Русия има реална алтернатива за външно и вътрешно развитие

Александър НАГОРНИ в. "Завтра", 14 февруари 2007 г.

В залата, където традиционно се провежда Мюнхенската международна конференция по въпросите на сигурността рекорден брой журналисти и участници бяха дошли още преди изказването на Вл. Путин. На първия ред се виждат представителите на американската делегация със “звезди” от ранга на министъра на отбраната Робърт Гейтс, сенаторите Джон Маккейн и Джозеф Либърман, ветеранът от дипломатическите войни Брент Скоукрофт и много други. Немският военно-политически елит, начело с канцлера Ангела Меркел също е в очакване. Тук са и гъстите редици на новоизпечените рицари на антируския кръстоносен поход от бившите съюзници на СССР във Варшавския договор. В края на залата се виждат лицата на иранските представители, начело със секретаря на съвета по безопасност на Иран. Предчувствието преди началото на конференцията бе, че нещо съвсем необичайно има да се случва. И се случи. Владимир Путин излезе вън от витиеватата дипломация и простичко, сбито и енергично даде пълна картина на реалния поход на Запада, на първо място САЩ, срещу съвременния свят, като цяло, и в частност, против днешна Русия с нейните текущи интереси. Първо, ясно и еднозначно бе казано, че еднополюсният свят не се състоя. Дълголетното доминиране на Запада се сменя със съвършено нова система на междудържавни отношения, които се базират най-вече на нарастващия икономически потенциал на неформалния блок БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). Този блок предстои да се пренесе и в политическата сфера. Второ, опитите да бъде овладян светът от “едноличен господар” - САЩ, с неугасващите му претенции за глобална хегемония, са важен фактор за дестабилизацията на съвременния свят. Трето, официален Вашингтон бе обрисуван като главния нарушител на международните норми, подчертана бе изключителната роля на ООН като традиционен източник на световна легитимност, и бе заявено, че е недопустимо да се подменя механизма на ООН със структурите на НАТО, ЕС или САЩ. Четвърто, Путин ясно посочи конкретните действия на САЩ и съюзниците им, които нарушават установения военно-политически паритет, условията на двустранните и други международни договори за ограничаване на стратегическите въоръжения. Бе заявено, че на Русия не й остава друг изход освен да реализира “асиметрични отговори”. Разполагането на натовски противоракети в страните от Източна Европа и развитието на системата “звездни войни” бе описано като насочено срещу нашата страна. Пето, нещо, което бе прието особено болезнено от западните “братци” - Путин директно посочи идеологическото и организационно оръжие във формата на ОССЕ, а също и финансираните отвъд граница неправителствени организации (НПО) на територията на Русия. Тяхна дейност е насочена в посока ерозиране на държавните устои по рецептата и в интерес на САЩ и Запада. Естествено, речта бе омекотена и от комплименти къмЗапада и към самия Дж. Буш. Предложени бяха съвместни усилия в борбата срещу разпространяването на ядрено оръжие и ракетни технологии, съвместно усвояване на енергийните ресурси, но на равноправна основа... Присъстващите в залата реагираха с... тишина. Според очевидци в атмосферата се усетил смразяващ страх, че Русия аха-аха ще се спусне и ще тупне от тъй дълго размотаваната паяжина. Ненапразно Гейтс се опита да се пошегува - видите ли, и той самият, и Путин надушвали обаянието на “студената война”, само че руският президент за разлика от американския министър на отбраната, “още не е минал курса за втори път”, двусмислена заплаха за “втора студена война”, която няма да се състои (но виж “горещата” може и да се случи). Дори сдържаният Скоукрофт отбеляза, че Путиновата реч е отвратителна, макар и в плана на ядреното неразпространение, и че възстановяването на “атлантическото единство” би било дори много полезно. Меркел и немците се оказаха твърде предпазливи и сдържани, те дори изпитваха усещането, че отказ на предложенията на Москва може да донесе непредвидими последици. Те усетиха внезапно, че руската “тръба” на дело, не на думи, може да се обърне на Изток, където Япония и Китай ще се окажат много по-точни и платежоспособни руски партньори, отколкото страните от ЕС. Те усетиха дори, че шегичката и спорадичните мисли за “газов ОПЕК”, който Иран и Алжир предложиха да направят съвместно с Русия, може да стане реалност, че дори може да притеглят в агломерацията не само централноазитаските републики, но и грандове като Саудитска Арабия, където Путин отиде веднага след Мюнхен. Путин показа на града и на света*, без да казва директно, че Русия има реална алтернатива за развитие - и външно, и вътрешно. Но това бяха повече думи в образи. Образи - внушаващи на “победителите” на Русия в предишната “студена война” истински ужас. Реваншът може да стане не по-малко оглушителен от поражението. Ние, естествено, не сме склонни да преувеличаваме случилото се в Мюнхен. За осъществяването на такава стратегия трябва още много да се прави и вътре в страната, и на международната арена. Например поновому да се изградят отношенията между държавите и обществото с големия бизнес, а за това трябва ясно да се измете американската агентура от финансовите ведомства и телевизията. Затова трябва да се развиват и отношенията с Беларус, Украйна и Казахстан. Но ако правиш каквото и да било, ясно трябва да се разбере кога, защо и заради кого го правиш, къде се намираш и какво те чака. Казаното от Путин в Мюнхен съвсем не е цялата истина по отношение на американците, на Европа и за руския потенциал. За това е нужно открито да се говори в нашето общество.

Нагоре Съдържание на броя