|
|
"Нова Зора" - брой 38 - 25 септември 2007 г.
| МАПРЯЛ и държавата на духаРазмисли във връзка с 11-ия конгрес на МАПРЯЛ |
|
След конгреса на МАПРЯЛ, единадесети подред, у нас хората, които уважават приносите на всеки народ на земята и винаги са се възхищавали от езиците, на които са писали Еврипид, Сенека, Шекспир, Сервантес, Толстой, Мопасан или Гьоте, остана да живее в душите ни едно такова дълбоко скрито, но затова пък жилаво чувство на удовлетворение, че морската ни столица Варна прие хора на науката и образованието, на хуманитаристиката и точните науки, които правят всичко, което е по силите им, за разпространението на руския език и култура в света, за запознаване на милиони човешки същества с руската духовност.
|
|
|
| Шоковата доктрина |
|
Срещнах се с Джамар Пери през септември 2005 г. в голям център, използван от Червения кръст в Батън руж, щат Луизиана. Усмихнати млади сциентолози раздаваха скромен обяд, а той стоеше на опашката за храна. Току що ме бяха хванали с уликите, че разговарям с евакуирани без съпровождащи представители на медиите, и се опитвах да остана незабелязана - бяла канадка в морето от южни афро-американци... Наредих се на опашката и застанах зад Пери, помолих го да разговаря с мен, сякаш сме стари приятели. Той любезно се съгласи. Пери е роден и израснал в Нови Орлеан. Минала цяла седмица, откакто напуснал потопения град. Заедно със семейството си дълго чакал да дойдат автобуси, за да евакуират хората. Когато разбрали, че транспорт няма да има, тръгнали пешком под палещото слънце. В крайна сметка се озовали тук, в огромния център за провеждане на събрания и конгреси. Сега в залата са разположени две хиляди походни легла, тълпа от измъчени и разгневени хора, надзиравани от разгневени войници от националната гвардия, които наскоро са се върнали от Ирак.
|
|
|
| Седмицата като памфлет |
|
Каквото щете си разправяйте, ама много разбогатя тоя наш народ, ей! Къде при бай Тошо щеше да си купува доматки по 3 лева килцето и яхтици по 3 милиона парчето!
И това не бе единствената изненада през изтеклата седмица.
|
|
|
| В СОС - халваджия за бозаджия |
|
До местните избори остава точно месец. И районните кметове на София започнаха да вкарват в общинския съвет сделки за заменки като луди. Защото знаят, че времето им изтича.
От дневния ред на комисията по бюджет и финанси в Столичния общински съвет става ясно, че на следващото заседание на градския парламент ще бъдат разгледани общо 16 предложения за замяна на общински имоти. Най-активни в това отношение са кметовете на “Люлин” и “Кремиковци” Марио Петров и Томи Николов. Петров от своя страна се отчита и с едно предложение за прекратяване на съсобственост чрез продажба на общински имот частна собственост.
|
|
|
| Само цифри |
|
Само 66 на сто от българите нямат никакви спестявания.
Само 151 цигани предизвикаха 71-минутен принудителен престой на влака София-Септември. Причината - само 151 от тях били без билети.
Само 62,8 на сто от българите и италианците са стресирани в работата си, което ги нарежда на първо място по стресове в ЕС.
Само 30 процента от жителите на Европейския съюз страдат от психически заболявания.
|
|
|
В Смолян:
Час по родолюбие |
|
15 септември беше двоен празник за смолянци. Откри се учебната година във всички начални, основни и средни училища и професионални гимназии в община Смолян. Съдбата бе казала и своята дума за талантливия класик на българската литература академик Николай Хайтов. 15 септември е и неговата рождена дата.
На този ден пред Родопския драматичен театър, носещ неговото име, в негова чест, бе открита великолепна скулптурна композиция - Хайтов, опрял топло ръката си на рамото на своя литературен герой аго Хасан. Автори на оригиналната скулптура са Александър Хайтов - скулптор, и Здравец Хайтов - архитект.
|
|
|
| Пазителят на единството на нацията |
|
Уважаеми близки на Николай Хайтов, г-н Манджуков, госпожи и господа, днес ние сме тук, за да почетем името и творческия гений на големия разказвач и родолюбец, на магьосника от Родопите, на народния писател Николай Хайтов.
Може би никой друг в наше време не е дал толкова много на литературата и на своя народ, не е бил тъй заразяващ пример за млади и стари, не е вдъхвал смелост на толкова много хора, както авторът на “Шумки от габър” и “Диви разкази”, на “Капитан Петко войвода” и “Родопските комити разказват”...
15 септември е денят на неговото рождение. Денят, в който отеква звънецът на българския национален дух и младите българи пристъпват прага на храма на знанието. Денят, в който влизаме в клас, за да изслушаме за пореден път своя Урок по родолюбие, за да усетим как тупка сърцето на отечеството във всеки от нас. Писателят дойде сякаш пратен от провидението, за да свидетелства за нашето опитомяване като народ и възкръсването ни като идея.
|
|
|
| Извор на родолюбие и национална гордост80 години археологическо дружество и 50 години исторически музей в град Попово |
|
В началото на 70-те години на миналия век посетих за първи път град Попово. “Белият” град, както го наричаха някои заради покривите, покрити с керемиди, които бяха направени от местна жълтеникава глина. Тогава моят интерес беше насочен към древното минало на този район на нашата страна, за историческите богатства на който знаех още от студентските години. Останах доволен от това, което видях в крепостите, могилите, светилищата, които посетих в селата Ковачевец, Люблен, Опака... А малко преди да отпътувам обратно, ме попитаха дали искам да посетя и техния музей. Откровено признах, че не зная да има такъв музей и те ме поведоха към него - за да ми доставят едно голямо професионално и човешко удоволствие.
Ето затова се сетих през последните дни, като си припомних, че е настъпила юбилейната 50-годишнина от създаването на този музей. Но преди да разкажа за това огнище на истинска местна и национална гордост, искам да отбележа още една важна годишнина, която го предшества. Точно преди 80 години (2 март 1927) родолюбиви жители на града (предимно учители в местната гимназия “Христо Ботев”) основават археологическо дружество. То си поставя за задача “издирване, събиране, съхраняване и изучаване паметниците на миналото, изучаване в археологическо, географско и природно отношение на Поповска околия, възбуждане интерес у населението да пази старините, да му посочва място, където да ги предава, за да се запазят за науката, а не да се загубят безвъзвратно”. Тези цели, залегнали в устава на дружеството са били валидни за всички издигащи се градове в България, но важното е, че Попово е един от първите сред останалите.
|
|
|
| Как да спасим България от потурчване? |
|
Разбира се, българският политически „елит” след 10 ноември 1989 г. извърши много престъпни дела, докато унищожи държавата, не най-тежките престъпления - по-скоро предателски действия, бяха извършени в областта на българо-турските отношения. Ще си позволя да отбележа най-важните от тях:
1. Регистрирането на ДПС. Всички знаем, че тази партия е антиконституционна, турска, етническа и води активна антибългарска дейност.
2. За да угоди на Доган и анкарските му господари, допусна двойно гражданство за изселилите се от България турци. Последствията от това са пагубни. Елиминирана е българо-турската граница и оттам турците идват в България като в свой вилает, дори по указания на турското разузнаване ни избират депутати, кметове и съветници.
3. Приемане на турски инвестиции в България. Това е пагубно за нашата страна, защото създадените у нас турски предприятия се превърнаха в гнезда за антибългарска пропаганда.
4. Като изхождаха от егоизма си, всички управляващи след 10 ноември български партии се стремяха да се коалират с ДПС...
|
|
|
| Полша: селяните, вечните свещени крави на прехода |
|
„Земеделците не плащат данък върху дохода, но те са тези, които биха могли още веднъж да решат бъдещето на страната по време на предсрочните парламентарни избори тази есен.” Тези мисли на Александра Павличка, от статията й в „Пржекрой”, Варшава (препечатана в сп. „Куриер интернасионал” бр. 879, 2007), са показателни за настроенията в полското общество срещу привилегиите на селскостопанските производители. Субсидиите, които те получават от ЕС и от полската държава не се облагат с данък, което поражда завист. Не е изключено и в България да се формират антиземеделски настроения, когато започнат да пристигат пари за земеделието от ЕС.
Друг е въпросът, че за разлика от Полша където селяните са обект на ухажване от политическите партии, нашите са забравени и от Бога. Ето какво пише авторката за полските земеделци.
|
|
|
| 22 септември - Ден на независимостта на България |
|
Освен послания към поколенията всеки исторически празник има и конкретно съдържание. Какво не можеше да прави частично освободената през 1878 г. и частично съединената през 1885 г. България?
На нея не бе й позволено да избира своя княз без санкцията на Портата и “припознаването”, сиреч одобрението на Великите сили, нямаше право на посланици, а само на дипломатически агенти в чужбина, тя не можеше да сключва преки спогодби с други страни, да сключва външни заеми, не можеше да екстернира чужденци, тя спазваше значителна част от т.нар. режим на капитулациите, наложен на Османската империя от французите преди триста години, тя плащаше ежегоден данък на своята бивша поробителка.
|
|
|
| Как се обръща каруцата на политиците |
|
Цените на стоки и услуги растат стремглаво. "Вещи" икономисти и финансисти говорят от телевизионния екран за "позакъсняла вълна на синхронизиране с европейския пазар" (не и по отношение на заплати). Министърът на икономиката и енергетиката вкара в скока и пребиваващите временно у нас чужденци. Водят се академични спорове дали инфлацията ще бъде в началото на идната година двуцифрено число, или ще се запази в рамките на обявените - формално пресметнати и недействително ниски 7%. Всички обществени прослойки - шофьори, лекари, учители, социални работници, лесничеи, учени - участваха във или заплашиха със стачка. А министър-председателят ни увери, че България е финансово стабилна и се радва на икономически подем. И наблегна: "Ние няма да действаме под натиск".
Междувременно обикновеният българин обеднява все повече и провесва крак към най-долното стъпало - мизерията.
Много са примерите в т. нар. демократични държави, когато разкрития и социални сътресения са довеждали до "прекатурване каруцата на политиците". В доста от тях съзираме аналогия с няколко подобни инцидента.
|
|
|
|
Паметника на Николай Хайтов в Смолян,
изработен от Александър Хайтов, негов син
|
|