"Нова Зора" - брой 20 - 22 май 2007 г.

Нужен ли е на България антикризисен проект?
Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

Неотдавна министър-председателят Станишев излезе със заявление, че през последните две години страната ни има икономически ръст от 13%, като само за 2006 г. растежът е 6.5%. Такива хвалебствия за позитивния растеж, “излъчени” от поредните ръководители на страната, заливат постоянно българското общество. Убеждават ни, че сме добре, дори много добр-р-ре. И ако за иван Костов като професионален лъжец това бе обяснимо, изказването на Сергей Станишев би следвало поне да бъде анализирано. Всички досегашни т. нар. реформаторски правителства след 10 ноември 1989 година насам, на официално равнище продължава да доминира философията и мисленето на „редукционизма”.
Казано по друг начин, същността на социално-икономическото развитие се свежда само до растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България в абсолютни цифри. Това налага и настоящия анализ.

Текущо състояние на страната
Въпреки „розовите цифри” на „икономически растеж и благоденствие”, все по-очевидно става, че страната ни се превръща в типичен пример за икономика и общество на перифериен тип капитализъм, но при липсваща демографска виталност на страните от третия свят. Брутният външен дълг на България в края на декември 2006 г. достигна 25 млрд. долара. Отрицателното търговско салдо за същата тази 2006 година е вече 5 млрд. 390 млн. евро. Дефицитът по текущата сметка е почти 4 млрд. евро. Междуфирмените задължения скочиха до невъзможната цифра от 67 милиарда лева при БВП от 41 милиарда за 2006 година.
Но забележете - само за първите два месеца на 2007 година „дупката” в търговския баланс се разшири до 927,2 млн. евро, а тази по текущата сметка - до 912,7 млн евро.
Фактически продължава процесът на структурна архаизация на икономиката в резултат на продължаващата „ишлемизация” на фирмите, както и неспиращото пренебрегване на научните изследвания и развойна дейност както от частните фирми, така и от държавата.
Като пример ще дадем само факта, че броят на регистрираните патенти през 2005 г. спрямо 1988 г. е намалял над 8 пъти. Разходите за наука като дял от БВП паднаха близо 4 пъти - от 2.2% от БВП през 1988 г. до 0.51% през 2005 г. Не бива да се забравяи че в брутна сума намалението е значително по-голямо.
Доходите в България определено са най-ниски в Европа. Даже в Република Македония средната месечна заработка е 225 евро, докато в България е едва 194 евро. И това при условие, че в страната ни съществува и най-значителна социална диференциация.
Изследване по методика, предложена от Световната банка, сочи, че от 264 общини в България 30 от тях са бедни, а в 13 общини живеят много бедно. За критерий служи установения от Световната банка праг на бедността от 102 лева месечно на човек потребление.
В 91 общини, в които живеят 2,4 млн души бедните са 1/5 от населението. В 30 общини с население 400 000 души бедните са една четвърт от населението. В 13 общини населението е 1/3 от населението. По-богатите общини са 19, в които бедните са 10 на сто. В тях живеят 2,25 млн души. Сред тях са София, където под прага на бедността са 1,8%, Варна - 7,4%, Пирдоп - 5,8%, Бургас - 9,2% , Велико Търново - 9,5%.
На практика наблюдаваме тенденция на задълбочаваща се социална криза в условията на икономически растеж.
Трябва да кажем, че подобен феномен досега не е изследван сериозно, но той точно характеризира т. нар. неолиберални модели на развитие. Всичко това свидетелства, че се задълбочава процесът на социалната деградация в България. Крайният резултат е регистриращата „нови постижения” демографска катастрофа. В резултат на тази катастрофа и през 2006 г. бяха отбелязани близо 40 хиляди българи по-малко спрямо предходната.
Тук не бихме искали да говорим за болезнения въпрос за бягащите от страната ни млади хора, което още повече задълбочава социо-демографското положение. Ако продължаваме все така успешно да се движим по пътя на „демокрацията и пазарната икономика”, след броени години българите като народ ще бъдем записани в „Червената книга” на изчезващите видове, а България ще престане да съществува като национално-държавно образувание.
В страната липсва система, чийто показатели да позволят комплексно отразяване на реалното развитие на страната, система, която да може по един по-сигурен начин да отрази ефективността на социално-икономическата динамика. Всичко това дава възможност на различните политически сили в страната постоянно да спекулират, да говорят за успехи там, където такива липсват.
Ще дадем като пример как всяка година се оповестява като аргумент за увеличаващо се благосъстояние на трудовите хора на България процентът на нарастване на новозакупени леки коли спрямо предходен период. Но подобен аргумент доказва само едно, че в България се увеличава социалната диференциация, че тя почва да придобива латиноамерикански и африкански размери, с всичките последствия за страната и обществото.
Едва ли е случайно, че днес предизборната борба се води не на равнище предлагане на социално-икономически проекти за развитие, а на ниво „шоу”, т.е. кой ще покаже по-кръшна певачица, с по-голям бюст и с по-разголени „кълки”.
Но не за това говорим сега, а за нещо друго. И то е свързано не само как реално да се гледа на текущата ситуация, а да не се постъпва като щрауса, дето си забожда главата в пясъка. То е свързано и с надвисналите заплахи извън тези, свързани с развитието на ситуацията в днешна България.
Относно заплахите за дестабилизиране на ситуацията у нас
Трябва да се каже, че не само текущото развитие на ситуацията формира опасности за нашата страна. На хоризонта тъмнеят и други заплахи, които като гръмотевична буря могат да се стоварят върху България, а най паче върху трудовите й хора. Нека да изброим някои от най-важните, а именно:
Корупцията може да се окаже, че е сред най-опасните детонатори, способен да взриви в страната изключително остра кризисна ситуация, с всички последствия за социално-икономическата сфера. Тази корупция е тясно свързана и със сенчестата икономика, чиито мащаби за нашата страна продължават да бъдат много големи. Корупцията може да посочим определено като главна причина за задълбочаване на недоверието към държавата и нейните органи, включително и към правителството. А загубата на легитимност в случая на задълбочаване на корупционните скандали и тяхното верижно продължаване може да се окаже от решаващо значение.
Разширяващата се с високи темпове социална поляризация формира изключително негативно социално напрежение, при което ако не се вземат срочни и действителни мерки, а не само такива „проформа”, може да станат друг източник на социален взрив.
Друга опасност са климатичните изменения, в частност задаващата се суша. Преди две години наводненията се случиха в период на „безвластие”. И поради това никой не пое отговорността за безхаберието на човешкия фактор, довело до усилване на негативните последици от тези наводнения. Но днес всичките негативи ще се оберат от правителството и ако ДПС и НДСВ изтъргуват успешно излизането си от него, пешкира ще обере пак БСП.
Но да продължим с посаностите. Разгръщането на нова спирала на неспиращата война в „подземния свят”, може да ерозира авторитета не само на текущия ръководен екип на МВР, но и на органите на вътрешния ред като цяло. Този аспек почти не се обсъжда, но няма съмнение, че се отчита от факторите, които биха желали да блокират действията на органите на МВР в случаи на демонстрационни прояви на охлократични разрушителни действия.
Всичко това, както и редица неспоменати неща, за които тук няма място да бъдат коментирани тук, ни карат да се запитаме „Дали на България не й е нужен антикризисен проект, тук и сега, защото по-късно може не стигне времето за такъв”.
Основната мотивация да призоваваме за реализъм в анализа и оценката на текущата ситуация и да задаваме такива въпроси е не че оценяваме високо коалиционното правителство, включително и политиката на водещата партия в него - БСП. Но както показва досегашният опит, у нас има сили в страната(поддържани и от такива извън нея), за които трудно бихме казали, че притежават национално-отговорно мислене. Подобни сили са склонни да „натиснат докрай педала” на кризисните явления в името на собствените си интереси. А защо трябва да се лъжем, че от такова задълбочаване на кризисните явления най-пострадал ще бъде пак трудовият българин, който отново може види своите спестявания изядени от инфлация, своя труд обезценен до нула, своите стремежи за едно по-добро бъдеще - смачкани.
За Антикризисния проект
Естествено, когато говорим за Антикризисен проект, ние в никакъв случай не можем да представим цялостна програма за изпреварващо действие предвид недопускане на значителен срив в социално-икономическото развитие на България.
Подобен проект изисква формиране на екип от експерти, включително такива в сферата на макроикономиката, финансите, фирменото управление и т.н. Този екип трябва да работи от позицията, че са нужни бързи и решителни действия в най-широк спектър от области в България.
В случая това, което може още тук и сега да се предложи, е че един такъв „Антикризисен проект” трябва да се откаже от обръгналата вече философия на неолиберализма, която в икономически план се определя от ключови понятия като:
  • Пазарен фундаментализъм и пълна дерегулация;
  • Отказ от присъствие на държавата в икономиката;
  • Чуждите инвестиции като ключов фактор на стопанското развитие.
    Проектът изисква ясен солидаристки подход, защото без такъв всякакви опити за създаване на работещо антикризисно действие са безмислени и неефективни. Това го показва цялата световна практика. Защото ако подобен антикризисен проект се остави да бъде формулиран на основата на доминиращата днес общественото пространство неолиберална философия, това може само да скрие кризата под повърхността. Но не и да доведе до дългосрочно решение.
    Базовите принципи на един такъв солидаристки подход може да конкретизираме по следния начин:
  • Срочна и изпреварваща държавна инициатива, базирана на ясното разбиране за нуждата от обществено-държавно партньорство;
  • Социално-ориентирана политика, предполагаща солидарно и отговорно участие за всички страни в социалните и икономическите процеси;
  • Иновационно-базиран инструментариум за решаване на кризисните проблеми.
    Надяваме се, че чрез подобен Антикризисен проект, който за съжаление ни се струва, неминуем, даже ако някои от прогнозираните заплахи останат нереализирани в очакваните размери или като цяло, ще може да се формира тласък за откъсване от доказалия пълния си провал неолиберален стопански и обществен модел.
    Това е нужно тук и сега, за да има шанс бъдещето на България и България на бъдещето.

  • Нагоре
    Съдържание на броя