Трябва да се разпознава лицето на врага За Крим като геополитически възел в интересите на Русия, Турция, Великобритания и САЩ

Проф. Леонид ГРАЧ

Агенция "Регнум": Леонид Иванович, властите в Крим не спират да повтарят, че проблемите в Крим са само вътрешно украински. Но очевидно е, че полуостровът се намира в епицентъра на регионални процеси, тъй като лежи на ислямската дъга, идваща от Средна Азия и отиваща към Балканите. Леонид Грач: Крим никога не е бил и няма да бъде фактор с вътрешно украинско значение. Тук се развиват процеси, които по-малко зависят от Украйна и повече лежат в плоскостта на взаимоотношенията на Русия с мюсюлманския свят, в частност с Турция, а също така с Великобритания и САЩ. По геополитическо разположение на силите Кримският полуостров може да се сравни с Панамския и Суецкия канал, с Кипър и Сингапур и с други точки със световно значение. Този „стратегически полигон" винаги може да бъде използван в противоречията между Русия и Украйна и Русия и Турция. В цялата история на противостоенето на Турция и Русия турските политици и специални служби са опитвали да използват тюркското население на Крим за отслабване позициите на Русия. За целта те прилагат различни пропагандни методи. Не по-малки се усилията на САЩ и Великобритания. В самата Турция под формата на обществени фондове, землячески съюзи и НПО целенасочено работят стотици организации, които планират и финансират определена деструктивна дейност. Незаконно действащият меджлис на кримските татари е това важно звено, което няма да позволи Крим да бъде изключен от списъка на горещите точки на геополитическите процеси. Убеден съм, че извеждането на руския флот от Севастопол ще доведе до рязко активизиране на уахабитите, след което ще се появят сили на НАТО с доминиращо турско участие под предлог, че ще ги парират. Активността на Турция в Крим ще има негативни последици и за Украйна, и за Русия. Какво могат да донесат тези процеси за Украйна? Украйна ще отслабва всестранно. Влизането на Украйна в НАТО, към което я тласкат В. Юшченко и Ю. Тимошенко, става нежелателно за Турция. Тя не желае засилване присъствието на САЩ и НАТО в Черно море, защото това намалява нейното стратегическо значение за Запада. От друга страна, едно членство на Украйна в НАТО ще засили конфронтацията й с Русия, от която ще бъдат засегнати турските икономически интереси. Обективно Турция и Украйна станаха конкуренти за транспортните коридори на енергоносители. На Турция е изгодно Украйна да представлява неутрална „гранична" държава, непритежаваща съвременни боеспособни въоръжени сили, силно зависима от външно икономическо партньорство и от вноса на енергоносители. Турция и кримското татарско общество са убедени, че усилването на Украйна ще намали вероятността за формиране на самостоятелна кримско-татарска държавност. Ето защо Турция ще предпочита да дестабилизира Украйна чрез създаване на критични ситуации в Крим. Кримският въпрос става регионален проблем, към който са „прикачени" влиятелни държави. И американците, и европейците са достатъчно осведомени и добре разбират далечните цели на Турция в Крим. Тези цели не отговарят на интересите на Запада. Той се стреми да ограничава геополитическите амбиции на Турция и да не допусне създаване на нова „турска империя", независимо от нейния размер и състав. От своя страна, Турция е готова да започне мащабна икономическа експанзия в съседните й региони и преди всичко в Крим. Това са не само прагматични цели, но и исторически реванш. Потомците на кримските татари за разлика от мюсюлманите от Средна Азия са силно интегрирани в турското общество и влияят несравнимо повече на турската политика. Има ли примери за използване потенциала на кримските татари за реализиране на плановете на Турция против Русия? По време на чеченската война никой не подчертаваше ролята на кримските татари за материално техническа помощ, за доставяне на специално въоръжение и оперативна информация на чеченските бунтовници. Всички говореха за грузински и азерски маршрути и на практика не се посочваха кримските, които може би са основните. На среща между представители на Меджлиса и Джохар Дудаев през януари 1995 г. е било договорено да не се изпращат организирани отряди от кримски татари в Чечня, за да не се нанесат вреди на генофонда им. Но кримските националисти се заклеха в Корана да организират трафика на оръжие и доброволци от други страни. Турция и чеченските лидери щедро заплащаха услугите на татарите и те се използваха в Крим за нуждите на т.нар. общини. С други думи, кримските татари изпълниха максимума от задачите, поставени им от турските спецслужби за Чечня. В триъгълника Украйна-Русия-Турция се води борба за политическо присъствие на Кримсия полуостров. Ако този триъгълник остане равностранен, т.е. нито една от трите държави не успее да стане доминираща, то това място с охота ще бъде заето от Съединените щати. Какви мерки предприема Турция за поддържане на сепаратизма на кримските татари? Едно от важните направления е опитът да се разшири религиозната идеология чрез въвеждане на лидерите на татарите във влиятелни сунитски ордени, към които се числи целият турски политически елит, например ордена „Нахтбиндия". На практика всички действащи към днешна дата свещенослужители в Крим са преминали подготовка в Турция. Ежегодно Турция отделя от своя държавен бюджет значителни средства (135 млн. долара) за преселници и за други задачи, свързани с преориентирането на Крим. Тези операции се извършват посредством съществуващи в Крим незаконни банки, активите на които са от турски източници и които се контролират от племенни, религиозни и бизнесавторитети. Турция пристъпи към разгръщане на мащабно инвестиране с цел установяване на контрол над цялата кримска икономика. През август 2006 г. Крим беше посетен от турския министър Атила Коч, който заяви на правителството, че турските фирми са готови да инвестират през следващите 10 години само в туристическия бизнес 20 милиарда долара. Като се има предвид, че администрациите в Крим и Украйна са силно корумпирани, то може да се очаква изключително засилване на влиянието на Турция в нашия регион. Има ли документално потвърждаване на проектите на Турция за Крим? През есента на 2005 г. Съветът за безопасност на Турция прие „Политически документ за национална безопасност" като резултат на съвместната работа на ключови ведомства и центрове за политически изследвания. В този документ за първи път Крим се разглежда не само като етническа и етнополитическа тема. Като задача на Турция се посочва необходимостта от поддържане на искането на кримско-татарския (турски) народ за създаване на национална държава. Турция е призвана да не жали усилия на международната арена за интернационализиране на кримския въпрос като проблем, свързан с правото на самоопределение на народ, който в миналото е бил дискриминиран и репресиран. В турския Меджлис се е провело тайно зеседание с участие на задгранични авторитети, един от които е бил „Истанбулският кримско-татарски клуб", близък до правителствените среди. На това заседание Мустафа Джамилев е настоявал за външна поддръжка и преразглеждане на задълженията в отношенията с украинските власти. Как си представяте позицията и възможните действия при създадената ситуация в Крим? Всички помним, че в ежегодното си обръщение към руските граждани Владимир Путин протегна ръка на Украйна. Той нарече Крим „особена територия" и каза - „На нас, разбира се, не ни е безразлично какво става там". Руският президент, изглежда, още не може да повярва, че това е безразлично на „оранжевите" ръководители на Украйна, които на практика позволяват държавата им да се управлява от американците. По такъв начин положението в Крим днес зависи не толкова от политиката на Киев, колкото от турско-американските отношения. Украинският национализъм вече даде своя значителен принос за отслабване на руските позиции в Европа и в района на Черно море. Ето защо на Русия предстои да води проницателна и активна политика в Черноморския басейн, за да не допусне прекомерно засилване на Турция и другите страни-членки на НАТО. Трябва да се разпознава лицето на врага!

Нагоре Съдържание на броя