|
За разлика от България съседна Сърбия има своите съвременни герои: ген. Ратко Младич, Радован Караджич, Слободан Милошевич, и Воислав Шешел - четири знакови фигури, които не пожалиха сили и състояние, за да остане отечеството им независимо и силно.
През 1999 г. НАТО, улеснено от бъдещия си член България, нападна Сърбия, разруши от въздуха нейната инфраструктура, замърси я с обеднен уран и кисели дъждове. С войната за Косово приключи и последната съпротива срещу световния полицай САЩ в бивша социалистическа страна.
|
Войните, съпровождащи разпадането на Югославия, бяха генерална репетиция за разпадане и на Руската федерация. Русия предаде режима на Милошевич, отсрочвайки етническите конфликти на собствена територия. Нейните политици трябваше да бъдат направени по-отстъпчиви и да са наясно какво наказание би ги очаквало след време. Така беше създаден един срамен трибунал в Хага, в който виновниците за войните съдят участниците в тях. Съд, създаден от НАТО и работещ за НАТО, който ген. Младич нарече "най-голямата глупост на 20 век". Трибуналът в Хага залови по-дребните риби и започна "правораздаване". Някои от обвиняемите не издържаха на скалъпените обвинения в геноцид и се самоубиха. Големите виновници за "престъпления срещу човечеството" така и не бяха хванати. Сръбският народ пазеше своите герои Караджич и Младич и не ги издаваше. Акциите за залавянето им направиха за смях и НАТО, и Юнифор.
Предаването на Милошевич на съда в Хага беше дело на правителството на Зоран Джинджич. Сръбските патриоти не му простиха, Джинджич беше убит и съвсем очевидно бе, че присъдата му не бе издадена за обогатяване от приватизация, а за национално предателство. Милошевич достойно се защитаваше сам и показа на цяла Европа (както навремето Георги Димитров) какво означава да си патриот на своята страна. Съдът нервничеше, аргументите на Милошевич бяха необорими. Бившият държавен глава на Сърбия доказваше на всяко заседание, че на неговото място би трябвало да седят истинските виновници за войните, намиращи се в Лондон и Вашингтон.
Смъртта на Милошевич беше планирано престъпление на главния прокурор Карла Дел Понте и приятели, чиито обвинения едно след друго не издържаха в залата. Слободан Милошевич си отиде неосъден и неопозорен.
През февруари 2003 г. на трибунала в Хага се предаде доброволно лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел. Неговата политическа биография е противоречива. Той бива последователно комунист, водещ сръбски дисидент, монархист, републиканец и ултранационалист. Последното му определение, изглежда, идва от заявлението, че "толкова мразя хърватите, че бих им извадил очите с ръждива лъжица". Отношенията му с Милошевич са на приливи и отливи, те са ту врагове, ту съюзници. През 1990 г. Шешел възражда четническото движение, което през 1991 г. се трансформира в Сръбска радикална партия.
Воислав Шешел съвсем не е брадясал четник, попържащ неприятелите на Сърбия. Той е завършил право в Белградския университет и е известен като най-младият доктор по право в Титова Югославия. Заминавайки за Хага, изпратен от 15 000 свои привърженици, юристът Шешел им каза: "Отивам, за да унищожа трибунала, който се явява американско оръдие, насочено срещу сърбите. Ще ги направя на парчета и ще се върна от Хага победител."
Воисла Шешел е сравнително млад (54 години), и се държи като обвинител. Съдът в Хага, обслужващ световната суперсила, е затруднен повече, отколкото с казуса Милошевич. Съдиите му наложиха служебен защитник, който, разбира се, да играе за тях. Като протест срещу тази неправда на 10 ноември т.г. Шешел обяви гладна стачка, в защита на правата си, които той има съгласно Международната харта за защита правата на човека, като обвиняем и неосъден.
Вече 1 месец измина от това рисковано решение на самоуверения националист. Шешел е отслабнал с повече от 20 кг и животът му е в опасност. Двубоят между Шешел и престъпния трибунал в Хага скоро ще трябва да завърши. Всички се надяват, че след смяната на Доналд Ръмсфелд с Ричард Гейтс в правителството на САЩ моралната победа ще принадлежи на живия Шешел.
Междувременно партията на Шешел Сръбска радикална партия (Сръбска радикална странка - СРС) става първа политическа сила в Сърбия. 30-хилядният митинг в Белград пред американското посолство показва как сърбите могат да тачат героите си, когато те залагат живота си пред олтара на Отечеството.
|
Последните идеи на ултранационалиста Воислав Шешел, а именно за Велика Сърбия, т.е. Косово да остане сръбско, за обръщане на икономиката към Русия, Китай и Индия, сближават още повече програмите на СРП и партия "Нова Зора". Изразявайки солидарност с Шешел, пожелаваме здраве и кураж на разобличителя на новия световен ред, успех на неговия заместник в партията Томислав Николич, и без колебание издигаме лозунга "Съд за нелегитимния съд на НАТО в Хага".
|
|