Нека да наричаме нещата с истинските им имена

Изказване на Владимир Путин, президент на Руската федерация, пред Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността - 10 февруари 2007 г.

В Мюнхен, на 10 февруари, Владимир Путин напомни на късопаметните, че Русия няма да позволи да бъде третирана като второстепенна сила. Той разкритикува еднополюсния свят, в който владее диктатът на САЩ. Резките изявления на президента на Русия нарушиха безметежното настроение на конференцията по сигурността. За непредубедения наблюдател е ясно, че Владимир Путин не проявява склонност да прави дипломатически реверанси. Това, че понякога омекотява резките си думи с демонстративни прояви на дружески чувства, очевидно много хора на Запад са приемали за слабост. Някои дори повярваха, че Русия след СССР е отписана от първа линия на световната политика. Тази илюзия се подхранваше от множеството факти, които говореха за наличието на хаос - политически, военен и икономически, след разпада на СССР. Неоспорим е обаче фактът, че по време на своя мандат Путин методично и с твърдост изправяше Русия на крака. И след Мюнхен-2007 г. всяко политическо поведение, демонстриращо пренебрежение към федеративната държава, разположена на два континента, с огромни богатства и велика история, ще бъде опасна проява на политическа инфантилност. Това в най-голяма степен се отнася за политиците в България, нагърбили се с платена и дирижирана русофобия да обезпечават присъствието си на политическата сцена. За първи път България бе спомената в негативен план в реч на руски президент, и то на такъв висок форум. Това, че властниците ни превръщат територията на родината в база за изнесени напред “американски военни съоръжения”, без да имат съгласието на народа, не е останало незабелязано от Кремъл. Русия бавно впряга, но кара бързо. Речта на Путин показва, че безхаберието, характерно за Елциновата "епоха", е вече минало. Отговорните български фактори трябва ясно да го разберат и да престанат да дърпат мечката за опашката. За подобна лекомислена игра обикновено се плаща. И се плаче. Понякога и с кървави сълзи. Само че добре е известно - Москва на сълзи не вярва. Както винаги досега, редакцията на “Нова Зора” полага усилия да озвучи по автентичен начин всяко събитие, имащо проекция в националната ни съдба. Събитието в Мюнхен е от такъв характер. Още повече че в нито една българска медиа не се появи дори разширен текст от изказването на Владимир Путин. Това е още една причина да публикуваме в цялост неговата реч, пък който има ухо да чуе. "Зора" Благодаря Ви, уважаема госпожо Федерален канцлер, господин Телчик, дами и господа! Признателен съм за поканата Ви по повод толкова представителната конференция, която събра политици, военни, предприемачи, експерти от повече от 40 държави. Форматът на конференцията ми позволява да избегна излишните щампи и необходимостта да говоря с меки, заоблени, приятни, но пусти откъм съдържание дипломатически клишета. Форматът на конференцията наистина ми дава възможност да кажа онова, което наистина мисля за проблемите на международната сигурност. И ако моите мисли се сторят на колегите излишно заострени полемично или неточни, моля да ми простите - все пак това е само конференция. И се надявам, че две-три минути след началото на моето изказване г-н Телчик няма да включи “червената лампа”. И така, известно е, че проблематиката на международната сигурност е много по-широка от въпросите на военно-политическата стабилност. Тук участват устойчивостта на световната икономика, преодоляването на бедността, икономическата сигурност и развитието на междуцивилизационния диалог. Този всеобемащ и неделим характер на сигурността се изразява в нейния основен принцип - “безопасността на всеки е безопасност за всички”. Франклин Рузвелт, още в първите дни на Втората световна война, каза, че “Ако мирът се наруши независимо къде, то целият свят се оказва заплашен и под заплаха”. Тези думи запазват акуталност и днес. И за това свидетелства темата на нашата конференция, която е написана тук пред очите ни - “Глобалните кризи - глобална отговорност”. Само преди две десетилетия светът идеологически и икономически бе разколебан, а сигурността му се крепеше на огромните стратегически потенциали на двете свръхдържави. Глобалното противостояние отмести в периферията на международните отношения един от важните въпроси на деня - крайно острите икономически и социални проблеми. И както всяка друга война, “студената война” също остави “неизбухнали бомби”, образно казано. Имам предвид идеологически стереотипи, двойни стандарти, разни шаблони на блоковото мислене. Предлаганият след “студената война” еднополюсен свят, също не се състоя. Разбира се, човешката история познава и периоди на еднополярност и стремеж към световно господство, та какво ли не е имало по света. Но какво е еднополюсен свят? Както и да се разкрасява терминът, в крайна сметка той означава на практика само едно - един властови център, един център на силата, един център за вземане на решения. Това е свят на един стопанин, на един суверен. Нещо губително не само за всички, които са в рамките на такава система, но и за самия суверен, защото го разрушава отвътре. Естествено, той няма нищо общо с демокрацията. Защото демокрацията - както е добре известно, - е власт на мнозинството, при отчитане интересите на малцинството. Впрочем, нас в Русия, постоянно ни учат на демокрация. Но тези, които ни учат, кой знае защо не желаят сами да се учат. Смятам, че за днешния свят еднополюсният свят е не само неприемлив, но и невъзможен. И не само защото едноличното лидерство именно в днешния свят изисква непосилни военно-политически и икономически ресурси. Но нещо много по-важно - самият модел е неработещ, защото в основата му няма и не може да има морално-нравствена база за съвременната цивилизация. И същевременно всичко, което сега се случва в света, и което ние току що започваме да дискутираме, е следствие от опитите да се внедри именно тази концепция в световните дела - концепцията за еднополюсния свят. Какъв е резултатът? Едностранни, често нелегитимни действия, които не решиха нито един проблем. Освен това те се превърнаха в генератор на нови човешки трагедии и огнища на напрежение. Преценете сами - намаляха ли войните, локалните и регионалните конфликти? Г-н Телчик твърде меко спомена за тях. В тези конфликти загиват не по-малко хора, а дори и повече, в сравнение с преди. Значително повече. Значително повече! Днес сме свидетели на почти неограничено и хипертрофирано прилагане на сила в международните работи - военна сила, сила, която вкарва света в поредица от следващи и последващи конфликти. В резултат не остават ресурси за комплексно решение на нито един от тях. В невъзможно се превръща и политическото им решение. Свидетели сме на все по-засилващо се пренебрежение към основополагащи принципи на международното право. Всъщност не отделни норми, донякъде обяснимо, но правната система на една държава, и то предимно на САЩ, прекрачи националните си граници във всички сфери - и в икономиката, и в политиката, и в хуманитарната сфера, и бива налагана на други държави. Е, това на кого би харесало? Кому би се понравило? В международните работи все по-често се вижда огромният стремеж да се реши един или друг въпрос, на база на т. нар. политическа целесъобразност, основана на текущата политическа конюнктура. И разбира се, е крайно опасно. И води към това, че никой не се чувства в безопасност! Искам да го подчертая - никой не се усеща в безопасност! Защото никой не може да се скрие зад международното право като зад каменна стена. Такава политика става катализатор на надпревара във въоръжаването. Доминацията на фактора сила неизбежно подхранва желанието на редица държави да притежават оръжие за масово унищожение. Нещо повече, появиха се принципно нови заплахи, които бяха известни и преди, но днес вече имат глобален характер, например тероризмът. Аз съм убеден, че ние сме на границата, когато трябва сериозно да се замислим за архитектурата на глобалната безопасност. И тук трябва да се върви към търсене на разумен баланс между интересите на всички субекти на международно общуване. Особено сега, когато “международният ландшафт” е толкова осезаем и така бързо се променя. Мени се за сметка на динамичното развитие на цяла редица държави и региони. Госпожа Федералният канцлер вече спомена за това. Общият БВП на Индия и Китай, по паритетна покупателна сила, е вече по-голям от този на САЩ. А разчетеният по същия принцип БВП на държавите от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай - надвишава съвкупния БВП на Евросъюза. Според експертите в обозрима историческа перспектива този разрив ще нараства. Не бива да се съмняваме, че икономическият потенциал на новите световни центрове неизбежно ще се конвертира в политическо влияние и ще укрепва многополюсността. В тази връзка сериозно нараства ролята на многостранната дипломация. Откритост, прозрачност и предсказуемост са без алтернатива в политиката, а прилагането на сила задължително ще бъде изключителна мярка, също както и прилагането на смъртното наказание в правовите системи на някои държави. Днес - обратно, виждаме , че има държави, където смъртното наказание не може да се прилага дори спрямо убийци и други престъпници, опасни престъпници. Но пък същите тези страни тръгват с лекота във военни операции, които много трудно можем да обозначим като легитимни. И в тези конфликти гинат хора - стотици, хиляди мирни хора! В същото време възниква въпросът - нима сме длъжни безучастно и безволно да се взираме в различните вътрешни конфликти на отделните страни, в действията на авторитарни режими, тирани, в разпространението на оръжия за масово унищожение? Но това бе и същността на въпроса, който зададе нашият уважаван колега г-н Либерман. Ако правилно съм Ви разбрал ? (към г-н Либерман) И това е наистина сериозен въпрос. Можем ли безучастно да гледаме какво става? Ще опитам да отговоря на Вашия въпрос. Разбира се, ние не можем да стоим безучастно. Разбира се, че не. Но имаме ли средства, за да се противопоставим на заплахата? Да, естествено. Достатъчно е да си спомним близката история. Та нали у нас преходът към демокрация бе мирен? Нали имаше мирна трансформация на съветския режим? Именно мирна трансформация! И от какъв режим само! С оръжие, в това число и ядрено! Защо сега при всеки удобен случай се бомбардира и обстрелва? Нима когато липсва заплаха за взаимно унищожение, на нас не ни достига политическа култура, уважение към ценностите на демокрацията и правото. Сигурен съм, че единственият механизъм, по който могат да се вземат решения за употреба на военна сила, като последен аргумент, може да бъде само Уставът на ООН. В тази връзка аз или не разбрах онова, което каза наскоро нашият колега, министърът на отбраната на Италия, или той се изрази неточно. Във всеки случай аз чух, че прилагането на сила може да е легитимно, ако е взето в НАТО или в ЕС, или в ООН. Ако той наистина смята така, то имаме различни гледни точки в този пункт. Или пък съм чул погрешно. Легитимност на прилагане на сила има само когато решението за това е взето в рамките на ООН. И не бива да подменяме ООН нито с НАТО, нито с ЕС. Когато ООН реално обедини международната общност, и когато тези сили могат да реагират на събитията в отделните страни, когато се освободим от пренебрегването на международното право, едва тогава ситуацията може да се промени. В противен случай се отива в задънена улица и ще се множат тежките грешки. И естествено, трябва да се борим международното право да има универсален характер както в разбирането, така и в прилагането на нормите. Не бива да забравяме, че демократичните действия в политиката предполагат неизменно и дискусия, и търпеливо изработване на решения. Уважаеми дами и господа! Потенциалната опасност от дестабилизация в международните отношения е свързана и с очевидния застой в сферата на разоръжаването. Русия призовава към възобновяване на диалога по този важен въпрос. Трябва да запазим стабилна международно-правната база по разоръжаването, като осигурим приемственост в процеса на съкращаване на ядрените въоръжения. Ние се договорихме със САЩ за намаляване на ядрените потенциали на стратегически носители до 1700-2200 бойни глави към 31 декември 2012 г. Русия възнамерява строго да изпълнява поетите ангажименти. Надяваме се, че и нашите партньори ще действат прозрачно и няма да трупат за всеки случай, за “черни дни”, стотици излишни ядрени бойни глави. Ако сега новият министър на отбраната на САЩ обяви пред всички нас, че САЩ няма да крият излишни бойни глави в складовете, нито “под възглавницата”, нито под “одеялото”, аз предлагам да станем на крака и да го приветстваме. Това би било твърде важно изявление. Русия строго спазва и възнамерява да спазва и по-нататък Договора за неразпространение на ядрено оръжие и многостранния режим на контрол върху ракетните технологии. Принципите, заложени в тези документи, имат универсален характер. Бих искал тук да припомня, че през 80-те години СССР и САЩ подписаха Договор за ликвидация на цял клас ракети със среден и малък обсег, но документът така и не стана универсален. Днес такива ракети имат много страни - КНДР, Република Корея, Индия, Иран, Пакистан, Израел. Много други също разработват такива системи и планират да ги приемат на въоръжение. И само САЩ и Русия са задължени да не създават подобни системи за въоръжение. Ясно е, че в подобна ситуация ние сме принудени да се замислим за собствената си безопасност. Същевременно и да не допускаме нови дестабилизиращи високотехнологични видове оръжия. Дори не говоря за мерките по предотвратяването на нови сфери на конфронтация, особено в космоса. “Звездните войни”, както е известно, не са фантастика, а реалност. Още в средата на 80-те години на миналия век нашите американски партньори проведоха завладяване на собствения си спътник. Милитаризирането на Космоса според Русия може да провокира непредсказуеми последствия за международната общност. Нещо не по-малко от началото на ядрена ера. И неведнъж сме предлагали инициативи за недопускане на оръжия в космоса. Бих искал да ви информирам, че ние сме подготвили проект за договор за предотвратяване на разполагането на оръжие в космическото пространство. В близко време той ще бъде изпратен на партньорите ни като официално предложение. Така че нека работим заедно. Не може да не ни тревожат и плановете по разполагането на елементи от системата за противоракетна отбрана в Европа. На кого му е необходимо нова спирала в надпреварата за въоръжаване, при това неизбежна в случая? Дълбоко се съмнявам, че на европейците това им е необходимо. Ракетно оръжие, реална заплаха за Европа, с периметър на действие 5-8 хил. км, не притежава нито една от т. нар. проблемни страни. В обозримо бъдеще и в перспектива - няма да се появят, и не се предвижда. Пък и хипотезата за севернокорейска ракета срещу територията на САЩ през Западна Европа, явно противоречи на законите на балистиката. Както казват у нас, в Русия, това е все едно да “се почешеш с лявата ръка по дясното ухо”. И тъй като съм в Германия, не мога да не спомена за кризисното положение на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Адаптираният договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа бе подписан през 1999 г. Той отчиташе новите геополитически реалности - ликвидацията на Варшавския блок. Оттогава изминаха седем години, и само четири държави ратифицираха документа, включително и Руската федерация. Страните от НАТО открито обявиха, че няма да го ратифицират, включително и условията за фланговите ограничения (разполагане по фланговете на определен брой въоръжени сили), докато Русия не изнесе базите си от Грузия и Молдавия. Ние извеждаме войските си от Грузия, и дори ускорено. Ние решихме тези проблеми с грузинските ни колеги, и това е известно на всички. В Молдавия остава групировка от 1500 военнослужащи, които са с миротворчески функции и охраняват складове с боеприпаси, останали от времето на СССР. Ние с господин Солана обсъждаме постоянно въпроса и той знае нашата позиция. Ние сме готови и по-нататък да работим в това направление. Но какво се случва същевременно? В същото време в България и Румъния се появяват т. нар. леки американски предни бази, по пет хиляди щика всяка. Излиза, че НАТО премества своите предни сили към нашите държавни граници, а ние, изпълнявайки Договора, просто не реагираме на тези действия. Мисля, че е очевидно - процеса на натовското разширяване няма никакво отношение към модернизацията на алианса или към сигурността в Европа. Обратното - това е сериозно провокиращ фактор, който смъква нивото на взаимното доверие. И ние съвсем справедливо може да попитаме - срещу кого е това разширение? И какво стана с уверенията на нашите западни партньори след разпускането на Варшавския договор? Къде са сега тези изявления? Никой не си ги и спомня. Но аз ще си позволя да припомня пред тази аудитория какво бе казано. Бих искал да цитирам изявлението на Генералния секретар на НАТО г-н Вьорнер, в Брюксел, на 17 май 1990 г. Тогава той каза: “Фактът, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО отвъд пределите на ГФР, сам по себе си дава на Съветския съюз гаранции за безопасност”. Но къде са тези гаранции? Камъните и бетонните блокове на Берлинската стена отдавна се превърнаха в сувенири. Не бива да забравяме, че нейното падане стана възможно благодарение и на историческия избор, в това число и на нашия народ - народа на Русия, избор в полза на демокрацията и свободата, откритостта и искреното партньорство с всички членове на голямото европейско семейство. Днес на нас се опитват да ни налагат нови разделителни линии и стени - макар и виртуални, но все пак разделителни, които прерязват нашия общ континент. Нима отново ще са нужни дълги години и десетилетия, смяната на няколко поколения политици, за да се “изяснят” и “демонтират” тези нови стени? Уважаеми дами и господа! Ние еднозначно подкрепяме укрепването на режима за неразпространение, съществуващата международно-правна база позволява да се създадат технологии по изработка на ядрено гориво за използването му за мирни цели. Много страни, с пълно основание, искат да градят собствена ядрена енергетика като основа на енергийната им независимост. Но ние разбираме, че тези технологии могат бързо да се трансформират в качеството им на оръжие. Това предизвиква сериозно международно напрежение. Ярък пример за него е ситуацията с иранската ядрена програма. Ако международната общност не изработи разумно решение за този конфликт на интереси, светът и занапред ще се тресе от такива дестабилизиращи кризи, защото граничните страни са по-големи отколкото Иран, и ние с вас добре го знаем. Ние постоянно ще се сблъскваме със заплахата за разпространение на оръжие за масово унищожение. Миналата година Русия излезе с инициативата за създаване на многонационални центрове за обогатяване на уран. Ние сме открити за идеята подобни центрове да се разполагат не само в Русия, но и в други страни, където на легитимна основа съществува мирна ядрена енергетика. На държавите, които искат да развиват атомната си енергетика, може да им се гарантира получаването на гориво чрез непосредствено участие в работата на тези центрове, и разбира се, под строгия контрол на МАГАТЕ. С руското предложение са съзвучни и последните инициативи на президента на САЩ Джордж Буш. Смятам, че Русия и САЩ обективно и в еднаква степен са заинтересовани от затягането на режима за неразпространение на оръжия за масово унищожение и средствата за неговата доставка. Именно нашите страни са лидери по ядрен и ракетен потенциал, те трябва да станат и лидери в разработката на нови, по-сурови мерки в сферата на неразпространението. Русия е готова за такава дейност. Ние водим консултации с нашите американски приятели. Като цяло става дума за създаване на система от политически инструменти и икономически стимули, при които държавите ще са заинтересовани да не създават собствени мощности за ядрено-горивен цикъл, но ще имат възможност да развиват атомна енергетика, като укрепват своя енергиен потенциал. По този повод ще се спра по-подробно на международното енергийно сътрудничество. Госпожа Федералния канцлер също спомена накратко за това, но все пак засегна темата. В енергийната сфера Русия се ориентира към създаване на единни за всички пазарни принципи и прозрачни условия. Очевидно, че цената на енергоносителите ще се определя от пазарите, а не е предмет на политически спекулации, икономически натиск или шантаж. Ние сме отворени за сътрудничество. Чуждестранни компании участват в нашите големи енергийни проекти. По различни оценки до 26% от добива на нефт в Русия - моля, да се замислите над тази цифра, - до 26% от добива на нефт в Русия се пада на чуждестранни капитали. Опитайте, моля ви, опитайте се да дадете пример за такова широко присъствие на руския бизнес в ключови отрасли на икономиките на западните държави. Няма такива примери! Такива примери няма. Ще припомня и за съотношението на инвестициите в Русия от Русия към други страни. Съотношението е примерно 15 към 1. Ето един очевиден пример за откритостта и стабилността на руската икономика. Икономическата сигурност - това е сфера, където всички трябва да се придържат към единни принципи. Ние сме готови честно да се конкурираме. И руската икономика има все повече възможности в този смисъл. Динамиката обективно отбелязват и оценяват експертите и нашите чуждестранни партньори. Например наскоро се повиши рейтингът на Русия в ОЕЕС (Организация за европейско икономическо сътрудничество - Organization for European Economic Cooperation, б. пр.) - от четвърта група на риска страната ни премина в трета. И аз бих искал да използвам случая днес, в Мюнхен, да благодаря на нашите германски колеги за съдействието при вземането на споменатото решение. По-нататък. Както знаете, процесът на присъединяване на Русия към СТО (Световната търговска организация, б.пр.) е на финалната права. Ще отбележа, че в хода на дълги и сложни преговори ние неведнъж чувахме думи за свободата на словото, свободата на търговията, за равните възможности, но кой знае защо - те се отнасяха преимуществено към нашия, към руския пазар. И още една важна тема, която пряко засяга глобалната безопасност. Днес се говори за борбата с бедността. Но какво става на практика? От една страна, за програмите за помощ към най-бедните страни се отделят финансови ресурси - и немалки. Но всъщност, и мнозина го знаят, често зад “усвояването” са компании на страните-донори. В същото време, и от друга страна, в развитите страни се запазват субсидиите за земеделието, и се ограничава - за други - достъпът до високи технологии. Нека да наричаме нещата с истинските им имена. получава се така, че едната ръка раздава “благотворителни помощи”, а другата - не само втвърдява икономическата изостаналост, но и събира печалби. Социалното напрежение в такива депресивни региони неизбежно се отлива в ръст на радикализма, екстремизма, подхранва тероризма и локалните конфликти. И ако това се случва в Близкия изток да речем, в условията на изострено възприемане на външния свят като несправедлив, възниква риск за глобалната дестабилизация. Очевидно водещите страни в света трябва да видят заплахата. И съответно, да предложат по-демократична, справедлива система на икономически отношения в света - система, която да дава шанс на всички и възможности за развитие. На тази конференция по сигурността, уважаеми дами и господа, не бива да отминем с мълчание и дейността на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Както е известно, тя бе създадена, за да разглежда всичко - подчертавам това - всичко, всички аспекти на сигурността - военно-политическите, икономическите, хуманитарните, и то в тяхната взаимосвързаност. Какво виждаме днес на практика? Виждаме, че балансът явно е нарушен. Опитват се да превърнат ОССЕ във вулгарен инструмент за осигуряване на външнополитическите интереси на една или група страни по отношение на други страни. И с оглед на тази задача бе “скроен” и бюрократичният апарат на ОССЕ, който абсолютно никак не е свързан с държавите-учредителки. Прекроиха и процедурата за вземане на решения и за използване на т. нар. неправителствени организации. Формално - да, независими, но целенасочено финансирани - а следователно - контролирани. Съгласно основните документи в хуманитарната сфера ОССЕ е призвана да оказва съдействие на страните-членки, по тяхна молба, и като съблюдава международните норми в областта на човешките права. Това е важна задача. И ние я подкрепяме. Но съвсем не означава намеса във вътрешните работи на другите страни, още повече - да се налага на тези държави как трябва да живеят и да се развиват. Очевидно такава намеса въобще не спомага за развитието на истински демократични държави. Обратното, прави ги зависими, и като следствие - нестабилни в политически и икономически план. Ние разчитаме, че ОССЕ ще се ръководи от своите непосредствени задачи и ще гради отношенията със суверенните държави на основата на уважение, доверие и прозрачност. Уважаеми дами и господа! Бих искал в заключение да отбележа следното. Ние много често, и лично аз, чуваме призиви от страна на нашите партньори, в това число и от страна на европейските, Русия да има все по-активна роля в световните дела. В тази връзка ще си позволя една малка ремарка. Едва ли нас трябва да ни подтикват и стимулират към такова нещо. Русия е държава с повече от хилядолетна история и практически винаги се е ползвала с привилегията да провежда независима външна политика. Ние не възнамеряваме да променяме тази традиция и днес. Едновременно с това добре виждаме как се променя светът, оценяваме реалистично собствените си възможности и своя потенциал. И разбира се, на нас ни се иска да работим със също така отговорни и самостоятелни партньори, с които заедно да осигурим изграждането на справедлива и демократична световна уредба. Устройство, където да са осигурени безопасността и процъфтяването не само за избраните, а за всички. Благодаря ви за вниманието. (следва)

Нагоре Съдържание на броя