"Нова Зора" - брой 20 - 22 май 2007 г.

Глобалистите развратиха дори германците
По данни на западния печат

Корупционен скандал във “Фолксваген”, скандал в “Мерцедес”, скандал в “Опел”...
Ами да, случват се и такива работи, казваха си немците и продължаваха да живеят със самочувствието, че страната им е сред най-некорумпираните в света. Поредният скандал със “Сименс” обаче сложи край на тези илюзии. Сега германците започват да разбират, че не Франция, Италия или Източна Европа са шампионите в голямата корупция.
Немското Федерално бюро по престъпността вече твърди официално, че от 1994 г. насам броят на подкупите в Германия се е увеличил с 400 %. “Корупцията в нашата страна е перфидна, йерархично организирана и рафинирана”, казва Уве Долата, автор на книгата “Корупцията в германската икономическа система”.
Според последната анкета на “Трансперънси интернешънъл” 51 % от немците смятат, че тяхното правителство само имитира борба с корупцията. Всеки пети германец е на мнение, че целта на политиците е да накарат гражданите да плащат повече подкупи. Особено силна е общинската корупция. През 2004 г. една четвърт от хората, заловени да се обогатяват по този начин, са били представители на местното самоуправление. 57 % от изобличените са кметове на различни градове.
В средата на 90-те години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, клубът на най-развитите държави в света) извърши изследване на корупцията в страните-членки. Оказа се, че най-много подкупи плащат немските фирми.
В този смисъл скандалите с “Фолксваген”, “Даймлер-Крайслер” или “Сименс” вече не изненадват никого. Те само потвърждават, че в това отношение нищо не се е променило.
“В Германия корупцията е всекидневие”, казва проф. Ханс-Лудвиг Захерт, експерт по криминология и бивш началник на Федералната служба по престъпността. По негово мнение немците вече нямат никакво основание да гледат от високо на държавите, в които често избухват рушветчийски афери (наричани от немците “държави с рушветчийски нрави”). В Берлин нелегални имигранти си купуват немски визи, в Майнц и Франкфурт на Майн се продават шофьорски книжки, в Хамбург и Саарбрюкен - разрешения за постоянно пребиваване. В Дюселдорф и Хановер с подкуп може да се спечели обществена поръчка за доставка на полицейска апаратура, във Франкфурт на Майн - контракт за извозване на боклука.
Прочутият немски социолог Макс Вебер бе казал, че “поради продължителната немска традиция на гражданската администрация, в която работят добре платени, образовани и възпитани в духа на протестантската честност чиновници, в Германия рушветчийството практически престана да съществува”.
Повечето немци все още са убедени в своята порядъчност. Само преди няколко години седмичникът “Шпигел” се биеше в гърдите, че немските митничари са започнали да вземат подкупи едва тогава, когато се убедили в безнаказаността на полските си колеги (ще рече - ако не бяха поляците, на немците и през ум не можеше да им мине такова нещо).
Германците впрочем съчетават доста хармонично избуялата корупция със спазването на... законността. До 1999 г. корумпирането на задгранични партньори от немски фирми не само не се преследваше от правораздаването, но дори средствата, използвани за подкупи, се приспадаха от облагаемите суми.
Междувременно - поради старата инерция - мнозина немци продължават да смятат, че страната им изобщо не е корумпирана. В класацията по корупция на Трансперънси интернешънъл за миналата година Федералната република все още е на почетното 16-о място, преди такива страни като Ирландия (18-о място) или САЩ (20-о място). Причината за това е проста - корупцията се измерва не по действителните й размери в дадена страна, а най-вече по това какво е мнението на собствените й граждани за това.
Германското законодателство задължи парламентаристите да декларират доходите си едва през 2006 г. Група депутати обаче веднага внесе питане в Конституционния трибунал в Карлсруе дали това не нарушава правото им на личен живот.
В атмосферата на този “либерализъм” Федералната република не си дава много-много труд да преследва корупционните практики. Някои от шефовете на “Сименс” са знаели още от средата на 2005 г., че мениджърите си служат с подкупи, но не са предприели никакви мерки да прекратят това. Немската полиция също реагира едва след като бе алармирана от италианските и швейцарските власти.
Страничен ефект от това бездействие е, че вирусът на немската корупция започва да заразява и чужденците. Така бяха корумпирани служители на шведската фирма “Икея”. Оказа се, че с цел да спечелят търгове, немски строителни фирми са превели по сметките на нейни служители в Лихтенщайн, Австрия и Швейцария около 5 млн. евро, като отгоре на всичко са ремонтирали домовете им безплатно или са им подарявали най-нови модели “Порше”.
Нагоре
Съдържание на броя