че самообявяването на Косово за държава е проект, плод на американския империализъм.
Голямо е омерзението от случващото се на Балканите за българските патриоти. Под носа ни се създава ислямска държава, нарушават се основни принципи на международното право, и всичко това става с участието и на Европейския съюз. Увиснаха напълно опитите на много от идеолозите на ЕС да внушат, че всъщност съюзът се създава, за да бъде икономически контрапункт на САЩ. Ясно е, че не можеш да бъдеш опонент на някого, на който сам доброволно и съзнателно си се подчинил.
Все по-ясно става и това, че самият Европейски съюз няма бъдеще по формулата, по която съществува в момента. Основания за подобно твърдение можем да намерим както в процесите, които текат в Брюксел, така и в някои от фундаменталните принципи на съюза. За какво става въпрос?
На първо място, това е тромавата схема за вземане на решения, която например позволява само една държава от страните-членки да блокира изгодни за ЕС решения, ако те не са изгодни за нея. На второ място, начинът, по който са структурирани различните нива на управление. Това само по себе си създава тежка и тромава бюрократична машина, огромна администрация с големи административни разходи за издръжката й. Този факт не се приема еднозначно от гражданите на т. нар. държави-донори, т.е. страните-членки с най-големи вноски в европейския бюджет, като Германия, Франция, Италия и т.н. Проблем създават и различията между отделните държави в съюза по отношение на секторните политики, които ЕС се опитва да води, което е в основата на липсата (а може би изобщо няма да има) на европейска конституция.
Подобен ход на нещата в ЕС вероятно ще доведе до разпадането на съюза и трансформацията му в зона за търговия без граници и възможност за свободно движение на стоки, капитали и хора. За такова нещо обаче, както се досещате, не са необходими нито европейски парламент, нито евроконституция.
В тази връзка, специално за нас българите, еврочленството ни (ако изключим отпадането на визите) не донесе нищо положително. Факт, който не би отрекъл никой освен този, който реши да си изкриви душата.
Наред с многото проблеми, които сполетяха евро-българина, беше и проблемът Косово. Тук обаче, ако трябва да сме справедливи, официална Европа не притисна своите членове. Обслужвайки интересите на САЩ, но и отчитайки разногласията между собствените си членове, тя зае хлъзгавата позиция - без общо решение на ЕС по въпроса за Косово, засега, и всяка държава да си решава поотделно.
Това е добре, но само там, където има държава! Румъния например, отчитайки подобната специфика на собствените си етнически проблеми, твърдо заяви, че няма да признае Косовска държава, макар че самата Румъния е член и на ЕС и на НАТО. Същата е позицията на Испания, на Кипър и т.н.
На фона на ясните признания и разграничения българската позиция по въпроса за Косово е „уникална” и срамна за всеки, който се счита за българин. Това, разбира се, не се отнася за Соломон Паси, шофьора на евроатлантическия български трабант, и който побърза да оближе ръката на Буш чак от Македония по повод събитията в Косово.
Друг виден представител на атлантическия клуб пък (обществена тайна е, че това е един от филиалите на ЦРУ в България), някой си професор Любомир Иванов, човек с очевидни логопедични проблеми, артикулира нещо от рода на „неизбежна независимост” в отговор на въпрос на журналиста Папакочев от Би би ти как ще коментира събитията в нашата западна съседка. Не знам дали фъфлещият професор изобщо осъзна каква нелепост каза, но допускам, че освен в говоренето той може да има дефект и в мозъка. По-скоро пущането в оборот на термина-обяснение „неизбежна независимост” е по поръчка на „империята на злото”.
Няма как иначе да се оправдае драстичното нарушение на принципите на международното право в случая с Косово, и обезличаването на ООН и на Съвета за сигурност, чиято резолюция беше нарушена.
Другото безумие, с което министър Калфин се мъчи да успокои българите, е, че случаят Косово е безпрецедентен и няма да има преносимост при решаването на други подобни случаи!!! Това само по себе си говори за липсата на свян у въпросния първи дипломат, когато се опитва да излъже собствения си народ с измислени аргументи, в които и той самият не вярва.
Винаги сме твърдели, че един от проблемите на българската политическа класа е дефицитът на политическо мъжество. Този факт се откроява особено ясно в ситуации като случая с Косово, когато премиерът мълчи, а президентът говори иносказателно. В същото време Сърбия ни гледа сеира и обмисля политическите санкции, които ще наложи на България. Защото с витиевата реторика не можеш да заблудиш никого за истинските си намерения по признаването на Косово.
От цялата работа със случая Косово във вътрешен план печелят няколко мафиотски косовски фамилии, които обслужват пътя на дрогата и на които предстои да управляват Косово. В геополитически план печелят САЩ, на които поради геополитическите им интереси е много удобно Балканите да са разпокъсани и отделните държави да враждуват помежду си. Русия също печели. Може би е въпрос на време, стъпвайки на съществуващия вече прецедент, тя да си вземе Северна Осетия, Нагорни Карабах, Приднестровската република и т.н.
Губещи от цялата работа са балканските държави, които отново са обречени да живеят в барутното буре, т.е. в дестабилизиран геополитически регион.
Новото е, че този път загуби и Европа, която заради безхарактерните си политици отново се сдоби с барутен погреб.

Нагоре
Съдържание на броя