"Нова Зора" - брой 20 - 22 май 2007 г.

1001 приватизации
  • Кризата в телекомуникациите и раздържавяването на БТК
  • Иван АЛАДЖОВ
    доктор по право

    Няколко години продължи приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК). Накрая раздържавяването все повече наподобяваше на несръчно режисирана пиеса, вместо на пресметнат икономически акт.
    Българската общественост и до днес не е наясно защо това държавно предприятие с годишна печалба от над 253 милиона лева за 2003 г. непременно трябва да бъде продадено, и то на фирма без опит в този бранш. Липсваше качествен купувач и световната пазарна конюнктура в бранша от години бe повече от лоша. А кешовата цена от 235 млн. евро за 65% собственост бе меко казано съмнитeлнo ниcкa, тъй като е само около една четвърт от реалната стойност за такава компания. Само недвижимите имоти на БТК бяха оценени по-скъпо. Подобни предприятия обикновено се търгуват от 10 до 12 пъти по-скъпо от годишната им печалба - т.e. за БТК реалната й цена още 2003 г. бе между 1,3 и 1,5 млрд. евро.

    Но прибързаният напън за продажба, от която България загуби над 1 милиард лева, има логично обяснение. От една страна, с външен натиск, упражняван от хегемоните на пазарния фундаментализъм като Международния валутен фонд и Световната банка, които са съставна част от механизма за налагане на новия световен ред. Натиск върху бившето българското правителство, както и явна готовност за приватизации на всякаква цена, стига разбира се, комисионите за него да са достатъчно високи.
    Така преди 4 години родният телеком бе харизан по цени на битпазара, т.е. 4-5 пъти по-ниско от възможната. Хариза го бившата правителствена клика около амортизираното морално и политически НДСВ. Днес щастливият исландски притежател препродава БТК, но вече на реалната цена от над 1 милиард евро. Той и бандата на жълтия наставник печелят повече от 800 милиона евро. Въпросът е само как ще си поделят плячката от милиард и половина лева. Но също толкова шокираща е фактът, че никоя инстанция в България и до днес не предприе мерки виновниците за този безобразен пладнешки грабеж да бъдат разследвани и наказани. Така държавните институции се превръщат в съучастници. И все повече граждани си задават въпроса защо въобще плащат данъци, с които издържат подобни нахлебници.
    Съдбата на БТК бе предопределена не само поради липсата на национално отговорна политическа воля и морал у бившите властимащи, но и поради драматичния развой на събитията в световния телекомуникационен бранш през последните 10-15 години.
    Затова нека да проследим какво и защо се случи през тези бурни години.
    Телекомуникационните услуги са стар бизнес. Телефонът, въпреки модните истерии за неговата уникалност, е изобретен през 19 век, т.е., хората са го използвали още преди 120 години.
    Впечатляващите технически постижения от последното десетилетие и медийната им разгласа създадоха в световната общественост измамна представа, че човечеството се намира на прага на качествено нова златна ера на телефонните комуникации.
    Тези еуфорични очаквания по-късно се превърнаха в основния стимулатор за инвестиране и експанзия в телекомуникационния бранш. Обхванати от инерцията на първоначалните си успехи, инвеститорите пропуснаха момента, в който трябваше да намалят темпото, преиграха в пазарното разширение на този сектор и бързо надхвърлиха световните потребности от съобщителни услуги.
    Опиянението от бума на 90-те години на 20 век отстъпи място на болезнено отрезвяване. Разрази се типична криза на свръхпредлагане. Бяха засегнати водещи телекомуникационни компании, които в момента са в реанимацията на глобалната икономика с една и съща фатална диагноза - свръхкапацитети, унищожителна конкуренция и огромна задлъжнялост. Сред тях са американският гигант “Уърлдком”, германският “Телеком”, френският телеком, “Лусент текнолоджи”, японският “НТТ докомо” и стотици други.
    Само в САЩ за последните две години са банкрутирали няколко десетки такива фирми, като най-зрелищен е фалитът на “Уърлдком”, компания с борсова стойност от 100 млрд. долара. Въпреки внушителната си мощ само за няколко месеца този гигант престана да съществува. Любопитното е, че докато хилядите акционери на “Уърлдком” загубиха своите вложения, управляващите босове се облагодетелстваха от банкрута. Месеци преди това те фалшифицираха финансовия баланс на компанията и завишиха печалбите с близо 10 млрд. долара. Цените на акциите й на борсата отскочиха нагоре и позволиха на добре запознатите с фаталната перспектива мениджъри да продадат нищо не струващите свои акции дори с печалба.
    Същият сценарий се разигра и при фалита на най-големия американски енергоснабдител “Енрон”. Съвсем логично възниква въпросът след като само тези две огромни компании, представляващи по 1% от БВП на страната, са изградени на фалшиви финансови отчети, какъв е делът на фантомната икономика на САЩ. Експерти я оценяват на една четвърт от БВП!
    От фалит е заплашена и друга компания в САЩ, най-големия производител на телекомуникационен хардуер “Лусент текнолоджи”. Вече трета година тя приключва с големи загуби и се опитва да се спаси с цената на масови уволнения (досега над 500 000 служители).
    Но не само в САЩ ситуацията с дерегулираните съобщения не е добра. В Европа трудно избегнаха фалита френският концерн “Виател” и холандският “KPN”. Само от март 2000 г. до декември 2002 г. от борсовата стойност на европейските телекомуникационни компании са се изпарили над 700 млрд. долара, а сумарният дълг на седемте най-големи европейски телекома надхвърля БВП на Белгия!
    Германският “Телеком” е фирмата с най-голяма задлъжнялост в индустриалната история на Германия. Интересен е фактът, че този висок пасив бе прикрит при приватизацията на фирмата с нереално завишение на цените на притежаваната от нея недвижима собственост. Положителният балансов отчет повиши многократно цената на приватизационната емисия акции. Държавата си прибира парите, асистирана от наетия банков консорциум, който чрез финансови манипулации и истерична положителна реклама в медиите изкуствено подържаше висока цена на емисията. Последвалият неизбежен борсов срив от 80% на акциите бе изцяло за сметка на обикновените акционери, които загубиха голяма част от инвестираните спестявания. Днес 16 000 малки акционери в Германия са завели т.нар. събирателно дело срещу финансовите манипулации по време на раздържавяването на немския телеком.
    Това е и само един от многобройните трикове за манипулативно ограбване в “казино”-капитализма. Не по-различна е ситуацията в телекомуникационния бранш и в другата част на земното кълбо - в Япония. Най-големият джиесем-оператор, компанията “НТТ докомо”, само за периода февруари 2000 г. - декември 2002 г. губи 180 млрд. от борсовата си стойност.
    Всички тези факти неминуемо пораждат логичния въпрос - коя е причината за такова катастрофално развитие? Защо телекомуникационните компании се превърнаха в перфектни машини за изчезването на огромни финансови средства? В световен мащаб това е гигантската сума от 1500 млрд. долара!
    Процесите, които доведоха до тази драматична ситуация в сектора на съобщенията, започнаха преди двайсетина години в САЩ и Англия със старта на приватизацията на техните телекомуникационни компании. Допреди 10-15 години съобщителните услуги в почти целия свят бяха монопол предимно в ръцете на държавата с известни национални нюанси. Така например в Съединените щати този монопол се държеше от частната компания “Америкън телефон енд телеграф”, но се контролираше от държавата. В Европа подобните ПТТ-монополи по традиция си бяха държавни, а в бедните страни и в третия свят системата беше смесена, с превес на частния монопол.
    По времето на монопола в бранша в богатите страни от Европа, Северна Америка, Япония и др. държавните монополи не преследваха реализирането на максимална печалба, критерий по-скоро бе телефонизирането на най-голям брой домакинства на поносими цени. Градските разговори, които бяха от значение за обикновения потребител, бяха евтини, а междуселищните и международните - значително по-скъпи. Държавните монополи изпълняваха и допълнителни социални функции: ниски тарифи за инвалиди и социално слаби граждани, а също голям брой добре платени и защитени работни места.
    Друга е картината в бедните страни и тези от третия свят. Навсякъде в Африка, Азия и Латинска Америка инсталирането на телефонен пост е много скъпо и е по възможностите на малка част от градското население. Съответно и телефонните мрежи покриваха главно градовете. В страните от третия свят тази ситуация е наследена от времето на колониализма, когато съобщенията са обслужвали предимно колониалната администрация и военните. След освобождението бившите колонии обаче не разполагат с необходимите средства за разширяване на телефонната инфраструктура. Където монополът е частен, липсва и стимул за това, тъй като населението е толкова бедно, че подобни инвестиции не се рентират.
    Първите наченки за разбиване на монопола в съобщенията се появиха през 70-те и 80-те години в САЩ. Натискът дойде, от една страна, от фирми, големи производители на електронна и комуникационна техника и желаят да се включат в бизнеса, а от друга - от големи фирми-потребители на съобщителни услуги, които очакваха либерализацията на пазара да разнообрази предлаганите услуги и да понижи цените им. Пробивът се осъществи най-напред в междуселищните и международните мрежи, ползвани предимно от големите национални и транснационални компании. В резултат от допускането на нови оператори цените на тези разговори чувствително се понижиха. Същите големи американски компании настояват за глобализиране на американския модел и в останалите страни по света. В това отношение активно ги поддържат правителството във Вашингтон, Световната банка, Международният валутен фонд и Световната търговска организация.
    Големият шанс за глобална либерализация в телекомуникациите се разкри обаче след 1990 г., след промените в Източна Европа. Тогава избухна истинска битка за световните телекомуникационни пазари. Започнаха огромни сливания и обединения, в които водеща роля играят американските компании. Докато през 1987 г. общата стойност на обединилите се фирми от бранша възлиза само на 100 млрд. долара, то през 2000 г. тази цифра нараства на астрономическите 11 400 млрд. долара! От началото на раздържавяването на държавните съобщителни монополи през 1984 г. до средата на 1999 г. са продадени участия в тях за 244 млрд. долара, а в 90 от 189-те страни, участнички в Международния телекомуникационен съюз (ITV), съобщенията са напълно или частично приватизирани.
    Процесът на приватизацията допълнително се ускорява след сключената в рамките на СТО международна спогодба за хармонизиране на условията за приватизация в бранша. Тя отваря безпрепятствено възможност за поглъщане на националните телеком-предприятия от транснационалните гиганти.
    Водещите компании влизат в безмилостна конкурентна борба помежду си и хвърлят огромни средства за разширяване на мрежите си и за техническо усъвършенстване на съобщителния хардуер. Интернет и мобилните комуникации се превръщат в масов продукт за развитите страни.
    Очакванията на всички са, че телекомуникациите ще се превърнат в непресъхващ извор на огромни печалби и водени от подобна визия, големите в бранша не жалят средства за купуват съобщителни фирми на всяка цена. “Уърлдком” плаща нереалистични суми за поглъщането на “Ем Си Ай”, а британският “Водафон” - за германския мобилен оператор “Д-2”. Германският “Телеком”, обхванат от стадна еуфория и утопична фиксидея на своите мениджъри за глобален телекомуникационен играч, прахосва неоправдано много средства, за да стъпи на американския пазар, закупувайки прескъпо “Воисистрийм”. Тази безумна гигантомания подготвя кризата на световния пазар за телекомуникации, за която стана дума по-горе.
    Един от най-големите динозаври, който си счупи гръбнака в тази вакханалия, бе американският “Уърлдком”, освен него пропадат и десетки други. Германският “Телеком” все още съществува, но с 90% срив в борсовия курс на акциите, и унищожени милиарди евро спестявяния на обикновения гражданин, подльгал се от истеричните лъжливи обещания на политиците и икономистите да инвестира в тези т.нар. народни акции.
    Един от главните катализатори за разгаряне на инвестиционния пожар се оказа финансовата криза през 1997/98 г. в страните на Азия (най-вече в Индонезия). Напусналият района по това време огромен капитал започна да търси ново поле за доходоносно инвестиране и бързо го намери - либерализирания телекомуникационен бранш, който в момента е на върха на вълната.
    Приливът на големи средства създава условия за интензивно изкупуване на акции на всяка цена. Курсовете им непрекъснато растат и въпреки това всяка нова емисия се пласира безпроблемно. Фирмите от бранша се къпят в пари и ги инвестират в сателити, наземни мрежи, предаватели и приемници, финансират се скъпи технически разработки, изкупуват се конкуренти. За известно време трескавата експанзия функционира и дори носи печалби, но внимателните анализатори долавят признаци на настъпваща криза. Когато тя взема първите си жертви, мениджърите на големите компании не искат да повярват, че е възможно потокът от пари да спре. Тласкани от желанието да игнорират този факт, те започват хазартно да фалшифицират финансовите отчети на своите предприятия, създавайки илюзия на борсите, че бизнесът им е в брилянтно състояние. Курсът на акциите им се задържа висок, но това вече е измама, търговия с имагинерни очаквания, с криминални фалшификати.
    В крайна сметка балонът на илюзиите се пуква, големите инвеститори панически се оттеглят от този бизнес и настъпва катастрофа на борсите. Акциите се сриват с 85 до 99% и няма никой, който да е готов да инвестира дори и 1 долар в този отрасъл. Останали без ликвидни средства, компаниите започват да фалират, а оцелелите - отчаяно се опитват да се спасят с масови уволнения. Тези дегенеративни процеси водят до спадане на качеството на услугите и до повишение на цените им.
    Особено катастрофални са последиците от този крах за хората в бедните страни. Милиони спират да ползват телефон или се отказват от това толкова старо изобретение, защото нямат пари да устоят на растящите цени и такси за услугата.
    Това е историята на телекомуникационната сага от последното десетилетие - блестящ пример за същността на днешния неолиберален турбокапитализъм, който превръща всичко в спекулативна стока. За това как приватизацията, либерализацията и хищната жажда за максимална печалба на всяка цена превръщат в крайна сметка иначе здравословната конкуренция в чудовищен канибализъм.
    Но нека се върнем отново към българския телеком. Въобще малко вероятно бе при тази конюнктура той да бе приватизиран от когото и да е в полза на България, дори и в идеалния случай на един компетентен, неподкупен и национално отговорен управляващ страната ни „елит”, с какъвто обаче явно не разполагаме.
    A за средностатистическия българин, принуден да се отказва от лекарства, парно, книги, културни изяви и напоследък и от ток, приватизацията на БТК не означаваше нищо друго, освен че той трябва да се откаже и от това толкова старо изобретение - телефона.
    Ценовите реалностите на вече частния български телеком принуждават все повече хора към това решение. Постоянно се покачват месечните такси (само преди месец ни ощастливиха с поредното й увеличение от над 10 %), както и „уникалната” допълнителна такса за свръзка при всеки разговор, каквато никъде в Европа не се начислява, и която прави късите разговори у нас пъти по-скъпи в сравнение с другите страни от ЕС.
    Но кой да защити обществото от безграничната лакомия на големите акули...

    П. С. В статията са използвани данни, изнесени от проф. Дан Шилер от университета в Илинойс, САЩ, в публикацията “От държавния монопол към банкрута на частната собственост”, както и данни от периодичния немски печат.

    Нагоре
    Съдържание на броя