"Нова Зора" - брой 6 - 13 февруари 2007 г.

Провокацията - начин на употреба
На 10 февруари т.г. се навършват 60 години от подписването на мирния договор между победена България и победителите във Втората световна война. И отново в Париж, както преди 90 години, в града на българския исторически позор, в който се официализират българските национални катастрофи.
Преди 60 години България беше на ръба на третата национална катастрофа. И ако ги нямаше Съветският съюз и жертвите на нашата антифашистка борба, днес българските политици „демократи” щяха да управляват Княжество България.
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Епопея на забравените
  • Седмицата като памфлет
  • Уж Господ е българин, а патриотизмът му никакъв го няма. Хем знае, че от родния пъкъл няма издрапване без чудеса от Негова страна, хем пръста си не помръдва да направи нещичко за своите сънародници.
    А ние не му искаме кой знае какво. Цялата ни програма максимум е сведена до оная песен, в която певицата го моли да даде на България малко хляб, топлина и светлина. Ала той си прави оглушки дори за това, оставяйки ни за разтерзание на Международния валутен фонд, Емилия Масларова и сметките на Вальо Студеното и Е.ОН Тъмното. И това ако не е Епопея на забравените, здраве му кажи.
    И откъде, дявол да го вземе, тая къса памет у Дяда Господа? И какво иска той от нас? Нима не живеем според неговия закон?
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
    Кой се страхува от православието?
    Невиждан отдавна дебат са разгоря в българския параламент миналата седмица. По един на пръв поглед банален, протоколен и чисто вътрешнопарламентарен въпрос - избиране на депутати за членове на постоянната делегация в Интерпарламентарната асамблея по православие. Но какво стана - синята опозиция нададе вой до небесата и поиска закрито заседание. Поради що?
    Николай Михайлов от ДСБ информира, че в Комисията по правата на човека и вероизповеданията е получен доклад от Националната разузнавателна служба с ключови пасажи, будещи тревога. По думите му фондът има мощен финансов ресурс от името на православната конфесия, но всъщност работи, “за да осъществява и транслира руските геополитически, геоикономически, културни и духовни интереси в източноправославния ареал”. И още - ”православието в неговата московска, поствизантийска, евразийска редакция е одържавена конфесия на служба на постимперския авторитаризъм на Путин”. Брех, че учен чиляк - сущий протестантин, дето се казва. И отсече, че български депутати нямат работа там, доколкото този параламент “има честта да е избрал идентитетът на България като европейска страна”.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Митологията продължава
    На кръгла маса, посветена на 10-годишнината от връщането на правителствения мандат от покойния Николай Добрев, президентът Георги Първанов, съавтор на този акт, поиска датата 4 февруари 1997 г. да влезе в учебниците. Естествено, като символ на това, че властта за БСП и за него самия не е самоцел. Лично той и Николай Добрев, натоварен да състави правителство след оставката на Жан Виденов, имали усещането, че се качват на потъващ кораб. Те лягали и ставали с мисълта да не се пролее капка кръв и се опитвали да убедят съпартийците си, че основанията за властта не могат да почиват единствено върху формално правните или емоционални и исторически мотиви.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Ширак И Айлак
    На пръв поглед финансовият гений Иван Искров, управителят на БНБ, е по-незаменим от Жак Ширак. Доказателство за това е фактът, че Искров взима 7500 евро заплата, докато френският президент само 6000 евро.
    Вярно, мосю Ширак също свлича разни служебни аванти, но какво са те в сравнение с авантите на Искров? Така например французинът редовно отскача с държавен самолет до имението Сузи ла Бриш в департамента Есон. Ама като си помисли човек, Искров също може да отскача с държавен самолет до което си иска френско имение, в който си иска френски департамент. И то даже по-често от мосю Ширак, защото мосюто е мъж зает, управлява Франция и маса други царства и государства, например България (справка - затварянето на АЕЦ “Козлодуй”). А за разлика от него г-н Искров е човек волен като птичка, човек айлак - той не само не работи, но даже и не мисли, защото вместо него мислят Световната банка и Международният валутен фонд.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Здравеопазване по европейски и по български
  • Власт и търговци - в едно брачно ложе?!
  • Медии и политици отново са се втурнали да коментират здравната реформа. Насажда се впечатлението, че хаосът произтичал от потребността за хармонизиране с европейските норми, че едва ли не така изисквали от Евросъюза. Внушава се, че здравеопазването в страните на ЕС било платeно и т.н., и т.н… Така ли е в действителност?
    От десет години живея в Будапеща. Осигурен съм и естествено, ползвам правото си на безплатна медицинска помощ. Д-р Пенко Чакъров, който практикува в Унгария от 60-те години на миналия 20-и век, е мой джипи. Унгарците обаче не познават чуждицата джипи. Дори не знаят какво означава. Те казват просто хази орвош, което, преведено на български, означава домашен лекар. Не само смислово, но и съдържателно!
    Автор: Д-р Радко Ханджиев>> Пълния текст...
    Спасението
  • 60 години от сключването на Мирния договор с България
  • Преговорите за сключването на Мирния договор с България, след Втората световна война се водят при изключително напрегната и сложна обстановка. Английският политически и държавен деец Уинстън Чърчил, който по времето на Втората световна война е и министър-председател на Великобритания, замислял жестоко да накаже България затова, че нейните управници, цар Борис Трети правителството на проф. Богдан Филов, имаха безумието на 12 декември да вземат решение и да предложат на Народното събрание на 13 декември 1941 г. да приеме декларация, с която България обявява война на Великобритания и САЩ, без да са задължени по силата на Тристранния пакт да го направят. Чърчил бил готов дори да ликвидира България като самостоятелна държава, ако за това му се отдаде възможност. Той предвиждал голяма част от територията ни да бъде предадена на Гърция и Турция, а България, вече малка по територия, да стане седмата република на Югославия...
    Автор: Добри ЖЕЛЕВ>> Пълния текст...
    Четвъртофевруарският преврат
    През 1997 г. под егидата на американската администрация и Международния валутен фонд (МВФ) у нас беше въведен колониален валутен борд (паричен съвет). Неговите основни функции са да принуждава българското правителство да взема високолихвени заеми от западни банки; да осигурява връщането на нашия външен дълг чрез подлагане на работния ни народ на жестока експлоатация и принуждаване на местните колониални администратори да продават на чужденци хилядите български компании, държавни обекти и земи.
    Така под предлог, че в нашата страна се установява „финансова стабилизация”, държавата ни стана васал на отвъдокеанската финансова олигархия. За едно десетилетие (1997-2006 г.) българският външен дълг се увеличи неколкократно и превиши 21 млрд. щатски долара. Днес над 90 % от намиращите се в обращение парични ресурси у нас принадлежат на чуждестранни банки - гръцки, австрийски, американски, турски. Чужденци са станали собственици и на стратегическите български отрасли и производства.
    Автор: Ангел Димов>> Пълния текст...
    Новите берлински стени на запада
    Милионерите по света вече се гнусят да живеят с хора, които не са от тяхната черга. Строят си отделни квартали и селища, укрепени като феодални крепости. Феноменът е толкова разпространен, че дори се назовава със специален наукообразен термин - отбранителна архитектура. Разработва се и нова “научна област”, наречена отбранителна урбанистика.
    Най-много и най-луксозни са укрепените обиталища в САЩ. В Бразилия зад високи стени израстват цели градове - включително с 30-етажни небостъргачи за офиси. В ЮАР криптополисите, закритите за външни хора селища, са по-малко на брой, но пък изглеждат най-добре от гледна точка на “отбранителната урбанистика”.
    По данни на западния печат>> Пълния текст...
    Краят на епохата на “новите буржоа”
    Спиралата на развитието, по която се движи човешката цивилизация, достигна до крайно неблагоприятно положение за господарите от “златния милиард”
    През ноември 2006 г., на 94 години, почина Милтън Фридмън, лидерът на Чикагската икономическа школа, който обоснова теоретично неолиберализма. Милтън Фридмън бе носител на Нобелова награда за 1976 г. в областта на икономиката.
    В началото на 70-те години на 20 век икономическият бум след Втората световна война бе сменен от дълбок спад, растеж на инфлацията и безработица. Тогава дойде и отказът от кейнсианството, т.е., от държавното регулиране на икономиката или политиката за “стабилизация”, която съвпадна с началото на 30-те години в САЩ и Франклин Рузвелт изведе страната от “голямата депресия”.
    Краят на икономическия подем съвсем не беше следствие от провала на кейнсианството като такова. Всъщност се бяха появили нови противоречия в самата капиталистическа икономика. Буржоазията от развитите капиталистически страни вече не можеше - в досегашните обеми - да следва програма за класови компромиси, базирани на отстъпки пред наемния труд. Това бяха преди всичко осигуряване на пълна заетост и предоставяне на социални гаранции. Тези елементи бяха характерни за периода на икономически растеж. Сега вече бе необходимо да се смени курсът и Фридмън обоснова идеологически новата политика. Той обяви държавата за виновна и причинителка на кризата, настояваше за връщане към принципите на “свободния пазар”, който бе дискредитиран през 30-те години на 20 в.
    Автор: Виталий ДЗЮБА>> Пълния текст...
    За живота от първо лице
    Преди броени дни излезе книгата на Георги Карауланов “Зърно и плява”. Публикувана е под номер 6 на библиотека “Зора”, в която досега излязоха сборникът “Господари на света”, “Какво всъщност иска Чичо Сам” на Ноам Чомски, “Ешелоните на измяната”, “Гибелта на Сталин” на Владимир Карпов, “Профил на мегаспекуланта Сорос”.
    Георги Карауланов е избрал знаменателни случки от своя живот, който е твърде богат на събития и съвпада с времето, когато България изграждаше основите на своята индустрия. Името на Георги Карауланов е знаково за този период от социалистическото минало на страната, той участва във всички по-важни, и най-важното - по-трудни обекти, които оформиха лицето на високоразвитата България. С това време към днешна дата е приключено. И точно затова звучат любопитно и тежат с фактологията си различни ситуации в дългия професионален път на Георги Карауланов. Разбира се, за търсачите на класическия мемоар книгата ще звучи делнично. Но за други, които са запазили свеж спомена за социалистическа България, мемоарните фрагменти на Карауланов ще са най-вероятно откровение. Написани са от първо лице, не са подредени във времето, подробни са, емоционални.
    “Георги Карауланов печели не само любовта и признателността на своите другари от бригадата, но и на многохилядните колективи, сред които работи, на тогавашната политическа и културна общественост”. Това са думи на редактора на книгата Цанко Живков, който споделя много от вълненията на Карауланов като приятел и пишещ.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...


    карикатура: Тодор Цонев