|
Питаме се дали въобще имаме държава, или тя е доведена - умишлено! - до пълна омаломощеност. Защото не може да бъде нормално всеки дъжд да се превръща в потоп, да се късат диги и мостове, да се наводняват селища. И от небитието да се надига сянката на Дядо Ной.
Все пак не сме Бангладеш, където вилнеят циклони. Ние нямаме дори и това оправдание. И слава Богу, защото иначе сме направо свършени.
Всичко става поради пълна запуснатост, изоставеност, изоглавеност. Истинското име на немарата е престъпност. И някой добре се гои от хорското нещастие. И тук библейският израз пир по време на чума е напълно съотносим със случващото се.
|
Нещастието има своята биография. От години речните корита не се почистват, не се вземат никакви превантивни мерки, не се строят диги, като изключим някои панически струпани насипи. Много от язовирите са отдадени на концесии. Те се стопанисват от невежи и лакоми субекти, които съставляват звена от прословутите “обръчи от фирми”, с които Доган, с характерния си тържествуващ цинизъм, се хвалеше. И как не, като от тях потича парица за вдигане на сараи и потъване в ориенталски охолства.
Има цяло министерство по бедствията и авариите, каквото никога досега България не е имала, но то комай нищо не прави, освен да преразпределя в “правилна” посока огромни субсидии и да захранва неизтощимия апетит на т. нар. малък коалиционен партньор. Но нали е мандатоносител - трябва да се съобразяват с неговия широк гръцмул.
И докато все пак допреди време Емел Етем с гумени ботуши газеше калищата на дебелото безхаберие, сега въобще не си прави труда да лицемерства и да се прави на Майка Тереза, опашкулила се е на рахат в своето луксозно и напълно излишно министерство. То й е прикя и материален израз на т.нар. коалиционна култура.
И за какво й е на Емел Етем да мори снага, като изборите са вече минали и всякакъв жест на състрадание, та макар и фалшив, е просто излишен? И след като ДПС не успя да разшири своята електорална география - провали се в Разград, Хасково и Търговище - защо сега да не се направи на сърдитко Петко и така да накаже непокорните гласоподаватели. Нека се давят в калищата, без дори и сламка да им се подаде.
Имаме усещането, че като цяло т. нар. политическа класа е нещо сърдита на малкия, но героичен български народ и гледа с отмъстително злорадство на развихрилите се наводнения и потопи. Те се смислят едва ли не като възмездно божие наказание.
Как иначе да си обясним нагло демонстрираното равнодушие на по първите мъже (и кокони) на държавата, които нито изявление направиха, нито се появиха в бедстващите райони?
Имаме усещането, че те гледат на своя народ като на народ, взет под наем. Никаква съпричастност с неговите страдания, нито следа от загриженост.
Наслагва се впечатлението, че управляващите са лишени от инстинкт и ресурс на стопани. Чужди сме им и те са ни чужди. Те си живеят в своите розови замъци, оградени от космическата пустота на своето безсърдечие и партиен егоизъм.
В България стават страшни неща, а партийните централи и медийните им глашатаи се надпреварват да ни убеждават, че цъфтим и скоро ще вържем. От червената камбанария прогласиха с петльово самочувствие, че през последните години спестяванията на българите достигнали 16 милиарда. Е, не на всички българи, както се оказа, а само на 30 хиляди от тях. Но ние подозираме кои са тия гнойни въшки и като как са налели чорбаджийски снаги.
Наводненията и потопите за сетен път доказаха, че България е една парясана държава, изоставена на произвола на съдбата. И в калната и мътна вода се оглежда безобразният сурат на т. нар. политическа класа. Той е уродлив и надупчен от сипаницата на диво грабителство.
Водите ще се оттекат, реките ще се приберат в коритата си, но от политическата кал спасение няма. Докато не дойде някой с голямата лопата и не нарине гюбрето на елитарната мръсота.
|