|
В българската теоретична литература не са чести опитите да бъде погледнато на проблемите на национализма от гледна точка на обществено-политическите противоречия на епохата. Точно затова книгата на д-р Пламен Дамянов „Национализмът и неговите основания”* събужда размисъл и провокира към дискусии. Той открито изрича диагнози на редица социални болести и търси пътища за преодоляването им.
Фактът, че отделните статии са писани в сравнително продължителен период - 1990-2006 г., дава възможност неговите мнения да еволюират и да се конкретизират в дълбочина, паралелно с изкристализирането на редица обективни процеси като възраждането на национализма и интерпретацията на космополитизма.
Авторът се обръща към спорни и дори непопулярни тези и изследователски проблеми - от намесата на външни сили в националната ни политика до преосмисляне корените в същността на националсоциализма, криминализацията на общественото развитие и обявяване отечествените масмедии в „слугинаж”, до природата на идеологиите, от търсене на реални и хипотетични съюзници на България до изграждане основите на национална идеология, отговаряща на интересите на нацията.
Пламен Дамянов не се страхува да говори със свой глас и аз особено ценя това, дори когато не съм съгласна с някои от постановките му. Не мога да не се съглася обаче с интерпретацията му на националния нихилизъм и за потребността от национално достойнство, както и че той е детонатор, насочен срещу всички етногрупи в нацията (с. 73-76), за псевдоелитите и тяхната социално рушителна роля, поради „тяхната идейна обърканост, неяснота и безотговорно късогледа позиция по националния въпрос” (с. 58) или за факторите, деградиращи българската нация.
Силни, но верни са обвинителните му слова, насочени към онези държавници и компетентни органи, които толерират социалния хаос и разрухата чрез примитивни и дори цинични културни модели, затъпяващи и генетически увреждащи българската нация, превръщащи едва ли не нормалния българин в изключение: „Порнографията и хомосексуализмът се рекламират като нова ценност. Целта е една - да се ерозира интелектът и духът на българската нация” (с. 130).
За Дамянов като теоретик е особено важно да изтъкне взаимовръзката между националните интереси и международната ситуация, като и тук той защитава лично гледище, подчертавайки, че на дадения етап на историческо развитие „...междунационалните противоречия в съвременната епоха са основни” (с. 31).
От същите позиции той набляга, че е необходимо внимателно да се борави с категориите идеи и интереси, равенство и еднаквост (с. 39), и както признава още в „Увода”, се стреми да уравновеси научния подход с публицистичността. Например подчертано провокативно разграничава социална солидарност от социална справедливост и същинска демокрация като уважение към труда и човешката отговорност (с. 138-140), разсъждавайки върху възможностите за т.нар. собствен път на националното ни развитие (с. 83 и 86).
Убеден националист, Пламен Дамянов се старае да уравновеси патриотичните си визии с обективен анализ на ставащото в постмодерния свят. Той изрича неща, които е невъзможно да не срещнат отпор и на равнище теория, и на равнище масово съзнание. Понеже са замислени изначално като повод да сепнат читателя и да го извадят от инерционното мислене. И в това е едно от основните достойнства на книгата на Пламен Дамянов „Национализмът и неговите основания”.
|