|
Малко спретнато скандалче тресе братска натовска Полша, лидера на демокрацията от западен тип в Източна Европа.
От чекмеджето на бивш полковник от тайните служби вече месеци наред изскачат разни документи, които изкарват на бял свят маса престъпления на тайните служби и уличават част от политическия елит в антидържавен заговор преди повече от десетилетие.
За да разберем за какво става дума, трябва да се върнем в 1992 г. Партията на бившите комунисти е в тежък нокдаун. Президент, при това с доста широки пълномощия, е Лех Валенса. В Сейма и Сената на Полша се разпореждат най-вече партии, които водят произхода си от “Солидарност. На власт са партиите от десницата. Това никак не харесва на либералите и демократите начело с такива прославени борци за демокрация като Тадеуш Мазовецки, Бронислав Геремек, Яцек Курон или Лешек Балцерович, подкрепяни от могъщия главен редактор на в. “Газета виборча” Адам Михник. Сметката на току-що цитираните е проста: посткомунистите са аут, сега остава да се унищожат десните партии на бившите им съратници от “Солидарност” - и тогава демократите и либералите ще управляват безразделно, докато свят светува.
Речено-сторено. Заедно с Нобеловия лауреат Валенса демократите и либералите нареждат на тайните служби да направят, каквото могат. За отбелязване е, че не става дума за старите, комунистически служби, а за новата, вече демократична политическа полиция, действаща под псевдонима Служба за защита на държавата. В резултат на това сред дейците на десницата, които иначе също не са цветя за мирисане, се развихрят всевъзможни незаконни разработки: подслушване на телефони, нахлувания с взлом по домовете или офисите им, телефонни заплахи, инсинуации, интриги, разпространение на слухове и клевети с цел настройване на едни десни лидери срещу други десни лидери.
В крайна сметка - след гаф на правителството с агентурните досиета от комунистическо време - в средата на 1992 г. десният кабинет на адвоката Ян Олшевски е съборен. През следващата година и няколко месеца десницата е напълно разгромена. Тя ще се съвземе и дойде на власт чак през 2005 г. - разбира се, под друго име, с доста нови лица, при различна вътрешна конфигурация и политическа програма. Това е партията Право и справедливост, чиито лидери, близнаците Лех и Ярослав Качински, сега са съответно президент и премиер на Полша. Няколко неща са характерни за ръководената от тях партия - скептицизма спрямо Европейския съюз, акцентът върху националното и социалното в противовес на олигархичния капитализъм, както и параноята на тема тайни служби (и както виждаме - има за какво).
Що се отнася до творците на полицейските мероприятия от близкото минало, заговорничещи подло срещу бившите си приятели от “Солидарност”, те загубиха властта още през есента на 1993 г. Противно на техните интриги посткомунистите отново спечелиха властта и с едно четиригодишно прекъсване я удържаха чак 2005 г. През 1995 г. заговорникът Валенса също бе нокаутиран от посткомуниста Александър Квашневски, който впоследствие спечели и втори петгодишен мандат. Междувременно космополитите Мазовецки, Геремек и сие, чиито партийни формации непрестанно сменят названията си (полското простолюдие ги нарича “еврейската партия”), тръгнаха наудържимо надолу, като от 1997 г. насам нямат никакво представителство в парламента. И то въпреки мераците на Запада, който им помага с всички възможни средства. Във връзка с което възниква и логичният въпрос - имат ли западните правителства и техните служби пръст в разгрома на полската десница през 1992-1993 г., който - за добро или лошо - все пак оказа огромно и най-важното незаконно и неморално влияние върху съдбата на целия полския народ?
И още нещо - да ви пази Господ от политическата полиция на демократите, бивши борци срещу политическата полиция на комунизма!
|