|
МАПРЯЛ - Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература
|
След конгреса на МАПРЯЛ, единадесети подред, у нас хората, които уважават приносите на всеки народ на земята и винаги са се възхищавали от езиците, на които са писали Еврипид, Сенека, Шекспир, Сервантес, Толстой, Мопасан или Гьоте, остана да живее в душите ни едно такова дълбоко скрито, но затова пък жилаво чувство на удовлетворение, че морската ни столица Варна прие хора на науката и образованието, на хуманитаристиката и точните науки, които правят всичко, което е по силите им, за разпространението на руския език и култура в света, за запознаване на милиони човешки същества с руската духовност.
|
Неслучайно за Томас Ман руската литература е предчувствие за времето, когато "творецът трябва да бъде нещо повече от творбата си".
Руските писатели - според мъдреца на Германия - осъзнават настъпването на епоха, която съдбовно свързва "просветляващия дух" с "обществените интереси", епоха, в която "и нравствеността, и интелектът ще бъдат по-важни от безотговорната красота".
Конгресът на МАПРЯЛ беше зачетен от министър-председателя на България Сергей Станишев и слава богу, че той изрече думи на признателност към нетленната сила на руския народ, на руските интелектуалци. Дойде във Варна и съпругата на Владимир Путин - Людмила Путина: това беше знак на съпричастност на руските управляващи кръгове с каузата на съвременната култура.
МАПРЯЛ, създаден от знаменития филолог и литературовед академик Виктор Виноградов, блестящия интерпретатор на Гогол, ръководен днес от ректора на внушително авторитетния Санктпетербургски държавен университет - академик Людмила Вербицкая, за втори път избра България да бъде център на най-важния му форум.
Тези подробности не могат да не ни правят впечатление. Още повече че на конгреса пристигнаха над 1400 русисти от 52 страни, които отчетоха че през настоящата Световна година на руския език (до този момент) са проведени 900 инициативи, свързани с руския език и култура. Оказва се, че след разпада на социалистическата система е било регистрирано намаляване на интереса към руския език, което обаче е преодоляно в края на 20 век.
Понястоящем поради различни причини, включително и икономически, все повече хора изучават руския език. Този ренесанс в изучаването на руския език се обяснява, от една страна, с подема на Русия като промишлен гигант и резервоар на огромни световни природни богатства, от друга, с нарастващото влечение към света на руснака, към неговите завоевания в духовната област.
На конгреса е отчетено, че у нас 200 000 български ученици изучават руски в средните училища и че езикът на руснаците се нарежда на второ място след английския сред чуждите езици, вместени в учебната програма.
По този въпрос все пак ще изкажем и безпокойствата си на трезвомислещи, патриотично настроени българи. Според нас съвременната ситуация, свързана с преподаването на руския език, не е радостна. Най-напред бихме искали да се усъмним в цитираната цифра 200 000 ученици, изучаващи руски, тъй като тенденцията, която наблюдаваме, опровергава такива данни.
Същевременно през последните 17 години в българското основно и средно образование бяха наложени радикални мерки за рязко ограничаване на руския език в училищните програми. След 1990 г. руският език беше изваден от системата на задължително изучаваните световни чужди езици. Това нанесе съкрушителен удар върху преподаването на руския език, съкратени бяха масово учители по руски, съзнателно се разтвориха ниши за хегемония на английския език и внедряването на англосаксонската масова култура у нас. Това беше политически, а не културен акт, за съжаление проведен конкретно от човек, който се занимава с философия и естетика, син на партизанин от Родопския край - проф. Николай Василев.
Голата истина е, че в този момент българските деца и юноши само инцидентно, с рехаво провеждани занимания, при видимо пренебрежение към стойностите на руската езикова среда, съвсем откъслечно се занимават с изучаването на руски език. Всъщност младото поколение на България не знае руски език, а средствата за масово осведомяване - вестници, телевизии, радиа - последователно подронват престижа на руската култура, създават представи за расова непълноценност на руснаците, настройват младежта на отечеството ни на враждебни вълни спрямо Русия и руския народ в името на новия геополитически и геоетнически избор, който за вечни времена трябвало да ни приобщи към атлантико-европейската общност и да ни превърне в троянски кон на англосаксите при контактите им с обединена Европа и Русия.
Все по-често държавните ни мъже избягват да споменават Русия като наша освободителка от турско робство, зачеркват славянския ни произход и срамежливо признават принадлежността ни към православната религия.
Но не можем да не изразим учудването си от един нов акт на просветното министерство, за което е отговорен не само министърът титуляр, но и министър-председателят Станишев. Със заповед, подписана от министър Д. Вълчев, от 13 септември т.г., руският език, досега изучаван задължително в 7-ми и 8-ми клас, вече ще стане свободно избираем предмет. Това още повече ще снизи ролята на руския език в учебните програми и ще наложи уволнението или преквалифицирането на оцелелите преподаватели по руски.
Но когато говорим за нерадостното положение на руския език в основното и средното образование, би трябвало да характеризираме и отношението на руската държава към тези тревожни проблеми.
Доброто е, че неотдавна бе учреден фонд "Руски свят", чиято задача ще бъде разпространението на руския език и култура по цял свят, както и работата с руснаците извън пределите на Руската федерация. Русия най-сетне се сдобива със свой международен културен център, създаден по подобие на немския институт "Гьоте", Френския културен институт, испанския институт "Сервантес", Британския институт, различните американски фондове, фондации, китайския център "Конфуций" и пр. Специално за американските фондове и фондации (в България познаваме отлично пораженията, нанесени от фондация "Отворено общество" на Джордж Сорос) може да се добави, че те осъществяват само отчасти културни цели, иначе работят за налагане на световното господство на САЩ във всички сфери на живота в отделните държави, както и за обезсилване на националните държавни организми.
В България се надяваме, че фондът "Руски свят" ще съдейства за реализиране на проекти, свързани с историята, културата и съвременното развитие на Руската федерация. Понастоящем Русия по принцип не се интересува или твърде рядко проявява интерес към финансовото обезпечаване на образователните програми по руски език, на научните съвместни разработки, на различните медийни продукти. Свидетели сме даже на драстични примери в обратна посока.
Досега Русия не се е ангажирала със субсидирането на руска литературна класика у нас, с подготовката и издаването на книги от български автори, които разработват руска тематика, с осигуряването на стипендии за български студенти, които да се учат в такива образователни центрове като Москва и Санкт Петербург. По този начин единствено Русия сред великите световни сили стои встрани от възможностите за културно влияние и поддържане на духовни традиции, които имат почва у нас. Не така постъпват културните и дипломатическите институции на САЩ, на Германия, Англия или Франция, или Италия. Ето защо сега надеждите са отправени към "Руски свят", който, надяваме се, ще положи усилия за разкриване на руски университет в България, по подобие на американския университет в Благоевград.
Досегашната практика на отчуждено отношение към подобни контакти е особено стъписваща, като се има предвид, че нашата страна е славянска и православна, но и че през последните почти двайсет години упорито и на различни равнища се действа за ликвидиране на всякакъв тип въздействия във връзка с Русия и руската духовна традиция.
Приятелите на Русия днес се намират в тежка ситуация у нас. Те са подложени на системен остракизъм и манипулиране, младото поколение е застрашено от изгубване на племенното си самосъзнание, формирано през столетията и хилядолетията.
Големият руски учен Дмитрий Лихачов нарече България "Държава на духа", с което отбеляза огромния й принос в създаването на духовните опори на славянската и православната цивилизация. В предговора си към българското издание на "Големият свят на руската литература" (1976) той направи една своя изповед: "Българската литература и българският фолклор ме привлякоха с някаква затаена дълбока трагичност, наложена им от българската история - трагичност, която е особено близка на русите, преживели също дълго чуждоземно робство. Нека не мисли читателят, че особеният трагизъм на българската история предизвика у мене чувство на жалост. Не! Само чувство на дълбоко уважение! Да пренесе през петвековно робство съзнанието си за национално достойнство, да запази природната си доброта, приветливостта към хората и околната природа, своя хумор, острото си чувство за красота - това е най-великото благо и най-великата заслуга на народа. Това е подвиг. И този подвиг се разкрива преди всичко от литературата, разкрива се съдържателно, дълбоко и всестранно."
В този смисъл би ни се искало конгресът на МАПРЯЛ да бъде възприеман и оценяван не като всекидневие, а като един лъч в отстояването на езика, на който са говорели, писали и мислили Пушкин, Толстой, Достоевски, Чехов и Булгаков.
|