|
Уважаеми близки на Николай Хайтов, г-н Манджуков, госпожи и господа, днес ние сме тук, за да почетем името и творческия гений на големия разказвач и родолюбец, на магьосника от Родопите, на народния писател Николай Хайтов.
Може би никой друг в наше време не е дал толкова много на литературата и на своя народ, не е бил тъй заразяващ пример за млади и стари, не е вдъхвал смелост на толкова много хора, както авторът на “Шумки от габър” и “Диви разкази”, на “Капитан Петко войвода” и “Родопските комити разказват”...
15 септември е денят на неговото рождение. Денят, в който отеква звънецът на българския национален дух и младите българи пристъпват прага на храма на знанието. Денят, в който влизаме в клас, за да изслушаме за пореден път своя Урок по родолюбие, за да усетим как тупка сърцето на отечеството във всеки от нас. Писателят дойде сякаш пратен от провидението, за да свидетелства за нашето опитомяване като народ и възкръсването ни като идея.
Хайтов въведе Родопа в българската литература през парадния вход, показа цялото й великолепие, развълнува с нея не само писмовницата, а и самия народ. Като ярко създание на своето време неговите творби станаха най-голямото хранилище на българското родолюбие, храм на чуждата и личната болка, на всеобщата ни надежда и националния трепет. Няма друг разказвач, който така дълбоко и тъй искрено да е преживял житейските наслади заедно със своите герои.
Николай Хайтов представи родопските люде в автентичната им премяна, със звучния им език, с впечатляващата им образност, както го е правил народът в митологията, във фолклора, в историята.
Магьосникът от Яврово разтвори широко вратите и прозорците на нашата чувственост, за да я оплоди със своя талант. Да я покаже на България и света.
Подобно на каменоделец, той дялаше скалата много години, през целия си живот, докато заблести естествената й хубост. За радост, това ставаше на фона на неповторимия планински пейзаж. “Шумките” и “Дивите разкази” откриха за всички нас и за националната ни словесност нов свят - неповторим по своето богатство и очарование. И макар да е локализиран в една област като Родопите, с широтата и въздействието си той прекрачи родните граници и стигна до края на света.
“Ако ме попитат коя планина ми най-много харесва, за себе си аз ще кажа: Родопа. Разбира се, Рила е красива, ала това е дива и мъжествена красота. Рила е планина за катерачи-завоеватели, Родопа - за поети и съзерцатели. Рила е частица от света, а Родопа - свят! Рила е величествен остров, Родопа - велико море!
А какво да кажем за Пирин?... Пирин е само жена, Родопа - и майка, и жена!...”
Такова е синовното чувство на писателя към нашата магнетична земя. Той нямаше нищо по-скъпо от родната планина. Всякога я идентифицираше с България, прекланяше се пред нея като пред олтар. На тази майка и жена, както той нарича Родопа, посвети своята дарба. Създаде творби, които съперничат на най-вълнуващото в националната и световната литература. Филмите “Козият рог” и “Капитан Петко войвода” обиколиха земята. Освен със силните си характери, героите му - българи от Родопа, пленяват зрителите и читателите със своята нравственост, карат ги да се възторгват пред изконните български ценности.
Николай Хайтов реализира напълно творческата си и гражданска мисия. Беше признат за народен писател, получи световна известност, книгите му са отпечатани приживе в 5 милиона и половина тираж, показа на младите хора как трябва да се защитават родолюбвите идеи и защо отечеството винаги е над всичко.
Въпреки това Хайтов страдаше - искрено, дълбоко, разтърсващо. Между различните болки една не му даваше мир ни денем, ни нощем - бъдещето на Родопите. Той познаваше съдбата на родопчани, притискала с воденични камъни душата на твореца, карала го да пее и плаче с песните и жалбите на планината. Неприемливо е, когато в един глас днес повтаряме европейските ценности, когато родината се съвзема от смазващия махмурлук, наречен “демократичен преход”, когато българският народ преодолява поредния рубикон, на Родопите да се гледа с недоверие, с определена несигурност, с чувство, че част от днешните проблеми могат да бъдат оставени за решаване утре. Планината ни отдавна е разкъсала веригите на робството и е разбила средновековните зандани на подозрението, а ние, родопчани, не слугуваме на никакви господари. И понеже го знаем прекрасно, искаме да го научи и целия свят.
Големият български и световен писател, нашият именит земляк, не спираше да напомня, че е дошло време да загърбим политическия карез и партийния егоизъм, да се хванем за ръце и да извървим пътя към себе си, без да си причиняваме болка, защото тя изтощава и духа и тялото, спира мечтата, убива надеждата.
За Николай Хайтов е характерно забележително съзвучие между въздействието на творчеството му и въздействието на неговата личност. В това сливане се усеща мощния пулс на човека с ясна позиция и твърда цел.
Той пишеше за всички и мислеше за всичко. Внушаваше, че в мигове на изпитание най-важното е да пазим единството на нацията, защото няма по-тъжна участ за един народ от разединението.
Предупреждаваше, че гражданското ни нехайство може да отприщи такъв канибализъм, способен да срине мирозданието, в чието съграждане е душата ни. Тревожеше се, че подобна морална и духовна лудост би могла да прегази отново земята на Ботев и Левски, неговата и наша родна земя.
Хайтов създаде брилянтна проза и публицистика. За нея каквито и възторжени думи да кажем, ще бъдат на място. Неговият художествен разум се превърна в морална величина, в истинска мъдрост, а езиковото майсторство - в магия, способна да омагьоса хиляди и милиони. Затова родопчани го помнят и обичат. И ще го помнят.
Смолян се закичи с неговото име, отделяйки го като един от почетните си граждани, като човек, по който си сверява времето.
Не случайно с решение на Общинския съвет той е почетен гражданин. Тук се чества и неговата 80-годишнина. В словото си Николай Хайтов тогава каза: “Важното е, че тя не се руши, не се разваля, въпреки трудния делник се съхраняват народностни традиции... Родопите са друга планета, в нея живеят особена порода хора - балканска, които устояват на разрухата, одухотворяват планината. Това ми дава надеждата, че ще оцелеем и този път”.
Уважаеми дами и господа,
Бидейки българин по дух, Хайтов беше европеец по мащаб с мисленето си. Още преди десетилетие той постави актуалните и днес въпроси за опазването на природата, за важната роля на екологичната проблематика. И днес неговите есета, посветени на съхраняването на българската природа, са извори на идеи.
Именуването на Родопския драматичен театър с името на жениха на Родопите, а сега и откриването на тази фигурална композиция, е повече от достойно като поведение и поклон. За самите нас, той отдавна е в пантеона.
Хайтов създаде художествен, исторически и народностен паметник на Родопа. Показа ни неукротимия бунт на духа, заблудите, разбити от вихрите на историята, разказа ни за нестихващата страст на родопчани към красивото.
Днешният паметник - писателя с един от емблематичните си герои от “Диви разкази” - аго Хасан Мешов, възкръснал от талантливите ръце на синовете му Александър и Здравец, ще осмисля оттук нататък пространството пред театъра, ще напомня за ролята на интелигенцията в обществото, за нейната ангажираност в изкуството.
Ще ни заставя да казваме истината не само на нашите приятели, но и на нашите опоненти. И ако лъжата все пак някога полбеди, за това ще бъдем отговорни ние - гражданите, политиците, творците.
Днес ни е особено нужна Хайтовата толерантност към хората. Той не делеше хората по религия и националност, а на добри и лоши. Това е ценен урок за съвременните политици, за всички нас - родопчани.
Пример е и енергията, с която Хайтов работеше на общественото поприще и днес са актуални неговите идеи за едно устойчиво развитие на Родопите.
Това, че делото и творчеството на Хайтов ще преобърнат времето, се доказва и от днешното тържество. Доказва се и от благородния жест “На ползу роду” на искрените приятели на Родопите в лицето на семейството на Петър Манджуков, което дарява безкористно и от все сърце средства за този прекрасен паметник, и за което им благодарим.
Честит ни паметник, скъпи съграждани!
|