|
|
"Нова Зора" - брой 47 - 27 ноември 2007 г.
| Калта на дебелото безхаберие |
|
Питаме се дали въобще имаме държава, или тя е доведена - умишлено! - до пълна омаломощеност. Защото не може да бъде нормално всеки дъжд да се превръща в потоп, да се късат диги и мостове, да се наводняват селища. И от небитието да се надига сянката на Дядо Ной.
Все пак не сме Бангладеш, където вилнеят циклони. Ние нямаме дори и това оправдание. И слава Богу, защото иначе сме направо свършени.
Всичко става поради пълна запуснатост, изоставеност, изоглавеност. Истинското име на немарата е престъпност. И някой добре се гои от хорското нещастие. И тук библейският израз пир по време на чума е напълно съотносим със случващото се.
|
|
|
| Европейският съюз, Русия и бъдещето на Европа |
|
На 29 октомври 2004 г., в Рим, изпълнителното тяло на ЕС подписа проекта за Европейска конституция. Това беше историческо събитие. За първи път в човешката история един континент с 37 държави поиска да се представи за държава. Идеята обаче не е съвсем нова.
Първият европейски проект за мирно съжителство на държавите и на народите принадлежи на чешкия крал Йежи, от Подебрад, на унгарския крал Матиаш Корвин (син на Януш Хунияди), и на полския крал Кажимеж Ягелончик (1464 г.). Проектът категорично е отхвърлен от Ватикана и от френския крал Людовик Единадесети.
|
|
|
| БАН - доведеното дете на българската "демокрация"Как безхаберието на управляващите ще прогони и последните учени от България |
|
16 ноември 2007 г., в петъчния следобед група млади (и не толкова млади) учени и докторанти хванаха куфарите, раниците и самарите и направиха символичен преход по бул. "Витоша", бул. "Цар Освободител" та до Орлов мост. Този път в София нямаше скадирания, нямаше тъпани, факли и търкаляне на тикви... Само гробна тишина, като че ли беше погребално шествие. Като че ли бяха погребани и последните надежди, че България ще бъде „Държавата на духа” (както я нарече академик Лихачов), че „Напред, науката е слънце” е не само рефрен от светъл химн от миналото. В един момент дори се появи усещането, че репортерите са повече от самите млади учени. Тъжно и смешно: ние сме на изчезване.
Ден по-рано в Комисията по наука и образование министър Вълчев предложи запазване на старата стипендия от 250 лв. на докторант, плюс ако докторантите си изкарат нещо от някакви хипотетични фондове, евентуално.
|
|
|
| Възхвала на оногондурското |
|
Напоследък млекопреработвателите въртят из търговската мрежа продукт, наречен от тях йогурт. Въпросният йогурт не е нищо друго освен най-обикновено кисело мляко. И едното, и другото впрочем нямат нищо общо с фантастичното, истинското българско кисело мляко, което се продаваше по бакалиите и млекарниците допреди няколко десетилетия.
Причината за това прекръщаване е ясна. В страна на шестващия национален нихилизъм като България всяко чуждо название, което намирисва на западно, носи в себе си странна магия. Едно е за родния келеш да произведе, или да си купи кофичка българско - селяндурско и оногондурско кисело мляко, съвсем друго - да има вземане-даване със същия боклук, само че под западния псевдоним йогурт.
|
|
|
| Социалният расизъм е на ходЗа бюджета, пазара и шансовете за българско бъдеще |
|
След първото „програмирано” събитие в политическия живот на България през 2007 г. - местните избори, на мнозина започна да им става ясно, че създадената у нас "демокрация" не е нещо друго освен манипулативна система на олигархичен плурализъм. И че тук не идеите, а размерът на парите са най-тежкият аргумент на кантара на „народния вот”. И наред дойде второто "програмирано" събитие - приемането на бюджета за следващата година.
За бюджета и бюджетните прения
И тук още веднъж се потвърдиха съмненията, че в нашата Родина се е установил ясен модел на олигархичен неолиберален капитализъм, работещ изключително в полза на тясна социална група - българския неокапитал. Така че парламентарно представените сили, въпреки своето политическо разноцветие и разделение на „леви”, „десни”, и „центристи”, не са нищо друго освен различни отряди на формиралия се в епохата на прехода балкански перифериен компрадорски неокапитал.
|
|
|
| Седмицата като памфлет |
|
Метеоролозите и до ден-днешен се чудят защо София е най-мъгливият град в България. А всичко е много просто - че де се е чудо видяло в един град да резидират хем политиците, хем свободните медии, а той да не затъне - заедно с цялата страна - в непрогледна мъгла?
За общонароден късмет обаче на бесепарския пленум през уикенда отново изгря древното слънчице. Станишев стопли душиците на градския електорат, който вече седмици наред бие клинци до изключеното парно. Алчните пенсионери, разбира се, също се възползваха от голямата аванта и решително изпълзяха на припек из цяла България.
|
|
|
| Крадливи ръце се протягат към българската земя |
|
Уважаема госпожо министър! На 9 октомври зададох към Вас въпрос има ли практика в страните-членки на Европейския съюз да се изплащат земеделски субсидии на лица, които не представят никакви документи, доказващи правото на ползване върху земеделските площи или не са собственици на земи.
Казано накратко, попитах Ви дали в Европейския съюз е възможно недобросъвестни лица да източват европейските фондове за земеделие. Случайно или не, във Вашия писмен отговор нямаше нищо конкретно. Считам, че проблемът е особено важен, имайки предвид възприетата от Министерството на земеделието практика недобросъвестни лица да заявяват чужда земя, и то без да представят абсолютно никакви документи. По този начин, както казах, се източват европейските помощи, а добросъвестните стопани са лишени от тях. Според данните, които получих от министъра на земеделието, над 380 хил. декара са заявени от двама или повече кандидати за европейски пари. Повтарям: 380 хил. декара!
|
|
|
| Еретична хипотеза за избори-2007 |
|
Изборите за местни органи на властта - 2007 г., приключиха. Напълно законно. И не защото нямаше драстични нарушения, подкупничество, “епидемия от измами”, каквато е оценката на някои медии. А защото така рече съдът!
Обаче защо ни се струва, че вътрешното убеждение на съда мина покрай фактите? Покрай официално публикуваните от ЦИК цифри? Които, кой знае защо, съдът пропусна убедително да обсъди?
|
|
|
| "Нобел" за една голяма дама на съвременната литература |
|
На 88 години - навърши ги на 22 октомври - Дорис Лесинг бе наречена „непокорното дете на любовта”, перифраза на заглавието на един от романите й, появил се току що в Париж, след още 30 други, преведени на френски и с личното участие на авторката. Много от книгите на Лесинг - общо петдесетина - са познати на широката международна публика. У нас е издадена само една - „Крачка в мрака”. Съдбата пожелала три континента - Азия, Африка и Европа, да спорят за Лесинг! И тя има рядката привилегия - както става винаги при дългия житейски път - да наблюдава и събира човешки истории, а после, със силата на таланта, да ги претворява в сюжети и герои с характерна индивидуалност. И предимно героини. През годините й слагат различни етикети - от „комунистка” до „феминистка”. Всъщност Дорис Лесинг никога не е развявала знамето на каквато и да било организация; просто е въставала с перото си срещу расовата дискриминация, неравнопоставеността между половете, срещу колониализма, за социална несправедливост.
|
|
|
| Трябва да се разпознава лицето на врагаЗа Крим като геополитически възел в интересите на Русия, Турция, Великобритания и САЩ |
|
Агенция "Регнум": Леонид Иванович, властите в Крим не спират да повтарят, че проблемите в Крим са само вътрешно украински. Но очевидно е, че полуостровът се намира в епицентъра на регионални процеси, тъй като лежи на ислямската дъга, идваща от Средна Азия и отиваща към Балканите.
Леонид Грач: Крим никога не е бил и няма да бъде фактор с вътрешно украинско значение. Тук се развиват процеси, които по-малко зависят от Украйна и повече лежат в плоскостта на взаимоотношенията на Русия с мюсюлманския свят, в частност с Турция, а също така с Великобритания и САЩ.
По геополитическо разположение на силите Кримският полуостров може да се сравни с Панамския и Суецкия канал, с Кипър и Сингапур и с други точки със световно значение. Този „стратегически полигон" винаги може да бъде използван в противоречията между Русия и Украйна и Русия и Турция.
В цялата история на противостоенето на Турция и Русия турските политици и специални служби са опитвали да използват тюркското население на Крим за отслабване позициите на Русия. За целта те прилагат различни пропагандни методи. Не по-малки се усилията на САЩ и Великобритания. В самата Турция под формата на обществени фондове, землячески съюзи и НПО целенасочено работят стотици организации, които планират и финансират определена деструктивна дейност. Незаконно действащият меджлис на кримските татари е това важно звено, което няма да позволи Крим да бъде изключен от списъка на горещите точки на геополитическите процеси.
|
|
|
Открит урок по родолюбиеВ чест на Деня на будителите 1 ноември в град Сливен
бе открита панорама "Триумфът на културата" |
|
Всички знаем за плевенската „Панорама”. Тя е посветена на Руско-турската освободителна война. А сега вече има и Сливенска, наречена „Триумфът на културата”, която се намира в тъй наречения Форум на основното училище „Елисавета Багряна”. Струва ми се, че художникът Румен Петров неслучайно е избрал това място за реализиране на авторския си проект, защото именно училището е първоизворът на всяка култура.
Сливенската панорама може да се види в шестоъгълно открито помещение, което свързва 1-ви и 2-ри етаж и действително прилича на римски форум. Вътрешната част на този шестоъгълник се състои от две срещуположни тесни, но високи стени и четири дълги, но по-тесни други (на терасите). Върху тях на площ от 135 кв. м е изобразен панорамният стенопис, съдържащ 59 фигури с почти естествен ръст.
|
|
|
| Честит юбилей |
|
На 25 ноември Георги Струмски навърши 75 години. Поет, публицист, общественик, дългогодишен главен редактор на сп. “Славейче”, неуморен и трудолюбив воин на писателската гилдия, Георги Струмски възпита няколко поколения в дух на родолюбие и обич към българското мироздание. Интересът му към Владимир Димитров-Майстора роди и романизираната биография на изключителния български художник, а стихотворенията му за деца станаха любимо четиво на хиляди малчугани, пък и на техните по-големи батковци.
|
|
|
| Годината на вълкаопит за равносметка |
|
Изтичащата 2007 година беше обявена от ЮНЕСКО за година на българския писател Емилиян Станев във връзка със стогодишнината от рождението му. Или казано малко метафорично, тя е „годината на вълка” - не по китайския календар, за който телевизията не пропуска да ни уведоми, а по българския културен календар.
Превърна ли се това в най-радостната новина за едно общество, където цивилизационният стандарт бележат имена като Златко Баретата, Бай Миле, Маргините, Митьо Крика и други подобни? Тези от телевизията, които знаят и коментират всички теми, се задоволиха с излъчването на един стар филм по произведение на писателя. Постоянното им оправдание е, че търсели и показвали само най-интересното за зрителите.
|
|
|
|
Ще напуснат ли България младите учени?
снимка: Demon ©
|
|