"Нова Зора" - брой 47 - 27 ноември 2007 г.

Възхвала на оногондурското
Ангел БАРУСОВ

Напоследък млекопреработвателите въртят из търговската мрежа продукт, наречен от тях йогурт. Въпросният йогурт не е нищо друго освен най-обикновено кисело мляко. И едното, и другото впрочем нямат нищо общо с фантастичното, истинското българско кисело мляко, което се продаваше по бакалиите и млекарниците допреди няколко десетилетия.
Причината за това прекръщаване е ясна. В страна на шестващия национален нихилизъм като България всяко чуждо название, което намирисва на западно, носи в себе си странна магия. Едно е за родния келеш да произведе, или да си купи кофичка българско - селяндурско и оногондурско кисело мляко, съвсем друго - да има вземане-даване със същия боклук, само че под западния псевдоним йогурт.
Но сигурни ли са производителите, а и потребителите на йогурта, че той наистина е чак толкова западен, колкото им се струва?
Ето какво пише в англоезичната справка за йогурта в т.нар. "Уикипедия", интернетната енциклопедия. "Съществуват сведения, че хранителни продукти от преработено мляко се произвеждат поне от 4500 години насам. Най-древните йогурти са се получили случайно в резултат на ферментация, предизвикана от една бактерия, която живеела в торбите от козя кожа, носени от българите (или хунобългарите), номадски народ, който започва да мигрира из Европа през втори век след Христа и се установява на Балканите в края на седми век. Сега множество страни претендират, че йогуртът е тяхно откритие, но така или иначе няма сигурни доказателства къде е бил изнамерен".
Тук му е мястото да направим уговорката, че интернетната "Уикипедия" не гарантира истини от последна инстанция. И все пак няма съмнение, че йогуртът е внедрен в Европа при някое от нашествията на тюркските народи - хуни, авари, прабългари, хазари и т.н. Специално обаче трябва да се подчертае, че от тях единствено прабългарите имат дълговечно присъствие, а оттам и дълговечно влияние на Стария континент.
Ала каквато и да е истината в конкретния случай, абсолютно сигурно е, че сънародниците на Аспаруха са познавали йогурта и са го наричали именно така (сегашното название "кисело" или "квасено" мляко е от славянобългарски произход). Нещо повече: прабългарите винаги са били всепризнати майстори на йогурта, който не е никакво "западно откритие", а нещо изконно нашенско, изконно родно, ако предпочитате - нещо съвсем селяндурско и оногондурско. И което Западът е възприел именно под оногондурското название йогурт.
Известно е, че още през XVI в. с кисело мляко, приготвено по българска рецепта, е лекуван френският крал Франсоа I. Големият руски учен Иля Мечников е убеден, че именно киселото мляко е причина за дълголетието сред българските селяни и прави изключително много за популяризирането му по света.
Към 1900 г. киселото мляко, ще рече йогуртът, е разпространено в почти цяла Западна Азия, на Балканите и в Централна Европа. През 1919 г. пак наш земляк, солунският евреин Исак Карасо, започва малко производство в Барцелона, кръщавайки фирмата си "Данон" (същия тоя "Данон", който сега ни връща названието йогурт, предлагайки ни едно негово доста съмнително менте). Пак Исак Карасо разпространява киселото мляко в САЩ.
Нека тук прескочим прославения бацилус булгарикум, за който читателят е слушал предостатъчно. Целта на тази статия е друга - да напомни още веднъж защо ние като българи сме жизнено заинтересовани да уважаваме и да продължаваме развитието на своите ценности, материални или духовни. Нима е случаен фактът, че все повече нашенски търговци използват като реклама надписите, че предлагат само български стоки - храни, напитки, бельо, конфекция, обувки. Впрочем, а и какво друго да направят, когато оногондурското толкова често се оказва по-добро от "европейското"?

Нагоре
Съдържание на броя