"Нова Зора" - брой 2 - 15 януари 2008 г.

Добро пожаловать!
Добре дошъл,
Владимир Владимирович!
Прегръщаме Ви по братски, по православному!
Обнимаем Вас по братски, по православному!

Вярата и надеждата на българина към Русия
Посвещава се на руския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв;
русите са наши братя,
наша плът и наша кръв.

Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата опора,
тя е нашта висота!
Автор: Петко Рачов СЛАВЕЙКОВ>> Пълния текст...
Разум и памет
Не мога да обичам Русия със затворени очи, прехапан език и преклонена глава
Подзаглавието е перифраза на известна мисъл на великия философ от Пушкиновата епоха Чаадаев. Но и днес дилемата за отношението към Русия съществува пред личности и общества навсякъде по света. В Азия, защото Русия е част и от този континент. В Америка, тъй като само тесният Берингов проток разграничава трите огромни геополитически територии на Русия, САЩ и Канада. В Африка, където рухването на неоколониализма и възникването на самостоятелни държави (Ангола, Мозамбик, Конго, Намибия и т.н.) стана не без изключителната подкрепа на руската дипломация във всевъзможни международни организации и форуми, тъй като в края на краищата световната идея против неоколониализма бе приоритет именно на Русия.
Автор: Никола ИНДЖОВ>> Пълния текст...
Лидерите - по правило - нямат особени права,
те имат особени задължения
  • Има само едно мерило за властта - доверието на хората
  • Г-н Президент, най-напред искам да Ви благодаря от името на моите колеги за гостоприемството. На второ място, ние смятаме за голяма чест възможността да осъществим това интервю. Вашето сътрудничество със сп. “Тайм” за нас означава много. Това интервю ще бъде в основата на един тематично по-голям и задълбочен материал.
    Но нека започна с въпросите. Вие сте роден през 1946 г., аз съм роден през 1948 г. Така че принадлежим към едно и също поколение. Ние израснахме в държави, където наличието на враг бе задължително, обаче исторически, в големите световни конфликти като Първата и Втората световна война, Русия и САЩ бяха съюзници. И днес, до голяма степен благодарение именно на Вас, ние си сътрудничим в борбата с ислямската терористична заплаха.
    Като отчетем този исторически опит, и ако погледнете към бъдещето, как Ви изглеждат отношенията между Русия и САЩ в името на решаването на световните проблеми? Как би оценило нашето поколение перспективите за сътрудничеството?

    Ако позволите, ще Ви поправя по отношение на някои дати.
    Едва ли бих могъл да се родя през 1946 г., защото баща ми бе тежко ранен след войната, мама преживя блокадата на Ленинград, загубиха две деца и здравето си, така че едва ли би им хрумнало веднага да се сдобият с още едно дете. И точно затова - според мен - аз се родих малко по-късно - през 1952 г. Но това не променя същността на проблемите и същността на въпроса, който зададохте. Вие го формулирахте съвсем коректно - как изграждахме отношенията си преди, как трябва да ги изграждаме днес и за в бъдеще. Така разбирам смисъла на Вашия въпрос.
    Ще си позволя да отговоря малко по-философски, защото и въпросът Ви звучеше по същия начин. Вярно е, че Русия и САЩ бяха съюзници в два от най-големите световни и трагични конфликти - Първата и Втората световна война. Следователно има нещо обективно, което в трудни времена винаги ни обединява. Според мен това е геополитическата обстановка, геополитическите интереси. Но очевидно има и една морална компонента на сътрудничество в трудните времена, които застигат страните ни.
    Безспорно трагедията в нашите отношения бе периодът на “студената война”. Никак не бих искал рудиментите на предишните ни отношения да се запазят днес и за в бъдеще.
    Интервю на Владимир Путин за сп. “Тайм”>> Пълния текст...
    Нине и присно
  • Държавният глава на Русия чува истинското сърце на България
  • България и българите в нея винаги ще бъдат братски народ на Русия. Това е вечно и непреходно. Тази близост е предопределена от славянския език, кирилицата, православното христиняство, душевността на двата народа, историческата и географска близост. В навечерието на знаковото посещение на президента на Русия Владимир Владимирович Путин България и българите получават една нова геополитическа възможност за духовно и стопанско сътрудничество със станалата през вековете нейна културна, историческа и географска опора - Руската държава. Нуждата на България от сътрудничество с Русия освен от историческа и географска близост се налага и от разчупването на еднополюсния модел на трансантлантическата ориентация на България в последните години. Взаимоотношенията на България с Русия днес, поставени на базата на историческите традиции и с оглед на бъдещето им могат да извадят България от задния двор на Европа, и от друга страна да приближат Русия към него. За България и българите добрата воля за съвместно развитие на междунационалните отношения, която носи президентът на Русия Владимир Путин, е в съзвучие със съвременните европейски реалности и е израз на приятелство на руския към българския народ. Тази воля, изразена и чрез суровинното могъщество на Русия, припознава България като свой естествено близък стопански партньор в Югоизточна Европа, а в частност като ключов участник в енергийния пазар на Балканите.
    Автор: Николай ИВАНОВ>> Пълния текст...
    Декларация
    Много са темите, по които Българското национално движение за мир и неутралитет би искало да изрази своето отношение в навечерието на 2008 г. Особено когато държавните институции налагат на обществото мнението, че кабинетът си върши добре работата, на фона на растящото недоверие и скептицизъм към капацитета на тройната коалиция да управлява България в обществен, а не в частен интерес. Ще се спрем на два въпроса.
    >> Пълния текст...
    България
    Земя като една човешка длан...
    Но по-голяма ти не си ми нужна.
    Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
    че е от кремък твоя стар Балкан.

    Какво, че виха вълци и чакали
    из твоите полета и гори?
    С онез, които бяха с теб добри,
    ти бе добра, но злите не пожали.
    Автор: Георги ДЖАГАРОВ>> Пълния текст...
    Към Родината
    Не съм те никога избирал на земята.
    Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
    Аз те обичам не защото си богата,
    а само за това, че си родина моя.
    Автор: Атанас ДАЛЧЕВ>> Пълния текст...
    ...
    На теб единствено плета
    венец - за твоето страдание.
    О, Рус, едничка на света
    земя, любов и упование.
    Автор: Сергей ЕСЕНИН>> Пълния текст...
    ...
    Чувам звън на звънчета далечни
    и на тройките буйния бяг,
    черна музика - блоковска, вечна -
    над сияещ от слънцето сняг.
    Автор: Георги ИВАНОВ>> Пълния текст...
    Русия!
    Бях малък аз, но йоще помна:
    във стаята ни бедна, скромна
    висеше образ завехтел
    до Божата света икона.
    Над него имаше корона,
    под него пък - двуглав орел.
    И често майка ми тогази
    ме вдигаше да видя ази
    отблизо тоз лик свят и стар
    и нежно думаше ми: чадо,
    цалуни тоя хубав дядо,
    цалуни българския цар!
    Автор: Иван ВАЗОВ>> Пълния текст...
    20 век - едно голямо парти
    След 11 септември 2001 г. американците с известно прискърбие осъзнаха, че под предлог за борба с международния тероризъм са загубили голяма част от правата и свободите си, за които другите народи им завиждаха.
    Остроумните отреагираха аналогично на „Радио Ереван”. На въпроса „Какво е по-страшно от международния тероризъм?” те дадоха следния отговор: „Новият закон на Ашкрофт" (по това време министър на правосъдието на САЩ).
    Днес обикновеният американец в името на националните интереси може да бъде подслушван, задържан за 72 часа без адвоката си, жилището му да бъде претърсвано нощем и т.н. Индустрията за национална безопасност се разрасна за няколко години до размери, превишаващи тези на Холивуд и музикалната индустрия. За такава демокрация - покорно благодарим.
    След небивалите пожари и наводнения през изминалата 2007 г. учените климатолози изказаха същата мисъл, този път без всякаква ирония. В своите доклади те заявиха на всеослушание, че „Глобалното затопляне е по-страшно за човечеството от международния тероризъм”.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Среща с Хилари
    На 11 януари 2008 г. знамената пред парламента на Нова Зеландия и на базата на Южния полюс бяха спуснати наполовина. Почина сър Едмънд Хилари, една знакова личност за 20 век, човекът, който през 1953 г. стъпи първи на Третия полюс, на най-високата точка на земното кълбо - връх Еверест (Чомолунгма) - 8848 м. А четири години по-късно достигна и Южния полюс в Антарктида.
    Днес изкачването на Еверест е само лично постижение. Вече около 2000 алпинисти са минали по стъпките на Хилари и Тенсинг, а на Южния полюс в Антарктида кацат самолети и въртолети.
    Но подвигът на Хилари, както и обиколките на Гагарин около Земята са първите и остават в историята. "Ние не вървяхме по стъпките на другите, защото бяхме първи" - казваше потомственият пчелар от Окланд. Ед Хилари беше и първият алпинист, който не само изкачваше хималайските върхове, но и свърза съдбата си с тази на шерпите. Името му привличаше спонсори и неговата фондация построи много училища, болници, мостове, нови пътеки и летища в Соло Кхумбу. Той беше обаятелна личност, истински филантроп и най-добрият посланик на Нова Зеландия в Индия и Непал.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Политически разврат по италиански
    Италия не от вчера е отвратена от корупцията, семейщината, цинизма и алчността на своите политици. Но този път чашата наистина преля. Под лозунга Vaffanculo! (в свободен превод - “Айде, чупката!”) Бепе Грило, най-популярният комик в страната, призова сънародниците си да покажат на политическата класа “среден пръст”, ще рече да започнат организирана гражданска съпротива срещу безобразията. Пряк повод за общонационалното раздвижване стана бестселърът “Кастата”, който излезе в края на май 2007 и вече има над половин дузина преиздания.
    Негови автори са Серджо Рицо и Джан Антонио Стела, журналисти от в. “Кориере дела сера”. На 270 страници, с жив саркастичен език, конкретни имена и подробни данни те рисуват облика на италианската политическа класа, най-корумпираната в т.нар. свободен свят. Изнесеното в книгата е любима тема в телевизионните дискусии, за нея се говори в градския транспорт или около домашната трапеза. Италианците плащат най-високите данъци в Европа (от всеки 100 заработени евро фискът им прибира 57). Същевременно половинмилионната политико-чиновническа каста безделничи на техен гръб и продължава да краде като за последно.
    По данни на западните медии>> Пълния текст...
    Чудото, наречено Григорий Петров
    Името на руския богослов и писател е непознато за новите поколения. Този предан приятел на България е може би първият православен мисионер.
    След революцията от 1917 г. Григорий Петров емигрира в Сърбия, като за четири години изнася там хиляда и четиристотин беседи. У нас той идва няколко пъти, със съдействието на министър Омарчевски получава назначение за преподавател в Софийския университет. Но вече е тежко болен. Отива на операция в Париж и там умира през юни 1925 г. Така не се сбъдва мечтата му да поработи "славно" в "хубавата и мила България", както я нарича в писмата си, и в нея да умре.
    Автор: Константин ЕЛЕНКОВ>> Пълния текст...
    Какво мисли Русия?
    Това е въпросът, който историята не забравя. Неговият дух през вековете обитава не само дворцови канцеларии, овални кабинети и тайни централи. Той винаги е бил алфата и омегата на всяка разумна, на всяка смислена политическа и обществена дейност.
    През последните 17 години бяха положени огромни пропагандни усилия, за да се внуши на българското общество, че на север от Дунав не се случва и не може да се случи нищо важно, че всичко извън коридорите на Вашингтон и Брюксел е без значение, че Историята това са процесите, засягащи САЩ, новия хегемон на Европа и васалитета на неговите съюзници. Но тези усилия не пожънаха успех. Те бяха определено безрезултатни. Русия заема дължимо, широко и неотнимаемо място в картата на българското културно и политическо съзнание. И най-вече в сърцата на българите, които през всичките 17 години с притаен дъх се питаха: “Какво става с Русия? Накъде отива Русия? Какво мисли Русия?”
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
    Разломното начало
  • Двете основни причини за антидържавния преврат
  • Кога Русия престана да бъде стратегически съюзник на България?
  • В “Нова Зора” неведнъж сме писали за целите и характера на събитията от 10 януари 1997 г. С оглед на историческата истина за нас тези събития са антидържавен преврат, който осъществи насилственото снемане от власт на Демократичната левица, законно избрана на парламентарните избори през 1994 г. 10 януари е знаменателна дата и поради това, че представлява първомодел на последвалите оранжеви, кестеняви, кестенови и пр. революции, като нов етап на “нежните” революции от 90-те години. Преди да избухнат вълненията, бунтовете и уличните метежи в Белград, Киев или Тбилиси, те вече имаха изработена своя матрица в София.
    Каква е разликата между “нежните” революции и новите революции, носещи името на месеци, сезони, цветове и плодове?
    Докато “нежните” революции целяха ликвидирането на социалистическата система в СССР и в страните от Източна и Централна Европа, вторият тип революции налагат със сила новата доктрина на световния ред, оглавяван от свръхдържавата САЩ и нейното настъпление в огромни европейски и азиатски пространства. По този начин могъщата американска военна машина се придвижи определено на Изток (придвижване, което продължава и понастоящем), за да стигне плътно до границите на Руската федерация.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Образованието е в кома
    Ако българинът винаги е имал самочувствие в някоя област, то това безспорно бе образованието. Същото това образование, което още през Възраждането е предизвиквало възторг и завист у чужденците. След Освобождението темелите на училищната система у нас са заложени по солидния руско-австрийски образец от Марин Дринов и Константин Иречек.
    А днес данните от изследванията на PISA и TIMSS, и постиженията на шепа способни и добре изучени деца, които печелят международни олимпиади по всевъзможни науки, показват, че все още има надежда. Обаче тези деца са малка и намаляваща общност. А нацията бавно, но сигурно затъва в тресавището на всеобщата неграмотност.
    Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
    Етем се гаври с нацията
    Както винаги, зимата ни изненада. И цяла седмица България не успя да изгази от преспите. Които впрочем не бяха чак толкова големи. И които, разбира се, бяха на отделни места. Въпреки това държавата бе парализирана и дори загинаха десетина души. И от само себе си се налага въпросът: Къде бе държавата? Разбира се, никъде. Президент и правителство се покриха в миши дупки, за се явят чак за церемониите по Богоявление. След което започна голямото прехвърляне на отговорността за снежната блокада в страната. Първанов естествено, размаха пръстче на правителството.
    Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...