|
През последните години българите бяха ограбвани целенасочено и систематично чрез криминалната приватизация, умишлените банкови фалити , милиардите загуби от закриването на блокове на АЕЦ „Козлодуй", разсипването на селското стопанство и българската икономика.
В 39-ото народно събрание българските депутати (с изключение на Огнян Сапарев, Стела Банкова, Андрей Пантев, ген. Любен Петров и Александър Паунов) позволиха продажбата на българска земя на чужденци. През 2005 г. единствено в. "Нова Зора" публикува в броя си от 1 март (на стр. 3) писмото на Американската търговска камара в България до Камелия Касабова, тогава зам.-председател на НС, до посланик Пардю, до посланика на Израел в България и до посланика на Република Турция в България. Авторите на това писмо са г-н Кенет Лефковиц, президент на камарата, и Валентин Георгиев, изпълнителен директор. Тогава въпросът бе решен - българска земя може да се продава на чужденци!
Днес българската олигархия замисля нов грабеж. На българската земя. Затова предоставяме на читателите на в. "Нова Зора" пълната стенограма на зададения въпрос по време на парламентарен контрол от независимия народен представител Минчо Христов, отправен към министър Гергана Грънчарова.
Обръщаме се към всички български граждани - нека бъдат бдителни и да проверят дали недобросъвестни лица вече не са заявили тяхната земя с цел да я присвоят. Например в. "24 часа" от 23 ноември, петък, съобщи, че районният съд в Белоградчик Ирена Иванова и съпругът й са разследвани за документна измама, свързана с продажби на земи...
"Зора"
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов, към министъра на европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър! На 9 октомври зададох към Вас въпрос има ли практика в страните-членки на Европейския съюз да се изплащат земеделски субсидии на лица, които не представят никакви документи, доказващи правото на ползване върху земеделските площи или не са собственици на земи.
Казано накратко, попитах Ви дали в Европейския съюз е възможно недобросъвестни лица да източват европейските фондове за земеделие. Случайно или не, във Вашия писмен отговор нямаше нищо конкретно. Считам, че проблемът е особено важен, имайки предвид възприетата от Министерството на земеделието практика недобросъвестни лица да заявяват чужда земя, и то без да представят абсолютно никакви документи. По този начин, както казах, се източват европейските помощи, а добросъвестните стопани са лишени от тях. Според данните, които получих от министъра на земеделието, над 380 хил. декара са заявени от двама или повече кандидати за европейски пари. Повтарям: 380 хил. декара!
Това е обаче само една малка част от земята, която недобросъвестни лица са декларирали. Това е така, защото огромната част от собствениците живеят далеч от своята земя и мнозина нямат никакво понятие, че някой вече получава неправомерно субсидии за тази земя. Използвам случая да се обърна към българските граждани - собственици на земи и производители, за да проверят в регистрите дали някой вече не е обявил тяхната земя.
Моля да ме информирате, уважаема госпожо министър, дали възприетата в България практика не се различава драстично от европейската и кои са причините според Вас за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Христов! Една от основните форми на подпомагане на земеделските производители в страните - членки на Европейския съюз са действително директните плащания. В повечето от новите държави - членки на Европейския съюз, директните плащания се дават вече по опростената схема за единно плащане на площ. При нея субсидиите се изплащат на хектар ползвана земеделска земя. Към схема за единно плащане на площ държавите могат да добавят и национални доплащания към директните плащания. Това вече е въпрос на национална държавна политика.
Законодателството на Европейския съюз определя, че директни плащания на площ могат да получават само ползвателите на земеделски земи. Както правилно отбелязвате, те могат да бъдат собственици на земите, могат да бъдат и техни арендатори, наематели, дори лица, които ги ползват без правно основание. Следователно самото европейско законодателство и тази опростена схема на единно плащане на площ не изисква бенефициентите на директните плащания да имат право на собственост върху земята. Те могат да я ползват и на друго правно основание.
Тази концепция изхожда от икономическата цел на директните плащания - да се подпомогнат лицата, които обработват или поддържат съответната земеделска земя в добро земеделско състояние, като им се осигури минимален доход.
От казаното по-горе изхожда и практиката на разплащателните агенции на държавите членки, когато за определена площ кандидатства за директни плащания само едното лице - не се изисква доказателство за правното основание, на което се ползва земята.
Разбира се, положението коренно се променя, ако за една площ изцяло или частично за директно плащане е кандидатствало повече от едно лице. Тогава съгласно установената практика разплащателната агенция уведомява съответните лица, които са подали заявление за конкретната площ и им дава срок да изяснят на какво се дължи разминаването. Възможно е съвпадането на заявените площи да се дължи и на техническа грешка при самото очертаване на площите. Когато кандидатите не се споразумеят кой от тях е истинският ползвател на земеделската земя, разплащателната агенция в Държавен фонд “Земеделие” е длъжна да поиска от тях да представят документи, които да удостоверят правното основание, на което ползват земята. Ако от представените документи стане ясно кое лице има правото да ползва земята, то има и правото да получи директните плащания. Но когато от представените документи разплащателната агенция не може да направи еднозначен извод кой е ползвателят на земята, например когато и двамата кандидати имат правно основание да я ползват, самата разплащателна агенция отхвърля всички заявления, подадени за една и съща площ. Благодаря ви.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър! През м. юни т.г. аз зададох от тази трибуна въпрос към министъра на земеделието, след като не се изискват абсолютно никакви документи за получаване на въпросните субсидии, дали не се създават умишлено предпоставки всеки един мошеник да заявява земи, които нито притежава, нито обработва. Тогава министърът в прав текст призна, че моите опасения са основателни.
Госпожо министър, нещата всъщност са далеч по-тревожни. Освен европейските пари, които източва недобросъвестният заявител, този заявител получава и уникален идентификационен номер на земята на свое име. Това му дава реална възможност да придобие собственост върху чуждата земя без реалният собственик дори да знае това.
Ще ви цитирам чл. 79 от Закона за собствеността: “Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, този срок е пет години”.
Казано направо пет години, след като един недобросъвестен владелец е получил идентификационния номер на чуждата земя, той, според цитирания член на Закона за собствеността, може да придобие чуждата земя. Това става чрез механизма на така наречената обстоятелствена проверка и собствениците могат да разберат какво е станало, след като то вече е факт.
Въпросът ми към Вас, госпожо министър, е: възможно ли е в страна от Европейския съюз да се осъществи подобен грабеж в наши дни? След безогледната приватизация, след умишлените банкови фалити и присвояванията на спестяванията на българските граждани, земята остана последната ценност, върху която някой се опитва да посегне. Според мен тези опити трябва да бъдат пресечени както от нас, уважаеми колеги, така и от представителите на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова - право на дуплика.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Господин Христов, действително може би има някакво основание във Вашите бележки, точно затова в писмения си отговор Ви помолих, ако имате информация за конкретни ползватели, които използват земеделската земя, без да имат основание за това, да ги отнесете към компетентните органи.
Пак подчертавам, че става въпрос за система, въведена с Регламент 2003 - тя на практика се прилага във всички нови държави членки. Има много стройна изградена система в България за надзор върху обработваемите площи и трябва да ви информирам, че с така наречената система “ИСАК” всяка година се опресняват снимките с 25%. На практика “ИСАК”-системата разполага с 60% и повече разделителна способност, която позволява да се ограничат онези земи, които наистина се обработват, и тези, които не се обработват. А когато се установи нарушение и измама, съответните лица могат да бъдат лишени от това право да получават директна субсидия до три години. Тоест, държавата, както и всички държави членки са създали механизмите вътре да осъществяват ефективен контрол върху начина, по който се използват земеделските земи.
В случая обаче, Вие разполагате с конкретна информация, която основателно или неоснователно поставя конкретни въпроси и Ви съветвам да информирате компетентните органи и разбира се Министерството на земеделието, което пряко отговаря за изплащането на директните субсидии в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова за днешното й участие в парламентарния контрол.
София, петък, 16 ноември 2007 г.
|