Докато има България, ще има и Македония

Проф. д-р Евгений ГИНДЕВ

В последните два-три месеца, изненадващо за мен, получавам много писма от Македония. Обединява ги безпокойството за съдбата на Македония, българската позиция и европейската перспектива сега и в бъдеще. За вълненията и преживяванията на българите в българската област Македония има достатъчно основания. Правителството на Република България се интересува много повече от положението в Афганистан, отколкото от събитията в Косово и в Македония, българските учени търсят „стари българи” в Русия и твърдят, че Киев - майката на руските градове - е основан от брата на прабългарския хан Кубрат, без да намират българската следа от Адриатика до Беласица. Мистичната и трудно обяснима партия ВМРО щурмува офисите на електроразпределителните дружества, вместо да развява байряците по баирите над Скопие, обилно напоени с българска кръв. В Панагюрище (?), дори се изхитриха да подаряват земя на НАТО (?) (в. „Монитор” от 31.10.2002 г.). Казаното дотук дава до голяма степен отговор на българите в Македония - те не могат да разчитат на официална България. Да се впускаме в анализ защо това е така, ще отнеме много място, пък и не е дълбока тайна. Казано най-просто - в управлението на българската държава няма българи, всичките са европоиди (думата е на Иван Костов). Има и нещо по-лошо - самите българи престават да бъдат българи и стават европоиди. Например македонски българи ми пишат: „Ние со наши хора, писахме писмо на академик Юхновски (БАН) да предизвика една среща со нашата МАНУ за некакви разговори по ВЪПРОСА! Полно молчание!!!” (езикът и пунктуацията са оригинални. Бел. Е.Г.). Това вече е съвсем сериозно. Убеден съм, че по македонския въпрос никой в близко време няма да получи подкрепа или мнение от БАН. Това е много смущаващо, но аз съм работил дълго време в БАН и зная какво говоря. Просто Академията има сега други приоритети. За да ги открием, е достатъчно да отворим Устава на БАН (1994 г.) и да прочетем чл. 2. "В БАН се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материални ценности на нацията". За да стане по-ясно за какво иде реч, аз само ще разменя думите в цитата без да променям друго: "В БАН се извършва научна дейност в съответствие с националните традиции, интереси и общочовешките ценности. Тя участва и съдейства за умножаване на духовните и материални ценности на нацията и в развитието на световната наука". Разликата вече се вижда: общочовешките ценности и развитието на световната наука - това са приоритетите. Следователно националните интереси и умножаването на духовните и материални ценности на нацията са на второ място. Изводът е, че Българската академия на науките не е Сръбската академия на науките и от нея „Меморандумът” няма да излезе. Голяма част от българските историци до такава степен са обсебени от "новите, модерни" идеи, че известният историк-политик Божидар Димитров направи "великото" откритие: "Македония е най-големият музей в света на Коминтерна" (в. "Сега", 25.06.2003 г.). Пък и нека да не се правим по-умни от Коминтерна. Едва ли това е най-подходящият начин да се помогне на българщината в този измъчен и вече позабравен край на Татковината ни. По приляга на мастития историк да обясни и на нас, и на света кой всъщност е Георги Кастриоти, наричан още Скендербег, чийто нелегален паметник албанците издигат в старата градска чаршия на Скопие, и как той е "обединил" албанските земи в Македония. Не ни стигат интригите на братята-сърби край брега на Вардар, ами трябва да се занимаваме и с арнаути. За "успокоение" на нашите братя в Македония, ние, българите в България , не сме на по-добър хал. В собствената ни страна ни третират като граждани втора категория. Пред нас на копанката са какви ли не, цигани, турци, каракачани, помаци; католици, протестанти, мохамедани, будисти... Та искам да кажа, че и Българската православна черква мълчи. Всички мълчат. „Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови”. И като обезпокоихме Великия българин в незнайния му гроб, искам да предложа на вниманието на българските държавници неговия поглед към балканските национални и етнически въпроси (на модерен език - ботевската геополитика), пък те, ако им стиска, да го доведат до сведение на НАТО и ЕС: „Турция да се унищожи или да се изпроводи в Азия... Сърбия, Гърция и Черна гора... да се оставят да приберат разпръснатите части от своите народности, а именно: на Сърбия да се даде Босна, Херцеговина и една част от така наречената Стара Сърбия; на Гърция - Тесалия и Епир; Румъния да се възведе до степен на кралство и да й се помогне да очертае своите народни граници в Унгария и отчасти в Русия; Черна гора да се съедини със Сърбия, или ако не, то да й се разширят границите на юг с Албания, а на север с една част от Херцеговина; а българите, които населяват България, Тракия и Македония, да съставят едно отделно и независимо кралство”. (Хр. Ботйов, Съчинения. Пълно събрание. Издание на „Вестник на жената”. София, 1940. Стр. 223-224) Като се напомнят геополитическите виждания на нашите национал-революционери, става по-прозрачен ходът на историческия процес в последните 150 години, игрите на Великите сили и съвременните схващания за световното устройство. За съжаление надеждата за някакво „братство” между народите, основано върху неясни „ценности” и освободено от духовната същност на етноса, е опасна утопия, защото не притежава вътрешни стимули за развитие. Независимо от всякакви съюзи и общности, македонският въпрос ще има още дълга история. Ехото на времето не затихва така лесно и има достатъчно примери, които показват, че волята за оцеляване и държавническата мъдрост, в края на краищата, постигат своето. Македония , бедата и болката на България, няма да остане загубена кауза. Аз наблюдавах интересно нещо на последните президентски избори (2006 г.). Като кандидат-президент Георги Първанов прие номинация и подкрепа от тракийските българи-изселници, но нищо не спомена за македонските българи. За държавен глава е недопустимо и не етично да разделя мъката на тракийци от мъката на македонци - та нали непрекъснато говорим за Македоно-Одринска революционна организация. И ако сърбоманите от Скопие си искат костите на Гьорче Петров, мога да ги разбера - тук, у нас, никой не се грижи за гробовете и паметта на българските македонски революционери. Има от време на време някакви ялови напъни за реанимирането на не най-подходящи и спорни личности, но това е друг въпрос и ще бъде обсъждан на друго място. „Разберете едно - казва архитект Христо Генчев, - ние няма да отстоим българската кауза в съгласие с нашите съседи. Ние ще я осъществим против тях. Няма как. Така е било винаги. Не е казано, че трябва да се бием. Ние трябва да знаем, че ще получим тяхното неодобрение, техните укори, техните удари в гърба, техните интриги, както и в момента сме свидетели на тези неща, но не искаме да го признаем. Ако ние не се откажем от това пораженско поведение единствено само с цел да запазим и защитим статуквото, ние нямаме никакви перспективи на Балканите. Трябва да намерим достатъчно сили да се откажем от това малодушие, което в течение на 50 години практически формира българската външна политика. Страх, малодушие, комплексираност. Ние сме българи и нашите интереси са тези и тези. Трябва ясно и категорично да ги кажем, както прави всеки на този свят”. (Сп. „Понеделник”, бр. 3/1998, стр. 124) „Поставените задачи - пише големият български историк Иван Пастухов за „златния век” на българската книжнина, - Симеон и останалите писатели изпълнили бляскаво. Чрез своите трудове те успели да изместят напълно гръцкия език от църквите, да го изместят като официален език на държавата, да създадат школи за просвета и да издигнат самата просвета и книжнина до такава висота, че векове подред да служат като извор за просвета на другите славяни. Частно, тогава, именно, станала пълната национализация на българската църква и на държавата, и се положили трайни начала за духовното единение и обособление на българския народ. От тогава славяните от Адриатическо море до Черно море и от Македония до Добруджа носят името българи”. (Иван Пастухов, Българска история, том 1. „Хемус”. София, 1942. Стр. 253-254) Съдбата и на България, и на Македония е изключително в ръцете на обикновените хора. Докато има България, ще има и Македония.

Нагоре Съдържание на броя