"Нова Зора" - брой 20 - 22 май 2007 г.

Започва голямата битка за България
"Зора"

Един на пръв поглед “нормален” за нашите парламентарни нрави случай ни дава основание да мислим, че България отново, като преди почти век, се оказва в центъра на голямата световна игра. С всички съдбовни за народа ни последици.
За какво иде реч? В четвъртък Народното събрание трябваше да утвърди на второ четене параметрите на договора за строителство на нефтопровода Бургас-Александруполис. С което да се сложи точката над “и”-то на продължилата вече две петилетки сага с този наистина геостратегически проект.
Както се очакваше, опозицията напусна пленарната зала. Нейните аргументи са известни - годишните приходи от тръбата не оправдавали загубите от една евентуална екокатастрофа. Тъй де - то ако слушаме тези пишман-еколози, да легнем и да мрем. Като в приказката за нероден Петко...
По странен бе обаче маньовърът на депутатите от НДСВ и ДПС. От тях имаше по двама-трима, колкото за присъствие. И опозицията съзря в това своя шанс. Напусна. Поискаха преброяване. И поради липсата на кворум, гласуването се провали.
Е, какво толкова, ще каже някой по-наивен читател. Нали в неделя са изборите, всички депутати са се юрнали да агитират. Това навярно ще бъде и извинението на Доган и Симеон, ако Станишев реши да им иска обяснение. И той ще го преглътне - не защото им вярва, а защото звучи правдоподобно.
А нещата всъщност са много, ама много по-дълбоки. Става въпрос за сблъсък на глобалните интереси на Русия, ЕС и САЩ в областта но енергетиката. Европа се нуждае от руския нефт и газ. В Брюксел, а най-вече в Берлин и Рим, има здравомислещи хора като бившите премиери Герхард Шроьдер и Силвио Берлускони, които изобщо не се връзват на въдицата, наречена “енергийна зависимост от Москва”. Защото са наясно, че интересът е двустранен - Западът получава енергоносители, Русия - валута, с която да купува нужните й технологии. И да си решава вътрешните проблеми.
Всичко това, разбира се, не устройва Вашингтон. И той саботира подобни проекти по всички възможни начини. Независимо от известното охлаждане на американо-турските отношения заради Ирак, Анкара си остава съюзник номер 2 за Белия дом, непосредствено след Лондон. По-важен дори и от Германия, и от Япония. Коете ще рече, че всички тръби от Близкия изток и Средна Азия трябва да минават през Анадола. Сиреч, както през 18, 19 и 20 век Босфора и Дарданелите бяха стратегическият фактор.
Ето затова и американските мекерета у нас се задействаха. За НДСВ е ясно - те и без това обичат да са с единия крак навън и да държат вратата за преговори със СДС и Костов отворена. То наистина е много удобно да си либерал - може да се коалираш и в ляво, и в дясно - все е принципно уж.
По-сложен е случаят с ДПС. Доган и компания по принцип нямат интерес да клатят правителството по този начин. Защото при едни предсрочни избори могат да бъдат заменени с ГЕРБ, каквато е идеята на хегемона. Изглежда, Доган, който напоследък не се ползва с особеното благоволение на Турция, е решил да се подсигури откъм американска страна, за да остане пак на власт - каквито и сътресения да се случат в държавата, пак да е в гювеча.
При това положение БСП остава в трудна ситуация. Трудна, не само защото не може да разчита на коалиционните си партньори, но и защото в нея се борят две крила - руско-европейското начало, и проамериканското.
Това е и обяснението за течащия вече седмица уж корупционен скандал. Ако е въпрос за корупция, ако е въпрос за кражби - кого до днес са осъдили! Значи се заплаща заради нещо друго, нещо, което не е в интерес на хегемона. Я Костов как се докарва. Ще откъснем, вика, България от Русия. И никой не го закача - щото хегемонът е доволен - работи срещу Русия...

Нагоре
Съдържание на броя