Социалният расизъм е на ход За бюджета, пазара и шансовете за българско бъдеще

Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

След първото „програмирано” събитие в политическия живот на България през 2007 г. - местните избори, на мнозина започна да им става ясно, че създадената у нас "демокрация" не е нещо друго освен манипулативна система на олигархичен плурализъм. И че тук не идеите, а размерът на парите са най-тежкият аргумент на кантара на „народния вот”. И наред дойде второто "програмирано" събитие - приемането на бюджета за следващата година. За бюджета и бюджетните прения И тук още веднъж се потвърдиха съмненията, че в нашата Родина се е установил ясен модел на олигархичен неолиберален капитализъм, работещ изключително в полза на тясна социална група - българския неокапитал. Така че парламентарно представените сили, въпреки своето политическо разноцветие и разделение на „леви”, „десни”, и „центристи”, не са нищо друго освен различни отряди на формиралия се в епохата на прехода балкански перифериен компрадорски неокапитал. Нима яростната „защита” от някои "леви" на привилегиите за хазарта, единството на почти всички тези партии по въпроса за т.нар. плосък данък, който удря именно трудовия човек, не говорят тъкмо това? Плоският данък определено облагодетелства хората с най-високи доходи и е удар срещу тези с ниски доходи. Въпреки приказките на новия министър на икономиката и енергетиката, активиста на „Отворено общество” Петър Димитров, че правителството ще гледа по един или друг начин да компенсира „пострадалите” от данъка, ясно е едно - с този данък се прави още една крачка по пътя на задълбочаване на придобилата и без този данък огромни размери имуществена диференциация. Прави се още една стъпка към социалното поляризиране на българското общество. Стъпка към стартиране на тиха гражданска война срещу "неинициативните", какъвто бе циничният коментар дори от високата парламентарна трибуна. Фактически желаем или не, но става дума за формиране на механизма на социалния расизъм, в който „расата на далавераджиите”, наричащи себе си „предприемчиви”, не само се старае да изсмуче жизнените сили на низвергната раса, т.е. тези, които отказват морала на ноктите и зъбите на хищника, но и сърцето на антихриста... Казано по-друг начин - открито се работи в полза на неоколониалния, неолибералния геноцидния тип капитализъм в България. Този плосък данък още веднъж показва истинското лице на върхушката на БСП, като представител на неоолигархията у нас. Тази върхушка не спира да твърди, че тяхната партия ще води „социална политика”, и още веднъж стана ясно, че става дума за лъжа и демагогия. Но тук искаме да видим един друг и по-важен проблем - че протестът срещу всичко е немощен. Даже броят на събралите се учители, млади учени и преподаватели срещу заложените обидни 0.41% разходи за наука и 4.2% за образование, далеч не предполагаше успех на мероприятието. Мизерният брой на протестиращите бе очевиден и смущаващ. Но дали причината за такъв немощен протест се крие в българската национална психология? Както ни е известно, тази психология е ярко ориентирана към модела на едно несвършващо „волско търпение”. Може би и това има своето място, но мисля, че основният отговор е все пак другаде. Работата е там, че расата на „неициативните” по „остроумната” забележка на т.нар. народен депутат, е заразена от вируса на пазарното мислене. Виждането за „пазара” като демиург на общественото развитие, без който, видите ли, нямало да има прогрес! Но най-забележителното е, че прогресът у нас се вижда като възприемане на т. нар. западни стандарти на свръхпотреблението. Тази философия, която е заложена в бюджета, но и в мисленето на онова мнозинство от българския народ, което е ощетено от този бюджет, много добре бе изразена в речта на коалиционния партньор по линия на ДПС г-н Йордан Цонев. В пряк текст той заяви, че във фундамента на бюджета е идеята за чуждите инвестиции и пазара. Дали пазарът е демиург на развитието? Вече почти 20 години, ако се притурят и годините на късната перестройка, народът ни е облъчван, че няма живот без този демиург - пазара. Даже г-н Лилов, бившият член на Политбюрото на старото номенклатурно БКП, „стратегът” на БСП, в своите писания утвърждава, че в това било грешката на онзи, явно „неговия социализъм”, че не бил възприел пазара и частната собственост. Но нека се огледа бившият другар Лилов - вече и частна собственост, и пазар имаме, и такава радост е настъпила навред по Българско... Дали все пак пазарът е всесилният демиург на развитието? Какво е пазарът по своята същност? Пазарът означава такава система на възпроизводство на материалния живот на човека, при която търсенето определя предлагането. Но търсенете означава наличие на потребител, а не всеки човек е номинален потребител. Защото търсенето означава платежоспособен потребител. А специално у нас не всеки е платежоспособен. Дори 95% са си направо неплатежоспособни. Ключов механизъм на пазара е конкуренцията. Т.е. в рамките на задоволяването на търсенето автономните доставчици на предлагането се конкурират за удовлетворяване на търсенето. Като правило подобна система работи в хоризонтално измерение, т.е. пазарните взаимодействия са от хоризонтален тип, за разлика например от съществуващите при държавния социализъм вертикални взаимодействия. Но след като стана дума за конкуренция, е ясно, че това са антагонистичен тип взаимодействия, при които ако някой печели, друг непременно губи. Защото целта на пазарния субект е максимизация на печалбата. Казано по друг начин пазарът е „игра” с отрицателна сума, тъй като винаги една или няколко от страните са губещи. Като правило пазарното взаимодействие е краткосрочно, то не се интересува от бъдещето. Също така то е едномерно взаимодействие, т.е. важна е единствено сделката във формата на „продукт-пазар”. Но особено днес, ние виждаме, че светът е многомерен. Нима може да се изхвърли социалната или екологичната компонента на всяко икономическо действие? Следва да кажем, че пазарът като демиург на развитието можеше да бъде приемлив в епохата на Маркс. Когато имаше свободна територия за завладяване и поради все още ниското развитие на производителните сили екологичните ограничения бяха малко. Но днес пазарът се превръща все повече от механизъм на прогреса в двигател на регреса. И да добавим - дори в генератор на неустойчиво развитие. Нима това не се вижда във всичко, което днес става в България? Но какъв е пътят тогава? Той не може да бъде назад, към централизираната система на икономическо развитие. Пътят е в мрежовите взаимодействия. Първото, което следва да изясним, е що е това мрежово взаимодействие? Второ, защо е необходимо именно този тип взаимодействие? Както вече споменахме, когато говорим за взаимодействия, следва да кажем, че последните могат да се разглеждат през призмата на два типа характеристики - посока и същност. Според посоката те може да са вертикални и хоризонтални. Според същността може да са враждебни (конкурентни) и солидаристични (партньорски). Вече определихме конкурентния тип отношения като хоризонтални, но враждебни взаимодействия. Също така може да се говори за йерархичния и вертикален тип отношения, например в централизираните икономики от един или друг тип. През призмата на горното следва да кажем, че мрежовите взаимодействия са хоризонтални, невраждебни, солидаристичен, партньорски тип взаимодействия. Ако при държавния социализъм ние имахме солидаристичен тип взаимодействия, но те бяха от вертикален тип, то мрежовите също предполагат солидаризъм или най-малко партньорство, но това се осъществява по един хоризонтален начин. Мрежовите взаимодействия по своята същност означават игра с нулева или положителна сума за всяка една от страните. Те са съзнателен тип взаимодействия, които определено изискват наличие на дългосрочна перспектива. Като правило мрежовите взаимодействия са многомерни, тъй като те предполагат отчитане на всички страни във взаимодействието. Друг важен момент, който ги отличава от архаичните пазарни взаимодействия, е това, че не са реактивен, а активен тип взаимодействия. Т.е., не се чака да се случи дадено събитие, а на основата на наблюдение, анализ, оценка и прогноза се действа изпреварващо. В този смисъл мрежовите взаимодействия имат едно важно изискване - формиране на иновационна компонента, без която те на практика не могат да функционират ефективно и ефикасно. Днес светът е изправен пред необходимостта от неотклонно и неизбежно преодоляване на пазарните взаимодействия и замяната им като доминанта на стопанско, социално и екологично развитие с мрежовите взаимодействия. Ако това не се направи, поради екологичните ограничения или поради социална, геополитическа и геоикономическа конфликтност той ще се самоунищожи. (следва)

Нагоре Съдържание на броя