|
На 88 години - навърши ги на 22 октомври - Дорис Лесинг бе наречена „непокорното дете на любовта”, перифраза на заглавието на един от романите й, появил се току що в Париж, след още 30 други, преведени на френски и с личното участие на авторката. Много от книгите на Лесинг - общо петдесетина - са познати на широката международна публика. У нас е издадена само една - „Крачка в мрака”. Съдбата пожелала три континента - Азия, Африка и Европа, да спорят за Лесинг! И тя има рядката привилегия - както става винаги при дългия житейски път - да наблюдава и събира човешки истории, а после, със силата на таланта, да ги претворява в сюжети и герои с характерна индивидуалност. И предимно героини. През годините й слагат различни етикети - от „комунистка” до „феминистка”. Всъщност Дорис Лесинг никога не е развявала знамето на каквато и да било организация; просто е въставала с перото си срещу расовата дискриминация, неравнопоставеността между половете, срещу колониализма, за социална несправедливост.
На литературното поприще чистия идеализъм довежда Дорис Лесинг до жанра фантастика. През 1979 г. тя изненадва читателите с цикъла от 5 тома - „Канопус в Аргос”, където разказва за въображаема и по-съвършена цивилизация. Повечето от произведенията й носят автобиографичен характер, и най-вече „Да влезеш в кожата ми”. „Златен дневник” е друга известна творба - писателката посвещава по едно тефтерче от своите записки на различни страни - черно - за действителността в Африка, червено - за комунизма, жълто - за любовните разлъки, синьо - за най-интимните чувства.
Родена през 1919 г. в британско семейство, пребиваващо в Иран (по онова време - Персия), на 5-годишна възраст Дорис се установява с родителите си в Южна Родезия (днес Зимбабве). Стремежът към независимост я завладява рано и на 15 години тя напуска училище и близки. Първото си литературно съчинение публикува в Лондон (1949 г.); там остава и да живее.
Дорис Лесинг многократно е попадала сред фаворитите за Нобелова наград, но така и не е била удостоена с нея. Досега. Някои смятаха, че никога няма да й бъде присъдена. Дори и тя самата не я е очаквала. Вестта за наградата я заварва на лекции. Лесинг не скрила радостта си от студентите и с типичната си откровеност обявила: „Получила съм всякакви европейски награди. Сега съм очарована да имам и „най-кралската”.
|