|
Цените на стоки и услуги растат стремглаво. "Вещи" икономисти и финансисти говорят от телевизионния екран за "позакъсняла вълна на синхронизиране с европейския пазар" (не и по отношение на заплати). Министърът на икономиката и енергетиката вкара в скока и пребиваващите временно у нас чужденци. Водят се академични спорове дали инфлацията ще бъде в началото на идната година двуцифрено число, или ще се запази в рамките на обявените - формално пресметнати и недействително ниски 7%. Всички обществени прослойки - шофьори, лекари, учители, социални работници, лесничеи, учени - участваха във или заплашиха със стачка. А министър-председателят ни увери, че България е финансово стабилна и се радва на икономически подем. И наблегна: "Ние няма да действаме под натиск".
Междувременно обикновеният българин обеднява все повече и провесва крак към най-долното стъпало - мизерията.
Много са примерите в т. нар. демократични държави, когато разкрития и социални сътресения са довеждали до "прекатурване каруцата на политиците". В доста от тях съзираме аналогия с няколко подобни инцидента.
Чернобил, СССР
На 26 април 1986 г. при експлозия в реактор на атомната централа избухва пожар. Само двама мъртви, но както ще се изясни сетне, последиците са катастрофални, и то в широк периметър. Тогавашният президент Горбачов е уведомен на следващия ден, без да му разяснят цялата опасност. По навик местните власти не предупреждават населението и то продължило обичайните си занимания, включително и на мястото с най-силна радиация. На 14 май Горбачов открито признава мащаба на трагедията. Укриването на информация около събитието показва една от слабостите на съветския режим; обречен и поради вътрешно предателство, след няколко години той ще падне.
Аферата "Дютру", Белгия
На 17 август 1996 г. от двора на педофила Марк Дютру са изровени телата на две момиченца - Жюли и Мелиса - водещи се като "изчезнали". Дютру е стар познайник на полицията, но в началото тя "претупва" обиска и не открива нищо. Белгийците обаче са възмутени от вялото разследване и организират масови протести. Създадена е парламентарна комисия, която огласява пропуските в полицейското дирене и още по-очебийните несъвършенства на съдебната система. Изхвръкват двама министри. Принудено да признае неефективността на правораздаващите институции, правителството на Жан-Люк Даен предприема сериозни реформи, довели до раждането на Федерална полиция (1998 г.). Доверието в тогавашните властимащи спада и три години по-късно избирателите се отдръпват от тях.
Диоксиновата криза, Белгия
По разпореждане на Министерството на здравеопазването на 28 май 1999 г. от магазините в цяла Белгия са иззети всички яйца и пилета - съдържанието на канцерогенен диоксин в тях е над нормата. Пресата оповестява, че министрите на земеделието и здравеопазването са знаели за това от седмици, но не взели мерки. Последват оставки. И никой не се учудил, когато след месец дошъл и краят на кабинета. Еколозите извоюват историческа победа и окончателно се утвърждават на политическата сцена.
Фаталните отпуски, Франция
Август, 2003-а. Европа изживява едно от най-горещите лета. За Франция жегата се оказва убийствена в буквалния смисъл - хронични заболявания, активизирани от градусите, довеждат до смъртта на хиляди, предимно възрастни хора. Труповете са толкова много, че трябвало да ги съхраняват в хангари и по-прохладни помещения. Министрите - в отпуски; изминава месец и половина преди да бъде обявено извънредно положение. Недоволството на французите от липсата на план за действие при непредвидени ситуации отстранява здравния министър Матеи и разклаща устоите на правителството на Рафарен.
Атентатите в Мадрид, Испания
На 11 март 2004-а, в 9 ч сутринта, бомба, поставена във влак, причинява смъртта на 191 души; ранените са 1900.
Още тогава мнозина се досетили за връзка с атаката с крайното ислямистко ядро на "Ал Каида", но под давление на властите, начело с Хосе-Мария Астар, медиите приписали деянието на ЕТА.
След безспорно установяване на извършителите, разкъсвани между скръбта и гнева, испанците се почуствали предадени и отговарят на "медийния удар" в угода на правителството като преобръщат електоралната си нагласа. Три дни по-късно, вместо за кандидатите на Народната партия, те гласуват за Хосе Родригес Сапатеро от опозиционната ПСОЕ (Социалистическа работническа партия на Испания).
Ураганът "Катрина", САЩ
29 август, 2005-а. "Катрина" се стоварва върху Нови Орлеан: 3000 мъртви, стотици хиляди принудени да напуснат жилищата си и града, неизброими материални щети. Най-засегнати са афро-американските квартали, най-бедните. Социалното неравенство лъсва в пълна светлина.
Администрацията на Буш е обвинена в расова дискриминация и мудност. Официално обявена като "една от най-страшните природни катастрофи", натежава и поради лошото управление на местните и федерални власти. Сега кандидатите за Белия дом от Демократическата партия превърнаха бедствието в "черно знаме" за вътрешната политика на Буш. Този аргумент, наред с войната в Ирак, са техните най-остри стрели в президентските избори през 2008-а.
Анализът на изложените драматични събития сочи, че обществото наказва чрез вот и граждански изяви грешки и манипулации на политиците, "по-пренебрежими", според нас, от това да докараш до срив 80% от българите. Съобразно нашата численост и географска площ, Нови Орлеан от далечна Луизиана се превъплъти в гр. Цар Калоян, в разрушенията по пловдивските села и изпепелените къщи из Странджа. Пострадалите от миналогодишните наводнения още не са се съвзели, част от тях продължават да живеят във фургони.
В пространството на политическото говорене извън коалицията витаят думите "корупция", "свои хора" и т.н., свързват ги със среди от министерството по аварии и бедствия. От страна на компетентните органи - мълчание. И наш министър напусна креслото си заради скандал, останал неизяснен досега.
Задава се данък-убиец за бедните - плоския данък от 10%, срещу надутите сметки от "Топлофикация" валят хиляди жалби, учителите се готвят за стачки, цените на хляба и сиренето пораснаха за дни... Ако белгийският "кокош-гейт" разбуни духовете в "сърцето на Европа", защо новите непосилни цени и инфлацията да не постигнат същото и у нас - те даже са по-мощни катализатори на належащите промени. Въпросът е: какви, по-точно?
|