Нашите политици са почти невинни само за едно. И то е, че не всички българи съчувстват на медицинските ни сестри, които навъртяха осемгодишен „стаж” в затворите на Бенгази и Триполи. Както се казва, нищо ново под слънцето.
В края на 2006 г. съдът в Триполи потвърди смъртните им присъди, наложени от съда в Бенгази за „умишлено” заразяване със СПИН на повече от 400 либийски деца. Не е задължение на политиците, управляващите и опозицията, да възпитават гражданите на държавата в християнска любов и състрадание към ближния, особено когато е изпаднал в такава беда. Това е дълг на църквата, училището, изкуството и културата, на семейството и обществото. Има едно нещо, в което ние, българите, сме ненадминати. И за 10-20 години постигнахме онова, което други народи, при други условия, са постигнали за цели столетия. „Постижението”, както се досещате, може спокойно да влезе в „Пантеона на черното безсмъртие”. Става въпрос за „повредения чип” на „некои” българи, който ги подтиква да се съмняват и в най-благородната кауза, да съзират зад нея личен келепир на някой си и от невинния сънародник да правят виновен. И най-справедливото дело, и най-светлата личност ще намерят в днешните ни нрави своите отрицатели и плюватели. Живи са, санким, „овцекрадците от Долния Дунав”, както обидно снизходително Бисмарк наричал прадедите ни. И добавял, че не заслужават костите и на един померански гренадир. Ние сме последните, които биха казали лоша дума за народа си, но ни тежи, че винаги се намира някой, който да хвърли камък и по национални икони, като Св.Св. Кирил и Методий, като Левски, Ботев, като Вапцаров и други, съмнявайки се в стореното от тях. А то именно е онова, което би трябвало гордо да разтупва всяко българско сърце.
След като не се прощава дори на такива личности - приживе, а и след смъртта им, чудно ли е, че завистта и омразата днес ни владеят до полуда. Проглушиха ни ушите, че Елин Пелин казвал нещо за гения на завистта, но го бил казал, защото и той бил завиждал на певеца на Добруджа Йордан Йовков, обвинявайки го в литературна кражба. Вицът, в който се разказваше, че край казана за българи в ада няма надзирател, изглежда, не е само виц. Доказа го и поведението на мнозина по случая с медиците в Либия осем години след ареста им. Едни носеха на реверите си лентички с надпис „Не сте сами!”, други правеха молебени за спасение на невинните, трети призоваваха и се надяваха Европа и Вашингтон да натиснат Кадафи, четвърти с чаши в ръка пееха буйни песни и се зъбеха на тирана, а шести откровено злорадстваха. Не сме ги пращали на гурбет в Либия, я. Да са мислили навреме. Да не би да печелят там пари за нас? А бившият министър-председател Иван Костов дори вдъхна кураж на Кадафи и хората му, като заяви “Ами ако са виновни?”...
На 8 февруари 2007 г., вместо пред либийското посолство, пенсионерите се събраха на поредния си протестен митинг (срещу късното повишение на пенсиите, не срещу произвола на Кадафи). От пл. „Александър Невски”, поведени от Волен Сидеров и Боян Расате, те тръгнаха да превземат... Министерския съвет.
Полицията героично отблъсна „алчните старци”, къде „со кротце, со благо”, къде „со малце кютек”.
На 9 февруари бе насрочен митинг пред посолството на Джамахирията, в който трябваше да се включат и 200 таксиметрови коли. На уреченото място обаче се озоваха само неколцина пенсионери и студенти. Вместо там таксиджиите се изсипаха пред Народното събрание заради убийството на свой колега. Половината от исканията им нямаха нищо общо с парламента и реда, но софийският кмет Б. Борисов щедро им позволи да митингуват. Ако бяха пенсионери, какъв ли пердах щяха да отнесат за нарушаване на обществения ред!
Пак на 9 февруари най-после се проведе грандиозен митинг на солидарност с медиците в затвора „Джудейда”. Някои вестници написаха, че България се е събудила. Де да беше вярно.
В полунощ на същата дата по БНТ и радио „Хоризонт” се излъчи предаването „Полет над нощта” с водещ Герги Любенов и гости журналистите Велислава Дърева и Георги Милков. Част от дискусията бе посветена на либийските ни заложници.
След толкова приказки в защита на медиците, след всичките лентички „Не сте сами!”, след молебените в църкви, джамии и синагоги, след декларацията на Европейския парламент очаквахме зрителите и слушателите на предаването да осъдят единодушно произвола на Кадафи. Не би!
Прозвучаха упреци към сестрите. Упреци, каквито не са получавали и от родителите на заразените със СПИН либийчета. Някаква анонимна особа им отне дори правото да се наричат медици, а палестинецът Ашраф бе наречен фелдшер. Това иди-дойди, но особата се зае да внушава, че нашите са виновни и си го „признали без бой” още в самото начало след арестуването им. Че някои от тях са „признали”, е истина, превърнала се в главен аргумент на либийското правосъдие. Само че как госпожата е установила, че това е станало „без бой”? Толкова ли е трудно да си представи човек, че може да се изтръгнат „доброволни самопризнания” и с обещания за бъдещи инквизиции? Все пак никоя от българките не е Жана Д’Арк, нали? Изолацията, заплахите, безсънието и неизвестността могат чудесно да заместят физическата инквизиция на пет слаби жени. Да не говорим за следите от изгарянията с ток, които още стоят по телата им. Признания без бой, но с ток. Показването на резултатите от инквизициите на други затворници също дава резултат, удобен за следствието. Примерът със самопризнанията на украинците Кичатов и Русов, обвинени за убийството на Луканов и оневинени години по-късно у нас, не показва ли, че Темида често е сляпа, а не безпристрастна? Преди години в Турция бяха показали на министъра на вътрешните работи Акбулут уреди за инквизиции, след което някой заключи, че с тях могат да накарат самия министър да признае, че е убил и папата...
Очевидно споменатата „кукумявка” от ефира на „Полет над нощта” живее на друга планета. И там се приема на доверие, че диктатор като либийския полковник ще се церемони с нечии човешки права. Особено когато скандалът би разрушил собствения му ореол, изкарвайки на показ недъзите на либийското здравеопазване.
Казвали сме го и пак ще го повторим: Кадафи не може да оправдае нашите, защото тогава трябва да поеме лично вината за трагедията в Бенгази. Виновникът трябва да е непременно друг и за предпочитане, не либиец. Или поне главният виновник, изпълнил чужда поръчка за „биотероризъм”. Може да го отнесе и някой либиец, но без да се поставя под въпрос системата на управление като цяло, в това число и либийското здравеопазване.
Известно е, че в Либия бяха освободени от длъжност министърът на здравеопазването и директорът на болницата в Бенгази, а съдът им наложи солени глоби. Защо обаче нито един от двамата не е в затвора? Сигурно, за да не изпратят оттам някое писмо, като това на Вальо Топлото?..
Защо либийският „независим” съд упорито игнорира изследванията на професорите Колици и Монтание, сочещи убедително, че заразата в Бенгази е посрещнала нашите медицински сестри, а не е предизвикана умишлено от тях? Има ли в Джамахирията по-компетентни от Колици и Монтание в областта на СПИН? След като тази чума вилнее в цял свят, включително в други страни от Африка, пак ли нашите сестри са я разпространили? Какво стана с обвинението срещу Здравко Георгиев, че е доставил банки със заразена кръв? Нищо! Той прекара четири години в затвора с това обвинение, което после бе заменено с обвинение в незаконна търговия с валута. Иначе Кадафи трябваше да му изплати обезщетения, вместо да продължава да го държи без паспорт. Както би трябвало да направи и със сестрите, ако признае, че са невинни.
Според въпросната „нощна птица”, Нася Ненова била избягала от България. Един вид - заслужава си разстрела, така ли? Не е ли работа на българската държава да решава как да накаже „изменниците на родината”? Трябва ли да бъдат разстреляни всичките близо 1 млн. наши емигранти след 1989 г.? Или държавата да се отрече от тях?
Към високо некомпетентното и мракобесническо мнение за „вината” на нашите и техните „самопризнания без бой” се прибави и една мъжка кукумявка, живееща в Ирландия или Швейцария.
Господинът запита Велислава Дърева какво ще направи, ако някой стори на нейните деца това, което е сторено на либийските в Бенгази. Все едно че чувахме споменатото Иван-Костово откровение: „Ами ако са виновни? Какво бихте направили, ако някой чужденец зарази 400 български деца?”
Значи така, приемаш някой априори за виновен и няма нужда да се грижиш за спасяването му от чуждия произвол. Ето това беше политиката и на новия Стамболов. Ами ако нашите не са виновни? - питаме ние. Кой тогава е виновен за трагедията им освен Кадафи? ЦРУ, Мосад, МИ-6, Вашингтон, или правителствата на Костов, Симеон СКГ и Станишев? Костов, Надка Михайлова и Петър Стоянов призовават да не се ровим в миналите им грехове, а да се съсредоточим върху каузата за освобождаването на сестрите. Тази позиция е много удобна, но е изцяло гнила, както би казал Бащата на народите. Защото осигурява индулгенция за нищоправенето на българската държавна власт по въпроса. Защо Костов и Стоянов искаха да осъдят комунизма и до днес настояват за отваряне на досиетата на ДС? За да разпилеем и без това изчерпаната национална енергия в безплодни спорове за миналото ли?
И Костов, и Стоянов, и Михайлова, и въпросните кукумявки от ефира на „Полет над нощта” „забравят”, че нашите бяха обвинени и осъдени на разстрел за заговор срещу Джамахирията. Заговор, поръчан и платен от западните и израелските тайни служби. Неотдавна Кадафи намеси и българското разузнаване. Ако нашите са виновни, защо се премълчава вината на поръчителите на тяхното злодеяние? И защо, ако ЦРУ стои зад случилото се в Бенгази, Кадафи позволи на американски и британски петролни компании да сондират за нефт върху площ от 126 000 кв. км, сиреч, по-голяма и от България? Защо Кадафи обвързва случая в Бенгази с атентата в самолета на "ПанАм" над Локърби? Защо намеква за размяна на нашите с осъдения за атентата над Локърби либиец Меграхи? Нима неговата свобода струва колкото живота на пет невинни българки и един палестинец? Ще върне ли тази трампа Либия към дните преди „умишленото” заразяване на децата в болницата в Бенгази? Не, разбира се. Изправен пред нестройния международен натиск, диктаторът се опитва да се измъкне от скандала с минимални загуби за себе си. Средствата не са важни, важна е целта.
Позорен факт е, че тази позиция намира съюзници и сред хора, които по рождение са българи. Ето това е тревожното и то налива вода в мелницата на българомразието. Какъв по-ценен подарък за лъжата на Кадафи може да има. Отиде се обаче и по-далече. Госпожата от ефира на „Полет над нощта” дори намекна, че митингите за солидарност със сестрите струват пари и попита директно кой ги плаща. Според нея масрафът е за българския данъкоплатец. Но той, драга госпожо, плаща и издръжката на военните контингенти зад граница, вие обаче не споменавате този факт. Готова сте да ги осъдите повторно на смърт, допускайки, че български майки могат да заразят чужди деца умишлено. Понеже вероятно сте от партията на Костов, отговорете защо ако нашите са извършили това, в което Кадафи ги обвинява, не са се постарали навреме да офейкат от Джамахирията, както поляците и филипинците? Тогавашният шеф на българското разузнаване, ефрейторът генерал Димо Гяуров, каза постфактум, че им било предложено да ги изведат от Либия, но отказали. Защото са виновни, или обратното - защото не е имало за какво да ги обвинят?
Що се отнася до платените прояви на солидарност с нашите мъченици в Триполи, ще ни се да попитаме въпросната госпожа и в нейно лице цялата мърша на племето. България може ли да купи, или да излъже Европейския парламент? Ако да, защо виртуози на лъжите като Костов, Михайлова и Стоянов, Симеон СКГ и Соломон Паси не го направиха овреме?
Ровенето в миналото, диренето на лична вина е вредно не за националната кауза по освобождаването на сестрите, а за перспективата някои от гореспоменатите, или техните съпартийци, да станат евродепутати. „Морал в политиката и почтеност във всичко”... Спомняте ли си кой обеща това на 6 април 2001 г.? После спечели изборите, изритвайки от властта Иван Костов. Единственото полезно дело на Кобургите в България.
Обобщавайки, ще кажем, че във и около либийското дело се проявиха всички добри и лоши страни на българина, за които пише Иван Хаджийски. Неизвестно е дали днес той би нарекъл това „Оптимистична теория за българския народ”. Може би да, а може би не. Едно от произведенията на големия турски писател сатирик Азис Несин, което е преведено и на български, носи многозначителното заглавие „Какви сме магарета!” В него Несин описва магариите на своите сънародници. Сигурни сме обаче, че и българи, като кукумявките от „Полет над нощта”, си заслужават подобна сатира. И ако се занимаваме с "пернатите", то е, защото не спира да ходи между нас “тоз позор за храма”... На споменатите „кукумявки”, които обвиняват медиците ни в Либия, сякаш самите те са на заплата при Кадафи, ще припомним и казаното от Талейран за Жозеф Фуше, министър на полицията при три режима във Франция: „Фуше мрази хората, защото основно познава себе си” Българомразците - също.
Бай Ганьо: - Не ме търсете в идеологиите, а в осъществяването им!
карикатура: Тодор Цонев
|