"Нова Зора" - брой 20 - 22 май 2007 г.

Робството на посредствеността и користта
  • Българската армия като ЕАД за военни услуги!
  • Христо ТЕПАВИЧАРОВ

    България е предвидила за военни разходи в Държавния бюджет за 2007 г. около 2.4% от БВП, което възлиза на около 2 млрд. лева. Перспективата е - съгласно “План 2015” - делът от БВП за армията да нарасне до 2.6%.
    Числеността на българската войска е под санитарния минимум за армия на суверенна държава. За сравнение в бюджета за здравеопазване за 7.5 милиона българи са предвидени под един милиард лева, а за финансиране на цялата образователна система - около 900 000 ученици, около 127 000 редовни и задочни студенти и БАН - около 600 милиона лева.
    Целта на тези няколко реда е не да обясняваме защо данъците, които плащат българските граждани, трябва да се разходват за опазване здравето на хората, нито защо трябва да се образова младото поколение, нито защо разходите за образование и здравеопазване на цялото българско население са обидно малки в сравнение с военните разходи. Интересува ни по-скоро въпроса дали изобщо е необходимо да се предвиждат военни разходи в бюджета за армия, която в този състав нито може, нито се предвижда да изпълнява функции по отбрана на отечеството!

    Ликвидирането на българската армия в продължение на последните години на демократични промени стана под мотото - реформа, ефективност, модернизация и професионализъм. Все евфемизми, зад които биха могли да се скрият противоположните процеси на намаляване на армията от над 100 000 души в началото на промените на по-малко от 1/3 от този брой, при увеличаване на военните разходи и ликвидиране на отбранителните функции, които всяка армия изпълнява.
    В началото на май т. г. президентът Първанов, когото наричат върховен главнокомандващ, настоя да се запази нивото от брутния вътрешен продукт (БВП), което се отделя за армията! “Ние трябва да насочим нашите усилия за по-ефективно разпределение на средствата от този продукт, за постигане на по-високи резултати”, е заявил президентът според ежедневниците, визирайки оптимизиране числеността на армията и нейната модернизация.
    На фона на случващото се в Министерството на отбраната и лавинообразното нарастване на скандалите, свързани с небрежното, а в някои случаи престъпно боравене и разходване на средства от военни и цивилни, свързани с армията, заявленията на президента напомнят пасторска проповед пред аборигени за необходимостта да се вярва в доброто и поставят въпроса за компетентността на лицата, включително и неговата, определящи и провеждащи политиката на България в областта на отбраната.
    За съжаление не разсея тези ни съмнения и поздравлението на военния министър Веселин Близнаков, който по случай празника на войската 6 май, заяви, че България се нуждае от гъвкава, високотехнологична и мобилна армия и призова Свети Георги Победоносец да ни закриля!
    Какъв фарс и какво недостойно пренебрежение към паметта на стотиците хиляди български военни, загинали по бойните поля, и то в деня на армията! Ще очакваме В. Близнаков да командирова Свети Георги в Ирак, за да извърши чудото, което Буш, очевидно поради липса на пряк контакт с Победоносеца, не успя да направи!
    В. “Сега” на 5 май 2007 г., публикува интервю на Златан Стойков, шеф на Генералния щаб, под водещо заглавие “В Афганистан може да действаме и при масови безредици”. Трябва да се признае едно безспорно качество на интервюто - на цяла вестникарска страница, наситена с проценти, задачи и обяснения, генерал Стойков е успял да скрие изцяло истината за състоянието на българската армия, за средствата, които разходва, за задачите, които изпълнява и за връзката между целите и средствата за постигане на ясно дефинирани национални приоритети. Единственото, което става пределно ясно от това интервю е, че основна задача пред армията е не защита на България, а участие в операции зад граница (780 военнослужещи ще участват в такива мисии през 2007г., главно в Ирак и Афганистан), в изпълнение на ангажименти, произтичащи от членството ни в НАТО. Друго, което научаваме от интервюто, е, че българското законодателство, което се прилага по отношение на български военнослужещи, по време на задгранични мисии, ще бъде подменено от законодателството на “водещата нация”. Би било подценяване интелекта на българина да обясняваме, коя е водещата нация в “Алианса”.
    За да не сме голословни, ще се опитаме да опростим схемата на изложение на генерала, като екстраполираме ключовите идеи:
    - Модернизацията на въоръжените сили е основна цел; от нея зависи изпълнението на задачите;
    - Приоритети: превъоръжаване, което да позволи изпълняване на мисии и задачи извън страната;
    - Възстановяване на наличните и придобиване на нови вертолети за ВВС и ВМС за изпълнение на национални мисии и задачи от военен и не военен характер и изпълнение на поети ангажименти за принос към колективната отбрана на алианса;
    - Българските ВВС ще се развиват като неделима част от обединените ВВС на НАТО;
    - 40% от сухопътните войски и 8% от армията да са подготвени и да участват, или да са готови да участват в операции зад граница!
    Премахват се всички текстове от устава за войсковата служба, свързани с наборната военна служба. Въвежда се нова глава: “Войскова служба при разполагане на войските и охрана по време на мисии”. Когато и където се говори за мисии, става дума винаги за операции извън територията на страната.
    Класическата българска армия, с чиито подвизи от Освобождението от турско робство до сега България има основание само да се гордее, е ликвидирана. От Гергьовденските изявления на президента, военния министър и интервюто на шефа на Генералния щаб, друг извод не може да се направи.
    Ако в България мъжете и от най-нисшите слоеве на обществото притежаваха някакви умения, знания и грамотност и се оправяха в живота, то това се дължеше до известна степен и на образователната мисия на казармата. И не посещавалите някога училище в казармата научаваха неща, които им бяха полезно в живота. Освен това придобиваха чувството за мисии, свързана със защита на отечеството, знания за съществуващото въоръжение и умения да боравят с него.
    Разбира се, съвременното въоръжение изисква професионализъм, но основните функции във ВВС и ВМС винаги са се изпълнявали от кадрови военни! Откъсването на народа от армията превръща войника в наемен работник, а не в служител с мисия. Примери за подобни военни образувания има, те съществуват и сега. Френският чуждестранен легион е класически пример.
    С очертаните от генерал Стойков “задачи”, които българската войска предстои да решава, няма никакво основание тя да бъде бюджетно финансирана. В словото си на военния парад по случай 6 май 2007 година Георги Първанов заяви, че армията трябва да стане привлекателна кариера за младите хора. Чудесно. Къде ще се упражнява тази професия? Според шефа на Генералния щаб в мисиите в чужбина, т.е. далеч от българските граници!
    Но ако американските национални интереси могат да се защитават от американски военнослужещи с военни действия в Ирак, Сомалия, Либия, Гренада, Афганистан, Колумбия, Виетнам, Камбоджа, Лаос, Корея, Ливан и навсякъде, където са разположени американски войски по света, в това число и в България, то българските национални интереси не могат да се защитават с военни действия извън границите на България. Ако някой твърди противното, моля да дефинира българския национален интерес, който българска войскова част би защитавала, участвайки във военни действия в Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина, Косово, Камбоджа или навсякъде другаде, където Пентагонът я призове да участва, и как ще го постигне, извън “коалицията на желаещите”?
    Нито САЩ, нито НАТО имат право да провеждат военни миро-опазващи операции извън собствените си страни. Засега единственият орган, съгласно съществуващата международноправна уредба за опазване на мира, който може да взема решения за мироопазващи мисии и да провежда такива, е Съветът за сигурност на ООН. Изпращането на войски зад граница, без санкция на Съвета за сигурност на ООН, е престъпление против мира и против човечеството, а държавата или групата държави, които сами решават да вземат правото в свои ръце и да налагат ред, съобразно собствените си глобални интереси с въоръжена сила, са агресори.
    Международното право определя агресията като престъпление против човечеството. В този смисъл българският национален интерес, който можем и трябва да защитим с въоръжени действия завършва на българската граница, а като членове на НАТО - на границата на друга държава членка на НАТО, ако предпоставките, записани в договора за колективна отбрана, са налице.
    Ако някой в България, в това число и президентът, твърди, че българската войска трябва да изпълнява задачи, поставени или зададени от други и да защитава интереси, които нямат нищо общо с дневния ред на българското общество, то той трябва да обясни защо българският данъкоплатец трябва да финансира подобни мисии? Този, който наема войската, да плати за превъоръжаване, за модернизиране и да плаща заплатите на работниците военнослужещи.
    Ако САЩ, или Германия, или Иран, или Русия, или добрата съседка Турция (особено в Тракийския участък) се нуждаят от наемна армия и платят достатъчно, в това число ДДС и данък печалба - да я наемат! А който плаща повече, получава повече! Такива са правилата на пазарната икономика! Ще спестим военните разходи от бюджета за издръжката на едно ЕАД и ще печелим от предоставянето на военни услуги!
    Предлагаме военният бюджет незабавно да се трансформира в пенсионен фонд, а пенсиите да се изравнят с тези на най-бедната държава от Европейския съюз преди присъединяването на десетте през 2004 година. Така сегашните войници може да бъдат стимулирани по-рано да се пенсионират, вместо пенсионерите да мислят как да заминат на военна мисия в чужбина!
    Предлагаме тръжните вноски от наемането на българската армия да постъпват в бюджета по здравеопазване и образование. Така Министерство на здравеопазването само ще се погрижи да поддържа адекватна служба за авиомедицинска евакуация и ликвидация на последиците от аварии, бедствия и катастрофи.
    Ако това не стане, ще продължим да разходваме милиарди от оскъдните български ресурси не за защита на българските национални интереси, а за “отличните оценки”, щедро давани на българските военни вождове от “водещата нация”!
    Драги сънародници, не приемайте безропотно робството на посредствеността и користта.
    Те имат облик и име, но нямат достойнство!

    Нагоре
    Съдържание на броя