|
Всички знаем за плевенската „Панорама”. Тя е посветена на Руско-турската освободителна война. А сега вече има и Сливенска, наречена „Триумфът на културата”, която се намира в тъй наречения Форум на основното училище „Елисавета Багряна”. Струва ми се, че художникът Румен Петров неслучайно е избрал това място за реализиране на авторския си проект, защото именно училището е първоизворът на всяка култура.
Сливенската панорама може да се види в шестоъгълно открито помещение, което свързва 1-ви и 2-ри етаж и действително прилича на римски форум. Вътрешната част на този шестоъгълник се състои от две срещуположни тесни, но високи стени и четири дълги, но по-тесни други (на терасите). Върху тях на площ от 135 кв. м е изобразен панорамният стенопис, съдържащ 59 фигури с почти естествен ръст.
Откриването на Сливенската панорама бе съчетано с честването на Деня на будителите. На тържеството присъстваха освен учителите, представители от Сливенския театър и от музея „Хаджи Димитър”, а и обикновени граждани. Като цяло това тържество мина незабелязано не само за сливенската общественост, може би защото бе в навечерието на провеждането на втория тур на общинските и кметските избори.
Започна се с освещаването на панорамния стенопис от двама свещеници, които не пропуснаха да изразят и възхищението си от това величаво творение на художественото изкуство и не поискаха нито лев за освещаването му.
Директорката на училището Величка Христова в словото си нарече панорамния стенопис „нещо уникално” за България и тя имаше право. Но това може да се почувства от всеки, който застане в средата на „Форума” и се взре в него.
Ако внимателно се вгледаме в панорамния стенопис, ще видим, че се очертават четири части, като се почне от избраното за начало дело на двамата свети братя Кирил и Методий и се продължи в ляво и дясно от тях. Сякаш сва лъча на културата се устремяват напред, за да се съберат в четвъртата част като на сцена. Всъщност художникът Румен Петров ни показва на стенописа как заслужено българската култура се вписва в европейската и световната.
За начало на българската култура той е избрал сътворяването на славянобългарската писменост и покръстването на България. Това се вижда от образите на двамата братя и техните ученици Климент и Наум. От двете им страни са застанали на почетна стража двамата големи държавници Борис Първи и Симеон Велики. И аз, колкото пъти се заглеждах в малко смръщения величествен образ на цар Симеон, с книга и голям меч в ръце, чувах властното му предупреждение: „Не смейте да посягате на България и на българската просвета и култура!” А над тези образи е изобразена и самата България като жена с криле, внушавайки ни, че тя за нас, българите, трябва да бъде над всичко друго.
Вляво от Св. Методий на площ с дължина 20 м и ширина 1,60 м са символично изобразени музите на науките в различни пози. Например историята се е загледала назад във времето.
Вдясно от Св. Константин-Кирил художникът е изобразил хода на времето в годишните сезони и месеци, започвайки от септември с ученичска чанта на гърба, за да стигне до юли и август, които си почиват върху рога на изобилието.
Това „кръгово” движение на ляво и дясно от светите братя завършва в един втори център, където, като на сцена, са събрани символични образи на много жени, мъже и деца, в които се разпознават музите на изкуствата. Например долу в ляво са киното, журналистиката, операта и естрадната песен. На стълбите пък е седнал Орфей с младото поколение. Хуморът е изобразен като шут, а до него е балетът и Терпсихора - музата на танците. Изобразителното изкуство се разпознава в образа на великия български художник Владимир Димитров - Майстора. До него е архитектурата в лицето на майстор Колю Фичето. Към тях се е обърнала драмата с маска в ръка. На по-заден план вляво се вижда романът, представен от Иван Вазов, и поезията - от Елисавета Багряна (като голяма българска поетеса и патрон на училището). Две деца, които правят фокуси, символизират цирка, а най-отзад са трите грации - Надежда, Вяра и Любов. Горе от мраморната ложа наблюдават символите на висшата човешка психична дейност - Воля, Мъдрост, Мечтание, Фантазия, Въображение, Представа и Идея.
С това голямо разнообразие от символични образи художникът Румен Петров - автор на Сливенската панорама „Триумфът на културата”, прокарва като основна идея тържеството на духовното развитие над преходното материално начало. Нали от християнската религия знаем, че богатството всъщност не е в материалното благополучие, а в духовното извисяване.
Този панорамен стенопис е рисуван през последните пет години през почивните дни и ваканциите, тъй като през останалото време художникът изпълнява задълженията си като учител в посоченото училикще. Всичко това го прави като дарение за училището, за Сливен и за България. Учителският колектив му помага, като всеки учител е отделял макар и минимална сума от заплатата си всеки месец за закупуване на боите и другите материали. Това не може да не ни развълнува.
Когато художникът представяше творението си, всички присъстващи го обхождаха с поглед така, сякаш бяха омагьосани от силата на изобразителното изкуство. Сигурен съм, че който има очи и сърце, не може да не почувства огромна сила и национална гордост, а също и вяра, че България ще пребъде и в тия трудни времена. Защото с нейната висока култура, тя е намерила своето достойно място в Европа и света не от вчера, а още от времето на светите братя Кирил и Методий, нещо, което художникът Румен Петров е изобразил в началната част на Сливенската панорама. Ние трябва само да съумеем да опазим нашата култура, както са я пазели ревностно двамата далновидни държавници Борис Трети и Симеон Велики, тъй като много добре са знаели, че тя ни прави непобедими, че за нас като българи България трябва да бъде над всичко, както ни внушава и самият художник със символичния й образ.
Сливенската панорама е още един открит урок по родолюбие в заобикалящия ни глобален свят и си мисля, че трябва да се види от всички - ученици, студенти и от всеки гражданин. За нас тя е извор на огромна национално-патриотична енергия, особено сега като членове на Европейския съюз.
|