|
В предложение за свикване на общо открито събрание на БАН инициативен комитет към физическия институт на Академията аргументирано предлага мерки за нормализиране на ситуацията в българската академична общност.
В предложението на инициативния комитет се казва, че вместо да анализира резултатите от стачката на учителите, многобройните предложения на учени от БАН и СУ, създали неформални граждански движения, правителството предлага бюджет за 2008 г., който отново обрича образованието и науката на мизерия. Предлага се почти същият процент от БВП за образование, както и при бюджет 2007 (4.20% срещу 4.18%). За наука процентът е формално повишен (0.4% спрямо 0.3%), и формално се дават 268 млн. лв., но над 100 млн. лв. от тях не са разписани за каква наука са точно! А средствата за БАН са увеличени само с 13% (77 млн. лв. срещу 68 млн. лв.), което не може да покрие дори инфлацията. За сравнение Румъния вече трета година систематично и несимволично увеличава процентите от БВП за образование и наука.
За пореден бюджетът на БАН покрива само минималните заплати на работещите в звената на БАН и екзистенц минимума от режийните разноски. "Трябва публично и ясно да се каже, че ръководството на МОН, подкрепено от МФ, не работи в подкрепа и развитие на българската наука, a срещу нея. Това в най-голяма степен се отнася до отношението към БАН, което не е нищо друго освен откровено задушаване под претекст, че се подкрепят приоритетно университетите. Следват се преписани оттук-оттам чужди модели и съвети, без широко обсъждане, без активното и равноправно участие на научната общност. Академичната общност не може и не бива да стои безучастна. Крайно време е БАН и нейното ръководството да излязат от отбранителна позиция." БАН е национално богатство, и като технологична база на науката, и като част от културата, и още повече като интелектуален потенциал. Това богатство е изграждано в продължение на много десетилетия с парите на целия български народ и е престъпно да се разпилява. Излиза, че министерствата на образованието и на финансите ефективно застават зад алчните апетити на бизнессреди за разграбване на земите и имуществото на научните институти (с цел уж тепърва да се влагат получените средства в създаването на нови лаборатории в университетите), открито пропагандирано напоследък и от контролирани медии.
Инициативният комитет излага и своите конкретни предложения към държавните органи, в духа на изискванията на Лисабонската стратегия.
Някогашното Книжовно дружество израсна и се разви, превърна се в Българска академия на науките. Тялом и духом защитавана през десетилетията от учени и богати хора, тази институция е срещала винаги повече разбиране и добронамереност.
Но днешните времена доказаха, че не е трудно да се саморазправиш с науката - спираш кранчето и всичко си идва на мястото. Въпросът е дали днешната ни държава, днешните бизнесмени и меценати си дават сметка, че това безценно богатство изисква грижа и отговорна политика. Иначе в гьола на еснафа ще се развъждат не само жаби, но и екзотични хищници, които на един залък ще погълнат остатъците от духовното огнище на Академията на науките. Но бъдеще без наука няма. Това го знаят всички, които трябва да го знаят...
"Зора"
|
16 ноември 2007 г., в петъчния следобед група млади (и не толкова млади) учени и докторанти хванаха куфарите, раниците и самарите и направиха символичен преход по бул. "Витоша", бул. "Цар Освободител" та до Орлов мост. Този път в София нямаше скадирания, нямаше тъпани, факли и търкаляне на тикви... Само гробна тишина, като че ли беше погребално шествие. Като че ли бяха погребани и последните надежди, че България ще бъде „Държавата на духа” (както я нарече академик Лихачов), че „Напред, науката е слънце” е не само рефрен от светъл химн от миналото. В един момент дори се появи усещането, че репортерите са повече от самите млади учени. Тъжно и смешно: ние сме на изчезване.
Ден по-рано в Комисията по наука и образование министър Вълчев предложи запазване на старата стипендия от 250 лв. на докторант, плюс ако докторантите си изкарат нещо от някакви хипотетични фондове, евентуално.
Ще припомня, че тази стипендия не е индексирана от 2001 г. За сравнение: средната стипендия на докторант в ЕС е 1000 евро. Нищо чудно, че броят на младите хора, желаещи да станат докторанти в България, намалява от година на година.
В пресата се появиха изказвания от сорта „трябва да се разпродадат и приватизират сградите на БАН” (в. „Дневник”, 9.11.2007). Нищо чудно, земите и сградите на Академията, които се намират на 4-ти и 7-и километър са лакомо парче!? Прави впечатление, че на парцели, на които е имало военни обекти (казарми, военно окръжие, база на Гражданска защита) сега активно се строи - разходете се по ул. "Черковна" и бул. "Михай Еминеску". Армията бе разпарчетосана, земите, собственост на МО, са приватизирани. Какво може да защити от подобна съдба и БАН? Ние, учените, нямаме пушки, нямаме танкове... нашите оръжия са словото и формулата.
Преди повече от двеста години княз Потьомкин Таврически, в постоянна борба да осигури средства за своите държавностроителни проекти в Южна Русия, пише: „Парите са нищо, хората са всичко!”. Великият държавник добре осъзнава човешкия фактор.
Нима малка България е толкова богата, за да позволи младите й учени да си съберат куфарите и да заминат с еднопосочен билет някъде, където ще са желани и достойно платени?
Така премина мълчаливото шествие. И тъжно. Само пред министерството на Вълчев се чуваше дюдюкане. Като че ли нарочно отпред бяха паркирани няколко луксозни автомобила, и в комбинация с ремонта на тротоара, преграждаха пътя на протестиращите.
Куфарите се изтъркаляха покрай тях и продължиха по жълтите павета. По същия драматичен начин ни гледаха и празните прозорци на Гранд хотел България - още един предвиден за отписване и "реформиране", очакващ своята съдба на духовен и материален паметник, обречен на унищожаване.
Шествието приключи на Орлов мост. Оттам могат да се хванат автобуси за летището... Символично, засега.
снимка: Demon ©
снимка: Demon ©
|