Изборите за местни органи на властта - 2007 г., приключиха. Напълно законно. И не защото нямаше драстични нарушения, подкупничество, “епидемия от измами”, каквато е оценката на някои медии. А защото така рече съдът!
Обаче защо ни се струва, че вътрешното убеждение на съда мина покрай фактите? Покрай официално публикуваните от ЦИК цифри? Които, кой знае защо, съдът пропусна убедително да обсъди?
Преди да направим опит за анализ на тези цифри, нека обсъдим една - предварително ще кажем еретична - хипотеза. Или едно допускане дали най-драстичните нарушения по време на общинските избори през 2007 г. не са толкова купуването на гласове, автобусният вот, присъствието на мъртви души в списъците колкото купуването на членове на избирателни комисии? Дали последното не се е оказало по-евтино и по-ефективно средство от купуването на гласове?
И така, в София например би било достатъчно, ако във всяка от 1427-те секции заинтересувани сили успеят да купят двама от членовете на съответната избирателна комисия срещу, да речем по 1000 лв. на калпак. Това прави разход около 3 милиона. Далеч по-изгодно и по-малко рисковано, отколкото да купуваш гласовете на 30 хиляди роми например срещу 100 лв. на калпак. Ами допълнителните разходи за наемане на платени “застъпници”, броят на които в Перник се оказва над 650, а в Сливен - над 1000 души по данни на медиите. Пак според медиите, в Благоевград, с двадесетократно по-малко население от София, за закупуване на гласове са отишли над 600 хиляди лева. Казват, че в Овча купел са дадени 380 хил. лв., в Пазарджик сумата била 500 хил. лв., в Стара Загора - 300 хил. лв. и т.н.
Ако допуснем подобна вероятност, каква би трябвало да бъде задачата на евентуално купените членове на избирателни комисии? Много проста: да подготвят 20-ина предварително подпечатани и надлежно маркирани бюлетини в полза на купуващия кандидат; след това, в хода на “преброяването” единият да "отстранява" част от действително подадените, но нежелани бюлетини, докато другият подрежда на тяхно място предварително подготвените фалшификати. Една по една. Докато бройката съвпадне. Прави се протокол. Всичко е точно...
Ако “двойката” успее да подготви 30 или 40 предварително подпечатани и надлежно маркирани бюлетини, разходите на купуващия кандидат падат наполовина. Рисковете - също. А гювечът се удвоява. Елементарно, нали? Но само ако трябва да се изпълни една задача: да се подменят бюлетините за кмет! Ако се възложат повече задачи като подмяна на бюлетини за съветници и за районни кметове, упражнението значително се усложнява и може да доведе до провал. Затова и не се възлагат. А и реалностите са такива, че подобна манипулация ползва най-вече кметовете, тъй като те, а не общинските съвети управляват у нас по същество. Независимо какво се говори и какво е разписано в закона.
Някой вероятно ще възрази: “Това не може да се случи! Ами останалите членове на избирателната комисия - тези, които не са купени? Не виждат ли какво става?”
Не, не виждат. И не могат да гледат. Заети са с друга работа. Нека поясним, че ако във всяка отделна секция има по 4-6 члена, след приключване на изборния ден те обикновено решават да ускорят преброяването, като разделят бюлетините на две или три купчини, “за да не висим до среднощ”. Така всяка двойка е заета със “своята” си купчина. Което улеснява предварително замислената подмяна. След това могат да си разменят купчините, за “допълнителна проверка”. Но подмяната вече е осъществена. Протоколът е съставен. Остава само да се подпише.
Е, тук-там може да станат издънки. Но предвидливо е разработен авариен сценарий за туширане на издънките. А и група за бързо реагиране може да пристигне незабавно на “местопроизшествието”, да се легитимира като “методисти” на ЦИК и да внедри нужните указания. Макар това да става най-често по телефона. Проблеми няма. Всичко е като за пред света. И за пред Евросъюза, по-конкретно.
А купуване на гласове, автобусен вот, присъствие на мъртви души, полицейски предупреждения, прокурорски закани и т.н. има. И трябва да има. Те са част от големия сценарий - съпътстващата операция, която трябва да отклони вниманието от голямото купуване на членове на избирателни комисии. Не вярвате ли?
Нека разгледаме официално публикуваните данни на ЦИК. Които, кой знае защо, съдът пропусна да обсъди. Но преди това, нека отново поразсъждаваме малко.
Когато даден избирател, или както е модерно да се казва сега електорална единица, симпатизира на даден кандидат-кмет, издигнат от дадена партия или коалиция, не е ли логично същият този избирател да подкрепи и съветническата листа на този кандидат-кмет, издигната от същата тази партия или коалиция? Още повече че имената на кандидат-кметовоте обикновено са включени в съветническата листа. Освен това "електоралната единица" е наясно, че без мнозинство в местния парламент избраният кмет може да бъде сериозно затруднен да провежда и изпълни предизборните си обещания. С други думи, липсата на мнозинство в общинския съвет е надеждно оправдание, когато няма положителни резултати за хората, подкрепили за този кмет. На подобни оправдания се наслушахме през последните години.
Е, може да има изключения. И сигурно ги има. Възможно е също така някой да харесва даден кандидат-кмет, но не и съответната партийна листа. От това също се получават различия. Нормалното е обаче колкото гласове са подадени за даден кандидат-кмет, приблизително толкова да бъдат гласовете и за съответната листа. Но когато разликата достига 30,136 гласа, или цели 17.4 %, нормалният човек непременно ще се позамисли. И ще започне да разсъждава дали пък хипотезата за купуване на членове на избирателни комисии не е правдоподобна? Защото разликата между гласувалите за бившия настоящ кмет и за съветническата му листа навежда точно на такъв извод. Тази разлика е потвърдена в официалната статистика на ОИК и не би трябвало съдът да я подминава. Не би трябвало съдът да пропусне да я обсъди.
Е, можем ли да приемем хипотезата за правдоподобна? Означава ли, че за бившия настоящ кмет са подадени 172,664 гласа, или 15.7% от общия брой на избирателите в столицата, а не както отчита ОИК 202,800? Откъде са се появили останалите 30,136 гласа? (виж Таблица 1)
Ако отново се обърнем към официалните данни на ОИК, не може да не направи впечатление разликата между гласовете за партийните листи и гласовете, подадени за съответните кандидати за кметското място. Тя е 11,297. В ущърб на кандидат-кметовете. Дали тази разлика не е част от липсващите 30,136 мажоритарни гласа за бившия настоящ кмет? Как са били набавени тези липсващи гласове? Ако отново приемем за малко вероятно избирателят да подкрепи дадена партийна листа, но не и кандидат-кмета на същата листа, възможно ли е липсващите гласове да са били взети от други партии и коалиции? Като например от:
- “Атака” - 2539 гласа;
- БСП - 2557 гласа;
- ССД - 871 гласа, или близо половината от евентуално подадените за тази партия гласове;
- БСДП - 1146 гласа, или 63% от евентуално подадените за тази партия гласове;
- Зелената партия - 647 гласа, или близо 40% от евентуално подадените за тази партия гласове;
- Съюз БГ (“Гергьовден”, “Новото време”, ЗНС) - 346 гласа, или около 7% от евентуално подадените за тази партия гласове;
- политическо движение “Социалдемократи” - 433 гласа, или около 47% от евентуално подадените за тази партия гласове;
- останалите малки партии и коалиции - около половината от евентуално подадените за тези формации гласове? (виж Таблица 2).
Възможно ли е набавянето на тези гласове да е станало чрез хипотетичния механизъм, описан по-горе? И още нещо: колко от председателите и членовете на избирателните комисии са несменяеми от десетилетие? Може ли да се проследи следизборното “развитие” на този “състав” и на членовете на техните семейства?
Отговорът на тези и на други още въпроси може да потвърди или да отхвърли предполаганата хипотеза. Но преди това трябва да се преброят щателно всички бюлетини. Още веднъж. От независима, безпристрастна, граждански отговорна комисия.
А за ролята на т.нар. обществени медии, издържани с парите на българския данъкоплатец, както и доколко легитимни могат да бъдат избори, в които действително подадените гласове са едва една трета от общия брой на избирателите в София, четете в следващия брой.
ОБЩИНСКИ ИЗБОРИ 2007
(данни на ОИК към 31.10.2007 г. 02:15 часа)
РЕЗУЛТАТИ ОТ ГЛАСУВАНЕТО В СОФИЯ
|
|
|
гласове
|
%
|
| Брой на избирателите според част 1 и част 2 на избирателния списък
|
1 085 067
|
|
| Дописани в изборния ден
|
13 123
|
|
| Общ брой на избирателите в София
|
1 098 190
|
100
|
| Общ брой на гласувалите според намерените в избирателната кутия пликове
|
397 571
|
34.6
|
| Брой на недействителните бюлетини (гласове)
|
24 768
|
|
| Брой на действителните бюлетини (гласове)
|
372 268
|
33.9
|
| От общия брой на избирателите в столицата: |
| гласували за листата на ГЕРБ
|
172 664
|
15.7
|
| гласували за Б. Борисов
|
202 800
|
18.5
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ
ГЛАСОВЕ ПО КАНДИДАТСКИТЕ ЛИСТИ
|
| #
|
политическа формация
|
за съветници
|
за кмет
|
| 4
|
Българска работническа социал. партия
|
543
|
266
|
| 5
|
ПП “Атака”
|
17 794
|
15 255
|
| 9
|
Бълг. движение "Национален идеал за единство”
|
1112
|
676
|
| 10
|
Съюз на свободните демократи
|
1862
|
991
|
| 11
|
Българска национално-радикална партия
|
283
|
250
|
| 15
|
Българска социалдемократическа партия
|
1818
|
672
|
| 16
|
Движение "Народен юмрук” за защита на пенсионери, безработни и социално слаби
|
408
|
288
|
| 17
|
Обединен блок на труда
|
419
|
330
|
| 22
|
Коалиция "Единен национален фронт”
|
1057
|
633
|
| 23
|
Българска социалдемократическа партия
|
61 331
|
58 774
|
| 24
|
Политическо движение “Социалдемократи”
|
939
|
506
|
| 25
|
Българска комунистическа партия
|
721
|
312
|
| 30
|
Общество за нова България
|
1012
|
601
|
| 34
|
ПП “Лидер”
|
2172
|
1791
|
| 41
|
Съюз БГ - “Гергьовден”, “Новото време”, ЗНС
|
5068
|
4722
|
| 45
|
ПП “Камара на експертите”
|
205
|
138
|
| 46
|
Партия на българските комунисти
|
292
|
185
|
| 49
|
Зелена партия
|
1677
|
1030
|
|