|
"Нова Зора" - брой 34 - 28 август 2007 г.
Кой 18 години закриваше държавата? |
Едва ли има българин, който все още да се съмнява, че на практика държавата ни е вече закрита. Някой ще каже, че това е метафора, но тя е твърде реално, и твърде видима на живо.
Осемнадесет години бавно, но сигурно, всичко, което беше сътворявано тринадесет века, в края на краищата беше ликвидирано. Ликвидираха го с настървение и наши, и чужди. Чуждите - за да изпълнят поредната задача на глобализма - да няма българска нация и държава, в случая. Трудно обаче може да се обясни защо го правеха, и за съжаление продължават да го правят, и българските елити.
|
|
Трябва ни нова България - 2 |
„Какво е?”, „Какво да се прави?” и „Кой е виновен?” - това са трите централни политически въпроса, отговорът на които представлява фундаментът на всяко адекватно действие. На политически език това означава да формулираш проблема и да го посочиш.
Тези въпроси са известни в българския политически живот като „ленинските въпроси” (доскоро, а преди това са - като въпросите на Чернишевски). Каквото и да си мислим за Ленин днес, е добре да помним, че той е мислител и деец, получил най-високото възможно признание, и то от противниците си. Наричат го чудовище, звяр, болшевишки изрод... И това е разбираемо, иначе и не би могло да бъде. Но Ленин е известен и като „ненадминат политически гений”. Разбира се, всичко тук е много по-старо и от Ленин, и от Чернишевски - ранните формулировки на тези въпроси идват до нас от най-дълбока древност. И така: Какво е?
|
|
Без право на обжалване |
Тези дни във вестниците се появиха съобщения за паниката на хората поради бурното покачване на цените на стоките от първа необходимост.
Основания за най-сериозно безпокойство наистина съществуват. Въпреки настоятелната препоръка да гледаме “позитивно” на нещата, трудно можем да си затворим очите за социалната действителност, която става все по-грозна и по-грозна.
|
|
Пустите му българи, не щат да разлюбят Русия, и туй то! |
Като се кротна една скука, та цяла неделя. Ни пожари, ни наводнения, ни даже депутатски изпълнения, понеже парламентът е във ваканция.
|
|
Да спре ерозирането на
българската държавност |
Вече повече от 15 години “Нова Зора” предупреждава до какво ще доведе толерирането на малцинствата. За съжаление не успяхме да попречим на целенасоченото ерозиране на българската държавност, извършвано от “най-мургавата” багра в българската етническа палитра, както изтънко се изрази през далечната 1990 г. първият ромски депутат Мануш Романов. “Мургавата багра” обаче в условията на икономическата разруха след 1989 г. се оказа бич. Бич, който плющи върху гърба на търпеливия и беззащитен българин вече четвърта петилетка. А ръката, която го размахва, е все така недосегаема, невидима и дълга, защото е някъде зад граница.
|
|
Как Европа изинтегрира циганите |
Първото писмено сведение за присъствието на цигани на нашия континент е от 1378 г. и се отнася за гръцкия град Науплион, в Пелопонес. От тогава Европа все “интегрира” техните съплеменници. Причината за това над шествековно постоянство разкрива британският вестник “Гардиън”: “Безделието и скитническият им живот дразнели трудолюбивите, уседнали европейци. Склонността на циганите към кражби и мошеничества принуждавали останалите хора да избягват съседство с тях”.
Как според същия източник европейците се опитвали да разрешат циганския въпрос по три начина - чрез асимилация, чрез прогонване или унищожение. В периода 1470-1560 г. 12 западноевропейски държави приемат драконовски закони срещу циганите. През 1554 г. например английската кралица Мери Тюдор ги обявява извън закона. Декретът нарежда безусловното им изселване от страната в 40-дневен срок - в противен случай “всеки срещнат на пътя циганин трябва да бъде обесен”. Както и става. Благодарение на тези и други “интеграционни” начинания в днешна 55-милионна Великобритания са останали само 10 хил. цигани, повечето от които са си стопроцентови чергари. Така че и в началото на 21 век появата на караваните на крадливите катуни хвърля в паника обитателите и вдига на крак полицията в британските селца и градчета - точно така, както е било и при политически неправилната кралица Мери.
|
|
Празник като помен45 години български ракетни войскиНа 28 август 1962 г. българските ракетчици извършват своя първи боен пуск с оперативно-тактическа ракета |
Странни събития съпътстват т.нар. “редукция”, а според други “реформа”, всъщност - разгром на Българската армия по пътя й от “народна” до “наемна”.
Министърът на отбраната, ескортиран от началника на Генералния щаб, се занимават с “цели” взводове и роти, заминаващи и връщащи се от “мисии”; вчера създадени “логистични” и “лекопехотни” формирования тържествено отбелязват половин- и едногодишен юбилей; посрещат и обличат последния “наборен” войник; клетва полагат още три “войнички”; професионализацията на армията ще стигне до еди-колко си процента...
|
|
Време е да се идеологизираме |
Да обосноваваме ставащото днес с авторитетите на миналото, или да търсим оценки за реализиращото се сега с мечтите за бъдещето, носи в себе си абсурда на иронията в историята. Също както и примирение с овчедушието пред баталията на превръщането на българския народ от народ в население.
Това, че в средствата за масова дезинформация не се говори вече за идеологическа диверсия, за война на идеологиите, че на власт вече са "общочовешките ценности" - не значи, че сме прекрачили прага на обществото на човешкото братство!
Не искам да размахвам призрака на конспирацията и заговорите, нито да връщам времето на идеологическото дебнене. Но в името на историческата правда е необходимо да отчетем реалности, чието пренебрегване ще има необратими последици за оцеляването на българската етническа общност.
|
|
Само цифри |
Само 90 процента от френските кокошки накуцват, като само 30 на сто от тях страдат от “сериозни деформации на крайниците”.
Само 1400 чиновници наброява министерството на Емел Етем - точно колкото са държавните автомобили в министерството на Нихат Кабил.
Броят на държавните автомобили във Великобритания е само 100 пъти по-малък от броя на колите в Кабиловото министерство.
|
|
|

Расовия проблем е решен... карикатура: Тодор Цонев
|
|