Полша: селяните, вечните свещени крави на прехода

"Зора"

„Земеделците не плащат данък върху дохода, но те са тези, които биха могли още веднъж да решат бъдещето на страната по време на предсрочните парламентарни избори тази есен.” Тези мисли на Александра Павличка, от статията й в „Пржекрой”, Варшава (препечатана в сп. „Куриер интернасионал” бр. 879, 2007), са показателни за настроенията в полското общество срещу привилегиите на селскостопанските производители. Субсидиите, които те получават от ЕС и от полската държава не се облагат с данък, което поражда завист. Не е изключено и в България да се формират антиземеделски настроения, когато започнат да пристигат пари за земеделието от ЕС. Друг е въпросът, че за разлика от Полша където селяните са обект на ухажване от политическите партии, нашите са забравени и от Бога. Ето какво пише авторката за полските земеделци. Когато през тази пролет министърът на икономиката Зита Гиловска предложи земеделците да участват във финансирането на собствената си социална защита и да бъдат обложени (с до 10%) за субсидиите, които им отпуска Брюксел, думите й предизвикаха истински фурор от ропот. Именно това обаче желаят половината от гражданите. Тогава министърът на земеделието Анджей Лепер (ръководител на популистката партия „Самоотбрана”, уволнен през юли), твърдеше, че разполага с юридически опит, според който предложението не отговаря на европейското законодателство. И че „не се дават пари, за да си ги поискаш после”. Обаче няма европейски текст, който да забранява облагането на селскостопанските субсидии. Точно обратното, те се смятани за неразделна част от доходите и се облагат на същото основание. „Във всички страни от бившия ЕС на 15-те, хората прилагат принципа на облагането на всички помощи, независимо дали субсидиите идват от държавата или от европейските фондове” - обяснява Рита Дзиемянович, автор на доклад за фиска в селскостопанския сектор в ЕС. Йохан Райнерс, говорител на Генералната дирекция по земеделието в Брюксел, също потвърждава, че доходите на земеделците в Съюза, даже тези, които произлизат от Общата селскостопанска политика, се облагат. Следователно, Полша е едно изключение, тъй като нейните земеделци са освободени от данък върху дохода. Гражданите трудно могат да го повярват, но нашите селяни не си трошат главата да попълват декларации или да пресмятат тарифи. Всичко това е в противоречие с принципа на равенство на гражданите пред закона, записан в Конституцията. Понеже са собственици на земите, които обработват, полските селяни ще получат тази година 11 млрд. злоти (2,9 млрд. евро) субсидии. Цялата тази сума ще потъне директно в джоба им, въпреки че цялата страна допринася за тази манна. Първо, защото бюджетът на ЕС, откъдето идват субсидиите, е съставен от приноса на всички държави членки, между които и Полша. Принос, който на свой ред произтича от нашите данъци. Второ, Полша договори със Съюза възможността за допълнителни субсидии на национално равнище, за да запълни разликата между жизненото равнище на нашите земеделци и тези от Западна Европа. Това означава че от 11-те млрд. злоти, предвидени за тази година, близо 6,6 млрд. идват от бюджета на ЕС, а остатъкът от Варшава. Земеделието поглъща 3,4 млрд. евро на година. Полските земеделци разглеждат субсидиите на ЕС като бонус, но нямат никакви скрупули да ги отчитат като доходи, когато това ги устройва. Например селяните се ползват с освобождаване от данъци върху отнетите им професионални дейности, при условие, че земеделските дейности съставляват най-малко 60% от техните доходи... Никой не протестира публично против тази чудатост. Всяка година държавата е тази, която плаща членските вноски на земеделците към Земеделската социално осигурителна каса (KRUS), която управлява техните пенсии, пенсии по инвалидност, парични помощи и застраховки срещу заболяване. През 2007 г., само за пенсиите на земеделците държавата, тоест всички данъкоплатци, ще насипва на месец по 13 млрд. злоти (3,4 млрд. евро). „Ако се вземат предвид помощите за производството, помощите, финансирани от централния бюджет, регионалните помощи за селскостопанското развитие и по-евтиното гориво, земеделието гълта всяка година 42 млрд. злоти (11 млрд. евро)”, обяснява Катарзина Душковска-Малич, от агрономическия университет на Варшава. През това време земеделците не престават да твърдят, че положението им се влошава. „Земеделието е главният сектор на сивата икономика в страната - твърди професор Душковска-Малич. - Първата промяна ще е в това да се задължат земеделците да водят счетоводство и да попълват данъчни декларации”. От 1989 г. насам никое правителство, било то ляво или дясно, не предприе такава реформа. Представата, че селяните заслужават едно благосклонно отношение поради слабостта на техните доходи се вкорени в демократичната държава. Така собствениците на стопанства, дори понякога да става дума за съвсем малко парче земя, вече не съдействат с вноски на Общия режим на социална защита (ZUS), предпочитайки евтината KRUS (близо 40 евро на тримесечие за пенсионирането). Политиците не могат да декретират кой е беден KRUS стана свещена крава на демократична Полша и нейните осигурени земеделци са засега една твърде ухажвана от политическите партии електорална група. Правителството на Лешек Милер бе на педя от падането (през 2003 г.) поради бюджетни съкращения, които искаше да наложи на KRUS. Министърът на земеделието Анджей Лепер беше протестирал срещу предложението на своя колега от икономиката, аргументирайки се с факта, че доходите на земеделците са много по-малки в Полша, отколкото на Запад. „В една правова държава политиците не могат да декретират кой е беден и кой е богат” - възразява Душковска-Малич. 2009 г. би могла да задължи правителството да вземе пак инициативата. Тогава Полша ще трябва да съблюдава, под страх от принуда, поставянето на таван на публичните субсидии, отпускани на земеделските стопанства. Те няма да могат да се вдигат на повече от 3000 евро на година и на стопанство, и ще бъдат пресмятани не само на базата на преките помощи, но и като се държи сметка за всички направени отстъпки. Но това е все още далечна дата. Шансовете за това „Право и справедливост”, партията на власт в момента, да въведе данък върху земеделските доходи, предложение твърде непопулярно, са твърде нищожни. Особено при перспективата за избори (предсрочните парламентарни избори ще се състоят вероятно на идния 21 октомври). Още повече че партията на премиера Ярослав Качински се опитва да откъсне електората от популистката формация „Самоотбрана” с дребнави спорове с правителството. И че 1,5 млн. земеделци към KRUS формират сила, която не може да се пренебрегва и ще тежи върху резултата от изборите. По време на предишното гласуване 3,2 млн. гласа бяха достатъчни „Право и справедливост” да дойде на власт. Б. р. От 18 млн. активно население в Полша, към една четвърт работят все още в селскостопанския сектор (срещу 2,4% във Франция например). През 2002 г. там имаше и още 1,88 млн. стопанства, повечето от които не надхвърляха 5 хектара. Полското село се модернизира, но консервативният манталитет все още доминира. Привързани към традиционните ценности (религия, семейство), земеделците гласуват главно за десницата. Днес това е електорат от няколко милиона души, който си оспорват популистите, клерикалите и дясната управляваща партия „Право и справедливост.” От 28 млн. избиратели, вписани по време на парламентарните избори от 30 септември 2005 г., само 40,5% гласуваха и „Право и справедливост” спечели с 27 % от гласовете.

Нагоре Съдържание на броя