"Нова Зора" - брой 50 - 18 декември 2007 г.

Ако можеха да мълчат...
  • Няма ли спасение от zoon politicon?!
  • Министрите, подобно на Андрешковите „господа” - конете, „понякога в яслата и вестник прочитат”.
    Например военният министър Веселин Близнаков вече е разбрал от вестниците, че едно е числеността на войската, друго е съотношението между броя на военнослужещите и трудоспособното или цялото население.
    Припомняме, че на 22.11.2007 г. в интервю за Би ти ви той заяви, че по численост на армията България била на пето място в НАТО след САЩ, Франция, Турция и Гърция. Ласкаем се от мисълта, че докато е бил на оня приятен воаяж в Монте Карло, г-н Близнаков е прочел нещичко от нашия вестник, пък било то и статията „Последната загубена война”. Защото след като на 12.12. 2007 г. подписа договор (за 17 млн. евро) за доставката на 155 автомобила „Мерцедес - Бенц” за БА, министърът на отбраната заяви: „Не може без задълбочени анализи да определяме числеността на Въоръжените сили”. Затова нито той, нито ръководството на МО или на ГЩ не можели да кажат колко души ще бъдат съкратени при „трансформацията”.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Раздаваха ли се “червени милиони”
    Интервюто на Костадин Чакъров пред Би ти ви за пореден път доказва колко истина има в анализите, публикувани единствено във в. “Нова Зора” за изминалите години.
    Жестоко ясно стана вече, че у нас, както цветисто и категорично се изрази социологът Андрей Райчев, “има класово общество, тия, които са отгоре са много учени и богати, те управляват”. Е, друг е въпросът, че това откровение Райчево бе формулирано по повод образованието в България и въвеждането на зрелостни изпити, но всъщност той подчерта, че онова, което е било, вече го няма и няма да го има.
    И така, у нас имало класи - има ги и по света, у нас имало богати - има ги и другаде, но онова, което го има само у нас, е пълното отсъствие на държавнически дух, уважение към институциите, възпитание в родолюбие и позитивно предприемачество. И когато тия неща ги няма, се налага "специалисти" като А. Райчев да ни обясняват за какво иде реч.
    Костадин Чакъров не за първи път отваря темата за това как богатите у нас станаха богати и защо, каква бе функцията на сатанизираната Държавна сигурност, и какво и от кого пазеше тя. Не за първи път става дума за механизмите, по които офшорните зони цъфтят, а родината мъчително прецъфтява и подгъва колена, защо в тази малка и достойна балканска държава България вече няма никакви бариери пред грабежа, корупцията, политическите и икономическите тарикати.
    Интервю с Костадин ЧАКЪРОВ>> Пълния текст...
    Референдум за плана Путин
    По дружния вой, който нададоха всички медии на Европейския съюз по повод парламентарните избори в Русия, може да се разбере, че Западът е сериозно обезпокоен. Мъглявото заявление на “страната-председател на ЕС” (като че ли не се знае коя е тя) гласи: “ЕС съжалява за отсъствието на дългосрочна мисия с наблюдатели на ОССЕ по правата на човека, която да даде надеждна основа за пълна оценка на изборите”... Всъщност ЕС съжалява за друго. Планът на Соломон Паси и неговите задокеански господари пропада. “Планът Путин” не предвижда и не допуска без война Русия да бъде разчленена, а нейните природни ресурси да станат собственост на чужди държави.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Предколедни подаръци
    Тъй като още не е Коледа, родният елит продължи да си раздава предколедни подаръци.
    Депутатите си подариха 27 дни коледна ваканция, както и още по-гойни добавки за участие в парламентарни комисии.
    Станишев и Първанов си поръчаха два предколедни самолета като на президента Буш за общо 120 млн. лв. По чисто съвпадение точно толкова пари не стигат и за възстановяване на медицинското обслужване на 1,2 млн. здравно-неосигурени българи.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Руснаците осмислят своята стратегия
    Изборите за Руската Дума вече са факт. Резултатът: разгромно мнозинство на тези, които казаха чрез вота си „да” на политиката на Путин. А това означава, че бавно, но сигурно унижената от предатели и алкохолизирани политици велика държава се изправя на крака. Малко са чужденците, които ясно разбират какво се случва в Русия. Повечето не могат, а някои не искат и да разберат. Но руснак го е казал: „Россия умом не понять, России можно только верить”. Тъкмо вярата в Русия е онова незабележимо нещо, което в най-трудните моменти от нейната история е крепила руския дух, правейки го непобедим.
    Какво става обаче в Русия? Как така детронираната от собствените си политици-русофоби велика сила, натикана в периферията на световната геополитика, навлезе отново в своя Ренесанс? Част от отговора на този въпрос се съдържа в отговора на въпроса: откъде изникна след смъртта на Брежнев на никого неизвестният дотогава Горбачов? И как стана така, че и Тачър, и Рейгън веднага му дадоха рамо, обявявайки го за правилния човек, с който може да се работи.
    Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
    Думските избори в Руската Федерация
    На 2.12.2007 г. в Руската федерация се проведоха избори за 5-ата държавна Дума. Според нашите представи това е долната камара на руския парламент. При 64% избирателна активност, от 109 126 343 регистрирани избиратели, гласуваха 69 515 669 милиона граждани на федерацията. Резултатите от изборите са известни - прескачат 7% бариера и влизат в 5-ата Дума само 4 партии, както следва: партия “Единна Русия” - с 64,1 %, или 44 650 407 избиратели са гласували за нея; Комунистическа партия на Руската федерация (КПРФ) - с 11,6 %, или 8 080 688 гласували за нея; Либералнодемократическа партия на Русия (ЛДПР) - с 8,2 %, или 5 659 038 гласували за нея; партия “Справедлива Русия” - със 7,8 %, или 5 388 134 гласували за нея.
    От резултатите следва, че четирите партии, влезли в 5-ата Дума, представляват 92 % от гласувалите избиратели, или общо 63 778 267, което прави 58,4 % от всички избиратели. Т.е., представителността на изборите е демократично доказана. За всички останали партии, регистрирани за участие в изборите, са гласували 5 737 402, или 8,2 %, т.е. 5,2 % от всички регистрирани избиратели. Това означава, че дори да се бяха обединили, тези партии хипотетично биха били 3-ата политическа сила в руския парламент.
    Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
    Конюнктурата не е територия на истината
    Неотдавна във в. „Дневник" (броя от 6-15 ноември 2007 г.) бяха публикувани отделни части на книгата „Тайните фалити на комунизма" с автор журналиста Христо Христов.
    В тази книга се твърди, че през периода 1945-1989 г. е имало два финансови фалита на българската социалистическа държава. Първият „фалит" станал през 1960 г., когато българското правителство продало на Съветския съюз от държавния резерв около 20 тона злато за около 23 млн. долара. Вторият фалит бил настъпил към края на 1989 г., когато външният дълг на България е достигнал около 10 млрд. долара.
    По този повод редакцията на в. „Нова Зора" помоли проф. д-р. ик. н. Ангел Димов да направи коментар на написаното във въпросната книга.
    Проф. Ангел ДИМОВ пред в. "Нова Зора">> Пълния текст...
    Биограф на болното време
    Преди двайсетина години едно цяло поколение театрални критици у нас бяха изхвърлени извън борда на актуалния сценичен живот, без съжаления, без обяснения, камо ли с нюанси на съчувствие. Да се окажеш непотребен след четири, че и повече десетилетия труд, непотребен заедно с плеяда актьори, режисьори и постановки на българския театър от 1944 г. до 1989 г., си е постижение, на което биха завидели и най-големите пролеткултовци, и най-заслужилите соцсектанти.
    В този план нашето юбилейно събиране би могло да има ефект на „кръгла маса”, която с разум и с почит към наследствата отдава дължимото на един от най-талантливите, дълбоките, полифонично звучащите представители на критическото племе в театралната област. Владимир Каракашев, заедно с неговите колеги-критици през най-творческите си десетилетия, работеше системно за превръщането на театралната критика в професия, за обогатяването на нейния арсенал с ерудиция, съвременна информираност, усети за красиво и грозно, за целесъобразност и случайност, за интуиция и възпитаване на чувствата.
    Автор: Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    Изкуство, пренесено от вековете
    Няма да забравя никога думите на един троянски грънчар, които прочетох в научно етнографско списание от средата на миналия век. Подготвяйки се да извае една стомна, той се обръща към околните с думите: “Стомната трябва да бъде хубава като хубава мома, висока, стройна, с тънка снага. Да бъде още шарена - със засмени и весели бои, да греят отдалече!”
    Почти в същото време известният български керамик Георги Бакърджиев сякаш ще продължи и ще обобщи казаното от самобитния майстор: “Във всичките съдове има народен глас и хубост - сиреч онова общо и горещо чувство, което прави съда единен и едновременно свой с потребителя. То е национално изкуство.”
    Автор: Проф. Димитър ОВЧАРОВ>> Пълния текст...



    карикатура: Тодор Цонев