"Нова Зора" - брой 20 - 22 май 2007 г.

Димящи дула
Венцеслав НАЧЕВ

Ама много стана вече. Мине се не мине време и - бум! Медиите огласяват случката и с едва прикрито възхищение отбелязват, че убийството било извършено много професионално. Като че ли става въпрос за отстрелване на патици.
Намерихме с какво да се хвалим!
И кои са потърпевшите? Бизнесмени били. Ако “бизнесмен” е синоним на сенчест субект - можем да приемем определението. Въпреки че предпочитаме нещата да бъдат назовавани с техните истински имена.
Някога Ламар с удоволствие разказваше една случка от своята грешна младост. Попитал една госпожица, която бил поканил на пикник, какво работи. А тя весело изчуруликала - курва съм, господине. И чичо Ламар с носталгия отронваше - какви достолепни времена бяха някога!..
Достолепните времена са отдавна отминали. “Госпожиците” се обявяват за компаньонки и масажистки, а бандитите - за бизнесмени.
Всичко започна и от изкривяването на думите, от преиначаването на техния смисъл. А това се дължи на простата причина, че в обществото се възцари страх, фалш, лицемерие. И не на последно място - обществото имаше изкусителната потребност да бъде лъгано. И при това красиво - с всичкия аксесоар на демократическите финтифлюшки.
И тон за песен, както се казва, дават ония мушмороци от Пленарната зала на Народното събрание, които словоблудстват и сеят словесен разврат. Те всякак избягват да казват на черното - черно, и на бялото - бяло. И това е така, защото косъмът им не е чист и имаме всички основания да ги подозираме, а и обвиняваме, в нерегламентирани контакти със субекти от сенчестата икономика, които за благозвучие властимеющите срамежливо наричат бизнесмени.
А тия “бизнесмени”, като се вгледа човек в битието им, ще види, че те на ръба на закона, а често пъти и отвъд него, са придобили състояния, чийто произход не могат да обяснят. Но на техните софри могат да бъдат видяни и мастити депутати, и министри, а съвсем нерядко също така прокурори, съдии, висши магистрати.
Ето къде е заровено кучето на всички български злощастия - в метастазното срастване между власт и мафия.
Някой си е дал труда да изчисли, че 10 криминални босове и 190 банди тормозят и разграбват България. Но те воюват и помежду си за разпределение на пазари и сфери на влияние. И понеже си плащат на комуто трябва - тези пък, които по закон са длъжни да си отварят очите, ги затварят. И няма заловен килър. Няма и да има. Нищо че министър Румен Петков гледа мрачно и настървено. И така ще е докато съдийските тоги стават за бохчи или за покривки на софри.
Но да се върнем на темата “бизнесмен”. Начинът, по който биват погребвани, е и ключът към тяхната характеристика. Може би ги изпровождат като почтени труженици и патриотични индустриалци. Нищо подобно. Иконографията на погребенията е изпипана в мрачен сицилиански дух. Като че ли гледаме сцени от “Кръстника”. Траурното ложе е плътно наобиколено от дебеловрати мъжища с черни костюми и с черни очила. Те не допускат никой да се доближи до свещените тленни останки и грубо изблъскват любопитните журналя.
Неведнъж сме наблюдавали подобни “траурни” сцени. Наблюдавахме такива сцени и при погребението на несебърския бос Димитър Янков. И там имаше стълпотворение от “черни очила”.
Биографията на “пострадалия”, както се изрази един видимо притеснен прокурор, е наситена, меко казано, със сенчести петна. Ей така, като от нищото, той се сподобива с хотели, ресторанти, плажни ивици, басейни, вили, скъпи апартаменти. И един нов момент - субектът е председател на общинския съвет. А това означава, че подземният свят търси легализация чрез заемане на постове в изпълнителната власт. Това е типичен пример на срастване на мафия с държава. Ето това се наблюдава в момента.
И тъй като интересите са големи - идват димящите дула. Какво друго да става в една криминализирана държава.
И тепърва ще се случват още много неприятни случки. Потвърждава го и последният (засега) пример с убийството на “царя на черешите” Александър Тасев, с изразителния прякор Остапа. Той също (ликуй народе!) е бил гръмнат професионално.
Изглежда, само престъпниците у нас са професионалисти. Това следствие, съд, прокуратура се потриват като нещастни аматьори. И ако наистина биха били такива, обясненията са много лесни - толкова им е капацитетът на институциите. Но подобно съждение е невярно.
Става въпрос за принуден аматьоризъм. Ще рече - правораздавателните органи са доведени до състояние на безнемощност. И интимният механизъм, който задейства обезсилването се корени в това, че политиката е бизнес, а бизнесът е тясно свързан и зависим от политиката. И докато този порочен гордиев възел на абсолютно нерегламентирани взаимоотношения не бъде разсечен - ние ще бъдем една криминализирана страна, чийто емблематичен знак е димящото дуло на саморазправата.
Но нека се и конкретизираме, за да просветне графично картинката.
Видяхме на някакъв мач да седят рамо до рамо гръмнатият вече “цар на черешите” Александър Тасев и неговият колега “цар” Симеон Сакскобургготски. Във всички нормални страни това просто не би могло да се случи. А ако се случи, скандалът би бил невъобразим. У нас - царствена тишина.
Е, докато така дулата несекващо димят, то цял свят ще гледа с потресна почуда и отвращение на балканския Тексас, в каквато се е превърнала държавата.
Нашата прогноза е, че всичко случило се досега, е само прелюдия.
Големите криминални баталии тепърва предстоят, защото се задават потоци от еврофондове, за които групировките отсега точат зъби. И между зъбите може да хрусне не само “бизнесмен”, но и негов пленарен покровител. Но държавата пак няма да помръдне, защото мафията си има държава.


Г-н полицай, тази тояга за престъпниците ли е, или за мене?..
карикатура: Тодор Цонев

Нагоре
Съдържание на броя