Пенсии и данъци

Тодор ПРЕДОВ д-р по право, член на ЦПС на ПП “Нова Зора”

В последните две седмици се разгорещиха страстите около протестите на пенсионерите и решението на БСП да предложи на правителството увеличение на пенсиите с 10 %, вместо предвидените 8.5 % от 1 юли 2007 г. Незабавно последва реакция и от коалиционните партньори на БСП - ДПС и НДСВ. Първите се обидиха, че не са питани по въпроса, а вторите заявиха, че такива пари - около 30 милиона, не са предвидени в бюджета и следователно не може да бъдат заделени, защото следва да се вземат от други пера и това ще доведе до дебалансирането му. От различни политици, политолози и социолози, по радиото и телевизията, се чуха мнения по въпроса, вариращи в диапазона от “популизъм” на БСП, до “яхването на протеста” от “Атака”. Наред с необоснованото политизирането на протеста на пенсионерите (защото последните поставят чисто икономически искания) се изказаха и доста нелепи твърдения за богатството на пенсионния фонд към 9 септември 1944 г. То възлизало на 50 милиарда “златни лева”. Заговори се и за неговото ограбване през социалистическия период, което е още по-некоректно. Известно е, че понятието “златни” и “сребърни” лева е премахнато след 1920 г. със Закона за необменяемост на банкнотите, фактически узаконил решението на УС на БНБ от 10 октомври 1912 г. Последните банкноти, върху които пише “сребро”, са с номинал 1 и 2 лв., емисия 1921 г. - “сребърна”. По данни от специализираната литература (Костадин Н. Христов, "История на българските книжни пари", С., 2005 г., изд. "Сиела") в края на 1932 г. БНБ напълно е изчерпила резерва си в златни девизи, а в началото на 1934 г. има вече задължения. Що се отнася до “златно покритие” на българския лев, през 1941 г. формалното покритие на банкнотите в обръщение е доведено до 26.2 %, докато на практика то е едва 9 %. Не ми е известно в коя българска банка се е съхранявал “пенсионният фонд” до 9 септември 1944 г. и какъв е бил неговият размер, но за сравнение ще посоча, че през 1942 г. годишният бюджет на България е бил около 10 милиарда лева! Освен това колеги от МВР, изкушени на тема “нумизматика”, съм чувал, че на 9 септември 1944 г. в трезора на БНБ не е имало златни девизи и чуждестранна валута. Единствената банкнота от 50 швейцарски франка, съхранявана там, се оказала фалшива. За сметка на това към 10 ноември 1989 г., в този трезор и в няколко други банки в страната имало над 35 т злато, от които 16 т вече от няколко години са Лондон. При дебатите за пенсиите бе направен и извод за невъзможността на държавата повече да повишава и актуализира пенсиите през 2007 г., защото “на един работещ се падал един пенсионер”. А социалната министърка г-жа Емилия Масларова даже смята, че работещите са по-малко. Съответно, ако дебатираме за безработицата, броят на тези хора ще се окаже много повече! Освен това на работещия лежала издръжката и на един ученик или студент, здравеопазването и т.н., поради което всяка друга стъпка би довела до увеличаване на данъците за работещите. Този подход не е нищо друго, освен прокарване на принципа: “Разделяй и владей”, т.е. противопоставянето на интересите на пенсионерите и тези на техните работещи деца и внуци, на ниските пенсии и високите пенсии, на пенсионерите с леви и съответно десни убеждения, и пр. Още нещо важно - търсене на пряка зависимост между пенсии и данъци, т.е. пенсиите може да се увеличат, но трябва да има постъпления от данъци, е неправилно, особено на настоящия етап. Същевременно данъците се намаляват, но за кого?! Така се получава “омагьосан кръг”. Понеже съм работещ пенсионер и всяка година попълвам данъчна декларация по ЗДОД, прави ми впечатление, че през последните 10 години данъчната таблица (скала) се е “свила” неимоверно много. Това определено облагодетелства лицата с по-високи доходи. На всички българи стана ясно, че се изгражда капиталистическо общество, което години наред се маскираше умишлено от т.нар. политическа класа под наименованието “демокрация”, определена още и като нашия “цивилизационен избор”. Тази класа в Народното събрание, заедно с правителството, излъчвано от мнозинството или коалиционните партньори, с всеки изминат ден прави все по-бедна държавата и около 90 % от българския народ. От една страна, тази политическа "класа" “абдикира” от изконните си задължения на управляващи, а от друга, няма насищане желанието им за бързо и несметно забогатяване, лично на тях и разните приятелски “кръгове”, “обръчи” и др. Както казва народът, за да се осигурят “до девето коляно”. Затова почти няма закон или подзаконов нормативен акт, да не говорим за ведомствени и общински наредби, които да са в защита на обикновения гражданин, камо ли пенсионер, въпреки омайните приказки за просперитет. Това сега показват и протестите на пенсионерите, които се опитват да спрат на геноцида спрямо тях, а и на учителите, лекарите и медицинските сестри. Тези хора настояват за достойна оценка на техния труд, също както и таксиметровите шофьори, за гарантиране на живота и телесната им неприкосновеност. Протестите показват пробуждане, макар и закъсняло, на т. нар. гражданско общество. Но да се върнем на пенсиите и данъчната таблица, по която се изчислява данъчната основа за облагане по ЗДОД, и доколко същата е фактор за социалната политика на държавата през последните 10 години. Съгласно таблицата, необлагаемият доход за 1995 г. е до 30 000 лева, а за горницата над нея, започва облагане по възходяща градация, като се започне от 18 % и се стигне до 50 % за доходите над 3 840 000 лева. За 2004 г. необлагаемият доход е 1320 лв., а скалата варира от 15% до 29 % за горницата над 7 200 лв. За 2006 г. необлагаемият доход е 2160 лв., а скалата започва с 20% и достига 24% за доходите над 7200 лева. При това 20% е налогът за доходи от 2160 лв. до 3000 лв., а 22% - за доходи от 3000 лв. до 7200 лв. Мисля, че всеки може да се увери, че “свиването” в тези рамки пренася данъчното бреме върху малките доходи, които получава по-голямата част от българското население. Спомням си, че по времето на управлението на НДСВ финансовият министър Милен Велчев пледираше за намаляване на данъците на гражданите, които получават доходи над 1 000 лв. с аргумента, че те били “потенциални инвеститори” в икономиката на държавата! Нелепо, защото това не са пари за бизнес, а както показва практиката, за инвестиране в по-висок стандарт на личен живот - луксозни жилища и обзавеждане, автомобили, скъпи вещи и др. Но тези “приказки за наивници”, както пееше Висоцки, му подхождат и той убеди парламента. Връчиха му и световен приз като министър на икономиката, задето хариза облигациите по външния дълг на своите приятели от Лондонското сити с огромен лихвен процент от 8.5 %, гарантиран от държавата. След това изнесе 16 т злато от валутния резерв в Лондонски трезор, като гаранция за вземанията на Лондонския клуб към България по външния дълг, и с наивното обяснение, че затова ще ни се заплаща. Да знаете банка, в която съхранявате касета със скъпоценности, за която не Вие, а банката Ви заплаща някаква сума!? Сега, при дебатите и коментарите, стана известно, че във Франция данъчната ставка достига 60% за най-високите доходи, а такива имали 90 000 французи. В тази връзка допълвам, че братовчед на съпругата ми, сега професор в Швеция, ми разказваше в началото на “прехода” за т.нар. шведски социализъм (какъвто ни обещаваше президентът Желю Желев), като спомена, че най-високите данъци достигат до 70-80%. И тези шведски граждани могат да ги намалят чрез дарения и благотворителност. Така се отплащат на обществото за предоставената им възможност от държавата да получават високи доходи и да движат икономическото й развитие напред! Нещо подобно от нашите “политици” и новоизлюпени “бизнесмени” да сте чули!? За сметка на това чрез своите “лобисти” те прокарват все по-мракобесни закони, с които отнемат завоеванията на обикновения гражданин, достигнати до 10 ноември 1989 г., и съответно облагодетелстват себе си. Нагледни примери в това отношение са намаляването на данък печалба за фирмите от 15 % на 10 % и на данъка върху хазарта - от 10 % на 8%. Откъде да се пълни държавният бюджет и съответно откъде да има пари за пенсии!? Тенденцията за пренасяне на данъчното бреме върху по-ниско платените слоеве на населението и отнемане на завоювани социални придобивки за съжаление се забелязва все по-осезателно и в държавите от Европейския съюз, където вече членуваме, и както се вижда, в близко бъдеще не ни очаква нищо добро. Защото на държавния бюджет наред с досегашните разходи ляга годишната вноска от 650 млн. лв. за издръжката на европейските структури, включително 18 000 души скъпо платени европейски чиновници. Освен това ще се превъоръжава армията - за милиарди, а професионализацията й означава освен заплата и за войниците, минимум 80 щатски долара дневни командировъчни при участие в мисия. Тези пари се вземат от скромния бюджет на държавата, защото в МО постъпват минимални суми от безпрецедентното унищожаване на военната техника, оборудване, имущество, продажба на военни имоти и пр., продавани на безценица на “наши хора”, естествено, не безкористно. Подобно на военните, за целия си престой са командировани нашите посланици и обслужващият персонал на дипломатическите представителства. Така е и с депутатите в Европарламента. Затова е този натиск за европейските структури и дипломатическите представителства, където често заминават хора, които не знаят езика на съответната държава или някой от световно признатите езици и нямат никаква дипломатическа подготовка. Но пък имат заслуги към съответната политическа сила. Търсенето на правопропорционална зависимост между нарастването на пенсиите и данъчните постъпления от облагането на доходите на физическите лица е несправедливо и необосновано, по няколко основни причини: Първо, пенсиите (както и заплатите) са неимоверно ниски в сравнение с цените на стоките и услугите и издръжката за нормален живот. За пенсиите бяха приложени всевъзможни “трикове” за “преизчисляване” и “актуализиране” с методики и формули, непонятни и подобни на тези за парното. Така се стопи цифровото им изражение, да не говорим за покупателната способност, на фона на драстичните инфлационни процеси. Увеличи се и възрастта за пенсиониране, без съобразяване с намалената средна продължителност на живота (за мъжете около 66 години!), което води до над 100 000 смъртни случая годишно. И значително надвишава раждаемостта. Следователно през годините на прехода в небитието са се преселили грубо около 1.5 милиона пенсионери! Второ, до 10 ноември 1989 г. социалистическата държава гарантираше безпроблемно изплащането на пенсиите от държавния бюджет. Пенсията беше над 55 % от брутното трудово възнаграждение през три последователни години, произволно избрани от последните 15 години. Тя зависеше и от категорията труд (I-III), а също и от трудовия стаж над изискуемия минимум за съответната категория труд. С точковата система от най-ново време и индивидуалните коефициенти, както и с приравняването на трудовия стаж за всички категории към III категория, а също така с драстичната безработица. Пенсионната система наистина е в окаяно състояние, но тя е доведена умишлено дотук. По въпроса за т.нар. втора пенсия и пенсионните фондове не вземам отношение, но считам това за допълнително “изцеждане” на пари от трудоспособното население, без гаранция за тях от сегашните пенсионни фондове. Въпросът е защо да няма една достойна пенсия, ами да се самоосигуряваме за втора пенсия? И отговорът е прост - за да се пълнят гушите на "нашите хора”. Пък след 20-30 години, ако някой дочака пенсия, тогава “каквото сабя покаже”... Трето, в сегашните условия увеличаването на пенсиите и особено на ниските пенсии под 100 лева, не може да се търси само чрез пряка връзка с данъците за работещите, т.е. увеличаването им. Защото в бюджета по време на т.нар. “преход” са постъпили само около 2.5-3 милиарда лева, от раздържавените над 30 милиарда производствени и други активи! Тези пари, или поне част от тях, следва да се върнат в държавния бюджет и да се използват, включително за повишаване и актуализиране на пенсиите. Защото тези активи са създадени от ръцете и с ума и ентусиазма на сегашните пенсионери. Затова на митингите те основателно питаха: “Къде са нашите пари”? Но за това все още няма политическа воля, защото управляващите станаха богати, или се надяват да бъдат такива, и няма да “режат клона, на който седят”. Та нали след преговорите на т.нар. “кръгла маса” в началото на прехода се говореше на ухо, че има договореност между политическите сили “да се сменят във властта”, но никой да не ходи в затвора, защото не можело да си внесем капиталисти отвън! А понеже времето не чака, мнозина заспаха бедни и се събудиха капиталисти! Четвърто, държавата следва да се обърне с лице към проблемите на миграцията на българската младеж, от която най-подготвената част замина и заминава да работи в чужбина, предвид безработицата и ниското заплащане на квалифицирания труд тук, в България. Така става “кръвопреливане” за Европа, САЩ, Канада, Испания, Гърция и др., т.е. обогатяване на богатите, при драстично намаляване на жизнения и научно-технически потенциал на нацията и държавата ни. Тези процеси следва да се спрат. Същевременно трябва да се даде възможност на етническите българи зад граница, при облекчени условия, да получават българско гражданство като своеобразен компенсаторен механизъм и отлагане на притока от евентуални непознати чужденци. Пето, най-после трябва да се премине от думи към дела за преразглеждане на неизгодно сключените приватизационни сделки и за даване под съд на виновниците за тях, както и за образуване на наказателни дела и изземване на имуществата, придобити по престъпен начин. Част от парите, постъпили в бюджета, следва да се заделят за пенсионните фондове. Шесто, трябва да се преустанови спекулацията с формулата “държавата е лош стопанин” и да спре по-нататъшната неизгодна приватизация на останалите предприятия, държавни и общински фирми. Начело на тях следва да се поставят доказани професионалисти и най-вече почтени хора, които да работят за тяхното оздравяване и насочване на печалбите в държавата и общините, за да се създава паричен ресурс за водене на определена социална политика. Примери за това, колкото искаме. Достатъчно е да посочим Чехия, където в пенсионния фонд постъпват 25 % от печалбите, получени в България от приватизацията на електроразпределителната мрежа в Северозападна България. Ако държавата не направи това, защо ни е тогава? Защо ни е този “обществен договор”, за който толкова обичаше да говори бившият президент г-н Петър Стоянов, а сега се е отказал от него заедно с всички останали политици и държавници. Затова често хората питат “Това не е нашата държава! Баста на такава държава, заминавам в чужбина!” А когато всички кажем така или се изселим, кого ще управлявате, г-да политици и държавници? Защото българският народ не иска у нас 80 процента бедни и 20 процента богати (или 90 към 10, към което се върви усилено). Богатите държави постепенно “изяждат” средната си класа и наистина “режат клона”, на който седят. Тези искания не са никаква носталгия по миналото, а зов за борба и връщане на загубеното през последните 17 години. Защото ако сега не се борим, бъдещето ни, и това на нашите деца и внуци, ще бъде още по-нерадостно.

Нагоре Съдържание на броя