|
Наскоро излязлата книга на Кристофър Букър и Ричард Норт - "Голямата заблуда. Тайната история на Европейския съюз" (Christopher Booker, Richard North “The Great Deception. The Secret History of the European Union”) дава най-добър отговор на въпроса какво представлява ЕС.
Тази книга има вече три издания (2003, 2004, 2005 г.) на английски, със знака на изд. "Континуум", Лондон-Ню Йорк. Обемът й е респектиращ - 473 стр., заедно с подробния показалец, и очевидно се радва на огромна популярност в Европа. Вероятно, когато "Голямата заблуда..." или "Великата измама..." (зависи от нейния преводач), стане факт и на български, ще се изясни - макар и с огромно закъснение, че мантрата за “нашия цивилизационен избор” и “национални приоритети” си е струвала труда. Поне за някои. Като например Соломон Паси, Меглена Кунева, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Иван Костов и други видни "цивилизатори" от туземната неоколониална администрация.
Напрегнали мишци в усилия за личния си просперитет, те съумяха да представят "дългогодишните си усилия" като евроинтегратори в светлината на своята "борба за успеха на България".
Ще сърбаме дълги години плодовете от тази битка. Защото за българите членството в ЕС далеч не е "влизане в Европа", както е удобно да се нарича днес, а излизане оттам...
Ненапразно тези евроатланти бутаха с лекота огромните томове книжнина в името на “европейското бъдеще” на България, ненапразно си излъскаха коленете от европрипадничави изблици, късаха си дрехите да се кълнат колко са верни на евроатлантическата мисия и дузина други полезни и важни "иницативи"...
На лъжата краката са къси. Не подлежи на коментар и факта, че от 1 януари 2007 ще се види истинският мащаб на тези зловещи лъжи, заради които в последните години България загроби освен всичко друго и ядрената си централа. Нещо, което "цивилизования свят", към който сме се устремили, не познава.
Това е българската хекатомба в името на криворазбраната принадлежност към чуждия европейски дом.
"Зора"
|
Всичко започва с публикуван меморандум на Жан Моне за Обединена Европа, който жадната за сензации преса веднага подема и раздухва. Политиците, които в името на кариерата си не бива да стоят извън събитията, са принудени също да подемат темата.
Моне приписва идеята на френския външен министър Морис Шуман, който без да знае за какво става въпрос, не се отказва от авторството. И така, след известни перипетии, се ражда Обединението за въглища и стомана. “Въз основа на тази измама стартира онова, което Моне нарича своя “тиха революция”, разказват авторите на книгата.
Проектът предвижда “организация, способна да влияе върху политическите елити направо, без неудобството от публично разглеждане. Европа е била изградена от подчертано малък елит”. Постепенно в играта са въвлечени почти всички западноевропейски правителства.
Маргарет Тачър заявява: “Активното и с готовност коопериране между независими суверенни държави е най-доброто, което може да изгради успешна Европейска общност... Европа ще бъде по-силна, точно защото Франция си е Франция, Испания си е Испания, Британия си е Британия, всяка със своите собствени навици, традиции и идентичност. Би било лудост да ги уподобим на нещо като словесен портрет на подозрителна европейска личност”.
Но проектът е друг - Европейски съединени щати.
Постепенно Европейската общност се превръща в Европейски съюз (ЕС), в който след кратко съперничество между Европейския съвет и Европейската комисия, последната става фактически диктатор на ЕС. А съюзът се превръща в силно бюрократизирана и централизирана държава.
“Никой не би могъл да скрие факта, че Общността е станала фабрика за закони, която всяка година бълва все повече директиви и регулации. Но няма по-настойчиво от твърдението, че този процес е “демократичен”. Подчертава се фактът, че въпреки изключителното право на Комисията да инициира тези закони, върховното законодателно тяло в Общността си остава Съветът на министрите.
Съветът на министрите е образуван от избрани политици, отговорни пред националните парламенти, които упражняват краен демократичен контрол върху целия проект. Това е на теория. Срещу обвинението, че тази власт в “нова Европа” се упражнява от “неизбрани, безлични бюрократи” идва ритуалният отговор - това е абсурдно, тъй като Комисията "взема на работа по-малко служители, отколкото големите местни авторитети”.
В своя книга, публикувана през 2002 г., Маргарет Тачър отбелязва, че бройката, цитирана за личния състав на Комисията, която тогава достигнала 30 хиляди души, не включва много по-големия брой национални служители, чиито задачи са следствие от европейските регулации.
“На практика оценката на работата на Съвета на министрите отблизо разкрива, че няма нищо чак толкова “демократично”. Нито при техните срещи, преминаващи при затворени врати, без всякаква публични съобщения кой как гласува... На практика, както текущият бизнес открива от няколко месеца, най-очевидната последица от Единния пазар е огромното нарастване на регулациите. Съвсем неподобаващ на “свободна търговска територия”, твърдят авторите на книгата.
Единният пазар сега е най-силно регулираната икономическа зона в света, заради което се наложило издаване на 1368 директиви. Тяхната главна цел е да интегрират държавите-членки чрез хармонизиране на законите им върху твърде широк аспект от икономическата дейност - от пожарогасителите до оформянето на книжката "Мечо Пух"...
"Друго обвързване с директиви, отново в името на сигурността, въвежда нов “хармонизиран” стандарт за регулиране на производството на всеки възможен тип продукт, от машини и инструменти до детски играчки, от екипировка за катерене до газови нагреватели, от асансьори до подложки за крикет”.
Въз основа на директивите гражданските служители са заети със създаване на безпрецедентно количество от вторично законодателство, базирано на предишен договор...
Всичко това е пробутвано през парламентите на държавите без дебати.
"В сектора за производство на плодове в резултат на разрешението, дадено на плодопроизводителите да подкастрят производството си, стотици британски ябълкови градини бяха изкоренени, докато континенталните овощари предпочели да продължат да експлоатират системата, според която само те са били субсидирани да отглеждат плодове, даже ако трябва да бъдат унищожени. Само през 1994 това довело до унищожаването на 77 % от френския добив на ябълки и 73 % от круши.
Гръцките фермери биха получили 89 милиона фунта за унищожаване на 657 хиляди тона праскови. ...през 1994 данъкоплатците са платили 439 милиона фунта за унищожаване по този начин на милиони тонове плодове, като 94 % от тях се падат на четири страни - Гърция, Италия, Франция и Испания".
Другите лудории в земеделието струват на данъкоплатците 4 млрд. лири стерлинги. Въобще, разсипничеството е добре организирано.
"...много субсидии за фермерите от ЕС наистина бяха намалени, но им бяха изплатени “компенсации” за загубите. Според споразумението тези “компенсации” се разглеждаха като практика на позволена “честна търговия”, дори когато получаваните фермерски суми бяха по-големи отпреди.
По подобен начин богатите страни-производители продължават да продават по дъмпингови цени 40 милиона тона субсидирано жито на световния пазар, понижавайки световните цени, в същото време, когато ГАТТ принуждаваше страните от Третия свят да отворят техните пазари”.
“Особено спорно бе поддържаното от Комисията право да използва член 118 на Договора, за да издаде Директива за работното време (48 часа седмично)”.
Тъй като работното време в Германия и Франция е 35 часа седмично, а преди 20 години и в България беше 40 часа, това е връщане към началото на 20 век...
И не е само това.
В периода 1973-1997 г. броят на директивите е нараснал от 221 на 10 549! А от 1989 до 2000 г. ЕС е издал официални документи в размер на 1 916 808 страници и те се увеличават с 20 % всяка година.
Кой може да прочете това огромно творчество!?
И да го спазва!
Но многобройните еврочиновници могат и следят за изпълнението на директивите и регулациите. Цялата дейност е съпроводена с небивала корупция, старателно скривана, но все пак излизаща на повърхността поне от време на време.
Въвеждането на еврото е нова стъпка към образуването на Европейска свръхдържава. Според Йошка Фишер, "паричната система, сигурността и конституцията са трите съществени компоненти на суверенитета на съвременната национална държава и въвеждането на еврото е първата стъпка към комунитаризация”.
Не е първата. Но тук директно се признава поставената задача.
Европейският парламент има ясна позиция: “Европа се нуждае от силно правителство, което да взема силни решения и нека да бъде ясно, че членовете на Комисията са политически отговорни. Те ще бъдат правителството”. Според Романо Проди, логична и неизбежна следваща стъпка е създаването на европейска армия. С това свръхдържавата напълно ще се оформи.
Тук възниква следният проблем: няма истински европейски "демос". Без значение е, че отделните граждани споделят еднаква колективна идентичност.
Според Букър и Норт би могло да се създаде транснационално политическо пространство, свободно от национална лоялност. Целта на Еврокомисията е да върви от представителна демокрация, основаваща се върху национални държави, към широка “консултативна демокрация” на ЕС. Еврото е именно средство за това.
Проди заявява: “Парите са не само вещество, те са идентичност”. Само една държава може да издава пари.
И така, проектът за обединена Европа, ЕС, е проект на едно малцинство, което с добре пресметнати ходове съумява да манипулира мнозинството за създаване на многонационална империя от типа на Австро-Унгария.
Тук липсва държавотворяща нация, макар че Франция и Германия си оспорват ролята.
Европейската комисия, узурпирала цялата реална власт, е фактически диктатор на ЕС.
Вследствие на това, даже без намеса на транснационалните корпорации, правителствата не са в състояние да управляват страните си. “А мечтата за “Европейска армия” създава в Брюксел повече нова бюрокрация, отколкото са войските на земята”.
“Най-очевидният проблем в най-амбициозния проект в европейската история е, че на практика... еврото не работи”. А причината са саморазрушителните, бавни като костенурка, бюрократични методи, които не постигат набелязаните резултати - десетките хиляди закони пречат за това.
Друга характеристика на ЕС е, че той може да бъде манипулиран от група с могъщо лоби и търговски или професионални интереси, за да приема закони, които биха обслужвали частни цели на група или сектор за сметка на другите. И това наистина става.
ЕС е организация на технократи и чиновници, за които желанията на масите не са от значение, въпреки провежданите избори и референдуми - това е въпрос на управлявани демократични процедури. Участващите в играта политици, технократи, академици и професионални експерти са свързани с една и съща идеология. Докато демокрацията, възможна само в националната държава, се нуждае от състезаващи се идеологии.
Според Букър и Норт в бъдеще ЕС ще се разслои на основно ядро (авангард) от основателите му, доминирани от франко-германската ос, и пръстен от второкласни членове, в т.ч. новоприетите.
Това ще рече, че членовете на втората класа ще бъдат напълно колонизирани.
В крайна сметка ЕС, задръстен от бюрокрацията (само за приемането на Полша в ЕС се е наложило превеждането на полски език на 60 хиляди регулации и поради невъзможността това да бъде сторено, полските преговарящи са подписвали споразумения, без да четат документите, и това не е нещо изненадващо), ще се разпадне поради неравностойните партньори и несъвпадащите интереси.
Трудно могат да бъдат обединени страни с различна история и култура. Защото хората с еднаква история образуват нация. Нацията създава култура. Културата е кристализирала история.
Световната култура не е самостоятелен продукт, а сбор от национални култури, влияещи си и обогатяващи се взаимно. Без немска нация не може да има Гьоте и Бетовен, без руска нация не може да има Пушкин и Чайковски.
Унищожаването на нациите води до унищожаване на историята и културата.
Точно затова не може да се създаде европейска нация и точно затова ЕС в сегашния си централизиран и имперски управляван вид не може да оцелее задълго.
|