|
|
"Нова Зора" - брой 7 - 20 февруари 2007 г.
| Кукумявки в "Полет над нощта" |
|
Нашите политици са почти невинни само за едно. И то е, че не всички българи съчувстват на медицинските ни сестри, които навъртяха осемгодишен „стаж” в затворите на Бенгази и Триполи. Както се казва, нищо ново под слънцето.
В края на 2006 г. съдът в Триполи потвърди смъртните им присъди, наложени от съда в Бенгази за „умишлено” заразяване със СПИН на повече от 400 либийски деца. Не е задължение на политиците, управляващите и опозицията, да възпитават гражданите на държавата в християнска любов и състрадание към ближния, особено когато е изпаднал в такава беда. Това е дълг на църквата, училището, изкуството и културата, на семейството и обществото. Има едно нещо, в което ние, българите, сме ненадминати. И за 10-20 години постигнахме онова, което други народи, при други условия, са постигнали за цели столетия. „Постижението”, както се досещате, може спокойно да влезе в „Пантеона на черното безсмъртие”. Става въпрос за „повредения чип” на „некои” българи, който ги подтиква да се съмняват и в най-благородната кауза, да съзират зад нея личен келепир на някой си и от невинния сънародник да правят виновен. И най-справедливото дело, и най-светлата личност ще намерят в днешните ни нрави своите отрицатели и плюватели. Живи са, санким, „овцекрадците от Долния Дунав”, както обидно снизходително Бисмарк наричал прадедите ни. И добавял, че не заслужават костите и на един померански гренадир. Ние сме последните, които биха казали лоша дума за народа си, но ни тежи, че винаги се намира някой, който да хвърли камък и по национални икони, като Св. Кирил и Методий, като Левски, Ботев, като Вапцаров и други, съмнявайки се в стореното от тях. А то именно е онова, което би трябвало гордо да разтупва всяко българско сърце.
|
|
|
| Нека да наричаме нещата
с истинските им имена |
|
Благодаря Ви, уважаема госпожо Федерален канцлер, господин Телчик, дами и господа! Признателен съм за поканата Ви по повод толкова представителната конференция, която събра политици, военни, предприемачи, експерти от повече от 40 държави.
Форматът на конференцията ми позволява да избегна излишните щампи и необходимостта да говоря с меки, заоблени, приятни, но пусти откъм съдържание дипломатически клишета. Форматът на конференцията наистина ми дава възможност да кажа онова, което наистина мисля за проблемите на международната сигурност. И ако моите мисли се сторят на колегите излишно заострени полемично или неточни, моля да ми простите - все пак това е само конференция. И се надявам, че две-три минути след началото на моето изказване г-н Телчик няма да включи “червената лампа”.
И така, известно е, че проблематиката на международната сигурност е много по-широка от въпросите на военно-политическата стабилност. Тук участват устойчивостта на световната икономика, преодоляването на бедността, икономическата сигурност и развитието на междуцивилизационния диалог. Този всеобемащ и неделим характер на сигурността се изразява в нейния основен принцип - “безопасността на всеки е безопасност за всички”.
|
|
|
| Русия има реална алтернатива
за външно и вътрешно развитие |
|
В залата, където традиционно се провежда Мюнхенската международна конференция по въпросите на сигурността рекорден брой журналисти и участници бяха дошли още преди изказването на Вл. Путин. На първия ред се виждат представителите на американската делегация със “звезди” от ранга на министъра на отбраната Робърт Гейтс, сенаторите Джон Маккейн и Джозеф Либърман, ветеранът от дипломатическите войни Брент Скоукрофт и много други. Немският военно-политически елит, начело с канцлера Ангела Меркел също е в очакване. Тук са и гъстите редици на новоизпечените рицари на антируския кръстоносен поход от бившите съюзници на СССР във Варшавския договор. В края на залата се виждат лицата на иранските представители, начело със секретаря на съвета по безопасност на Иран.
|
|
|
| Ще има ли криза на кризата |
|
“Вероятно другата седмица ще започне обща инициатива на СДС и ДСБ за искане на вот на недоверие към правителството, предстои да се уточни дали ще се иска вот на недоверие по няколко теми едновременно или отделен по всяка тема” - тази новина гръмна в петък, 16 февруари, разпространена от агенция “Фокус”. Според Иван Колчаков, депутат от ОДС, СДС подчертава четири важни сфери, в които кризата е явна - здравеопазване, енергетика, социална политика и сигурност.
Проблемите, които поставят “сините” изглеждат някак неуместни, като си припомним какво стори тяхното правителство през последния си мандат. Тогава на знамето на социалния министър съвсем откровено се забелязваха череп и кръстосани саби... Днешните пенсионерски митинги са очевидното свидетелство за бомбата, която избухна с неголямо закъснение. По повод на лекарските протести, би трябвало да си припомним лентичките по реверите на стачкуващите от Бърза помощ, които не искаха да влизат в болницата, а що се отнася до енергетиката, едва ли идеята за независимост на България от “руския енергиен монопол” е фатално спасителна за икономиката ни.
|
|
|
| Прецедентът в НС |
|
С бурни аплодисменти от страна на опозицията и бойкот от страна на ДПС параламентът реши, че право да избират евродепутати ще имат българските граждани, навършили 18 г., които са живели постоянно у нас или в държава от ЕС най-малко през последните три месеца преди вота.
Така изселниците в Турция бяха отрязани от право на глас. От ДПС, естествено, надуха вой и поискаха прегласуване на текста. Според тях председателят на парламента Георги Пирински е нарушил правилата, като е подложил на гласуване текст, който не бил в окончателната редакция на закона.
|
|
|
| Пенсии и данъци |
|
В последните две седмици се разгорещиха страстите около протестите на пенсионерите и решението на БСП да предложи на правителството увеличение на пенсиите с 10 %, вместо предвидените 8.5 % от 1 юли 2007 г. Незабавно последва реакция и от коалиционните партньори на БСП - ДПС и НДСВ. Първите се обидиха, че не са питани по въпроса, а вторите заявиха, че такива пари - около 30 милиона, не са предвидени в бюджета и следователно не може да бъдат заделени, защото следва да се вземат от други пера и това ще доведе до дебалансирането му.
От различни политици, политолози и социолози, по радиото и телевизията, се чуха мнения по въпроса, вариращи в диапазона от “популизъм” на БСП, до “яхването на протеста” от “Атака”.
Наред с необоснованото политизирането на протеста на пенсионерите (защото последните поставят чисто икономически искания) се изказаха и доста нелепи твърдения за богатството на пенсионния фонд към 9 септември 1944 г. То възлизало на 50 милиарда “златни лева”. Заговори се и за неговото ограбване през социалистическия период, което е още по-некоректно.
Известно е, че понятието “златни” и “сребърни” лева е премахнато след 1920 г. със Закона за необменяемост на банкнотите, фактически узаконил решението на УС на БНБ от 10 октомври 1912 г. Последните банкноти, върху които пише “сребро”, са с номинал 1 и 2 лв., емисия 1921 г. - “сребърна”.
|
|
|
| Станахме за резил |
|
Една от любимите сентенции на Уинстън Чърчил гласи: “Да превърнем нашия недостатък в наше преимущество”.
Изглежда, че бизнесменът Людмил Стойков сериозно я е взел на въоръжение в практиката. Той бе задържан заради злоупотреби по програма САПАРД, от която са “източени” 7,5 млн. евро. В схемата чрез фалшифициране на документация са закупувани преработвателни машини втора ръка, декларирани като нови с цел прибиране на разликата. Аферата е осъществена чрез 6 договора, всеки на стойност над 1 млн. евро. И в шестте договора участие е вземал Стойков, съобщи наблюдаващият прокурор по делото Андрей Андреев. Людмил Стойков е сред управляващите и собоствениците на двадесет и пет компании, представител на едрия бизнес в България. Пернишкият бизнесмен е акционер и в металургичното предприятие “Стомана индъстри” чрез фирмата “Еврометал”; в холдинга влиза и дружеството “Еврофриго”, чиято собственост е най-големият хладилен митнически склад на Балканите.
|
|
|
| Национализъм и антиценности |
|
В българската теоретична литература не са чести опитите да бъде погледнато на проблемите на национализма от гледна точка на обществено-политическите противоречия на епохата. Точно затова книгата на д-р Пламен Дамянов „Национализмът и неговите основания”* събужда размисъл и провокира към дискусии. Той открито изрича диагнози на редица социални болести и търси пътища за преодоляването им.
Фактът, че отделните статии са писани в сравнително продължителен период - 1990-2006 г., дава възможност неговите мнения да еволюират и да се конкретизират в дълбочина, паралелно с изкристализирането на редица обективни процеси като възраждането на национализма и интерпретацията на космополитизма.
|
|
|
| Агонията на Европа |
|
Много от това, което днес наричаме западен свят, няма да преживее нашето столетие. Твърде възможно е на географските карти да останат само региони с наименование Италия или Германия, така, както все още съществува сграда, наричана “Света София” в Истанбул. Само че вече не е храм, а недвижим имот.
Италия и Германия също ще се превърнат в названия на недвижима собственост. За онези, които вярват, че западната цивилизация е по-добра от всяка друга алтернатива, проблемът е да бъде спасена поне част от Запада. Почти всички политически партии на Запад се захванаха с неща, които бих нарекъл вторични инстинкти на обществото - грижа за здравето, децата, родителите. Ние предпочетохме вторичните инстинкти пред първичните, свързани с отбраната на страната, семейството, вярата и просто с детераждането (“Плодете се и се множете”).
|
|
|
| Българската мечта, която не се сбъдна |
|
Когато заговорим за Съединените щати, веднага ни идва на ум легендата за прословутата американска мечта как еди кой си започнал от нищото и след години упорит труд се издигнал до върховете на обществото - и икономически, и властово. Защото в Америка пари и власт са тясно свързани. Но за американската мечта - по-късно.
Сега за българската мечта... Преди време по телевизията Владимир Каролев, вездесъщият всезнаещ икономист на НДСВ, хвърли в ефирното пространство “оригиналната” теза, че като влезем в Европа, тогава всеки, който работи от сутрин до вечер, ще може да стане богат. Браво! Най-сетне и нашият късмет - на работливите, ще излезе! Щото мой познат работи на три места - нощем е бодигард, денем е счетоводител и електротехник в частна фирма, но пак едва свързва двата края. Сега господин Каролев даде “зелена карта” на една нова българска мечта. Ще дерзаем.
Но нека говорим сериозно. Струва ми се, че господин Каролев, юпи със значителен за нашите мащаби капитал, е толкова далече от родната действителност, колкото героите във виртуалните игри. И защо трябва да вярваме на подобни розови обещания?
|
|
|
| Политическата полиция на бившите
борци против политическата полиция |
|
Малко спретнато скандалче тресе братска натовска Полша, лидера на демокрацията от западен тип в Източна Европа.
От чекмеджето на бивш полковник от тайните служби вече месеци наред изскачат разни документи, които изкарват на бял свят маса престъпления на тайните служби и уличават част от политическия елит в антидържавен заговор преди повече от десетилетие.
За да разберем за какво става дума, трябва да се върнем в 1992 г. Партията на бившите комунисти е в тежък нокдаун. Президент, при това с доста широки пълномощия, е Лех Валенса. В Сейма и Сената на Полша се разпореждат най-вече партии, които водят произхода си от “Солидарност. На власт са партиите от десницата. Това никак не харесва на либералите и демократите начело с такива прославени борци за демокрация като Тадеуш Мазовецки, Бронислав Геремек, Яцек Курон или Лешек Балцерович, подкрепяни от могъщия главен редактор на в. “Газета виборча” Адам Михник. Сметката на току-що цитираните е проста: посткомунистите са аут, сега остава да се унищожат десните партии на бившите им съратници от “Солидарност” - и тогава демократите и либералите ще управляват безразделно, докато свят светува.
|
|
|
| Ще освободим Левски! |
|
Узунов и Бойчо Русев от Гюрюджий отидоха с Узунов двамата да разгледат барон Хиршовата желязна линия, между Търново-Сеймен да отпечатат с восък бурмите на железницата. Заедно с тях беше и Дойчо Д. Аладжов. Ходиха и донесоха восъка, взет (като) мярка, за да направим железни нахтаре. Между атиловците се намери железар, който по заповед на Коля Ганчев изработи през нощта на 26 януарий четири железни ключа согласно восъчения отпечатък. На 26-й същия месец, през нощта, Узунов и Бойчо Русев отидоха да опитат нахтарите дали ще уйдисат в бурмите. Нахтарите уйдисаха. Третата бурма се развъртя, двете релси една от друга се разкопчаха. Радостта беше велика! Сърцата силно затупаха. Бойчо и Атанас се спогледаха и очно си проговориха: “Свършено! Левски ще бъде спасен, само да го прекарат през това място...” Разкопчаха два чифта релси, можеха да разкопчат още шест, ако искаха, но нямаше защо: сега се правеше опит само с ключовете. За сполучното изработвание на ключовете Узунов заповяда да се даде парично вознаграждение на железарят. Железарят не прие вознаграждението, а помоли Коля Ганчева да му се издаде квитанция срещу пет-шест лири, които бяха му определени като заслуга: “Комитета има нужда от пари. Аз съм член от комитета, но съм беден. Вместо парична помощ ще давам своя труд” - отговори честния работник лично Узунову, когато последния го попита защо не приема вознаграждението.
Стефан Сливков и Георги Хаджидечев изработиха турските облекла за юнаците и ги принесоха.
|
|
|
| Кръгът на времето |
|
Знае се, че Ботев и Каравелов са били в разпра. Това е една от най-тягостните драми във възрожденската ни история. Свадата има и личен характер, обвиненията са взаимни и люти, но те са мотивирани преди всичко от идейно-политически различия, както се казва.
И все пак има нещо дълбоко потискащо, когато четем следните Каравелови редове: “В Букурещ се е събрала тайфа... Шеф на тия чапкъни е Ботев”.
Ботев отвръща: “Драсов! Аз съм зле обиден от Каравелова и няма да му простя нито една от неговите политически подлости!”
И се захваща. Във водовъртежа на враждата се наплитат все повече хора от тогавашната революционна емиграция. А двамата съвсем доскоро са били близки другари и съратници.
|
|
|
|
Бай Ганьо: - Не ме търсете в идеологиите, а в осъществяването им!
карикатура: Тодор Цонев
|
|