Тероризмът не е от вчера

Добри ЖЕЛЕВ, доктор по история

Току-що беше завършила Втората световна война и се зароди нова, вече добре познатата студена война. Пръв за студената война говори ръководителят на бившия Съветски съюз Йосиф Сталин. На 12 април 1945 г. умира американският президент Франклин Рузвелт. На другия ден американския посланик в Москва Авърил Хариман поискал по спешност да бъде приет от Сталин. Когато влязъл в кремълския кабинет, той произнесъл само една фраза: - Маршале вече знаете, че президентът Рузвелт не е между живите. Няколко секунди Сталин гледал мълчешком посланика, после се обърнал към прозореца, пречупил цигарата си на две и я хвърлил в пепелника: - Това е голяма, огромна загуба. Когато Хариман напуснал кремълския кабинет, Сталин добавил: - Светът вече няма да е същият. Външният министър Молотов, който присъствал на срещата, с изненада го попитал какво има предвид с тези тежки думи. - В Ялта ние набелязахме мероприятия, поне 50 години народите да живеят в мир и да не са заплашвани от трета световна война. Набелязахме и мерки за осигуряване на това решение - създаването на ООН. Там ние тримата (Рузвелт, Сталин и Чърчил, б.р.) взехме решение никоя от нашите три велики сили да не води борба за световно господство, което може да създаде напрежение в света. Опасността е, ако Чърчил успее да убеди новото американско ръководство да започнат една упорита борба за световно господство, това ще доведе до ново напрежение между народите. Ще започне една нова студена война. Никой от нас сега не може да предвиди как ще завърши тя. (Данните са от бележника на Молотов - Д.Ж.) Студената война започва - както е добре известно - с нашумялата реч на английския държавен и партиен деец Уинстън Чърчил, произнесена на 5 май 1946 година във Фултън, САЩ. Западните държави, под ръководството на САЩ, подпомогнати от Англия, се заемат по насилствен начин да изменят системата в бившите социалистически страни, в това число и в България. Чрез своите разузнавания правят опит да създадат партизанско движение в нашата страна, става дума за т. нар. горяни. И чрез тях по насилствен начин да бъде извършена промяна и на законно установената власт. Първите групи на горяните възникват още през пролетта на 1945 г. Под ръководството на дългогодишния агент на английското разузнаване д-р Г. М. Димитров е създадена първата група горяни. Това е Кюстендилската група с командир сътрудника на царската полиция и военното разузнаване Иван Йорданов Лешников (вж. Архив МВР, съдебно дело 1185, т. 6, фонд ІІ, опис 2, а.е. 1027 стр. 292-294; съдебно дело 2636 т. ІІІ). Тя приема името бригада “Д-р Г. М. Димитров”. Най-големи размери горянското движение взема през 1948 г. То се състои предимно от хора на свалената на 9 септември 1944 г. бивша фашистка власт и техни съмишленици. Това са лица, извършили тежки престъпления преди 9 септември или криминални престъпления след тая дата, търсени от новата власт. През 1948 г. вече са създадени горянски групи почти във всички области. Най-голяма е сливенската група с командир Георги Търпанов. Тя е създадена в началото на 1950 г. Към края на юни 1951 г. групата наброява 66 души, повечето от тях са с ниско образование. Командирът Търпанов е с първи клас. Както другите, така и тази група бързо е ликвидирана. През юни и август 1951 г. всички нелегални са задържани или при опит за задържане са убити (вж. Архив МВР, съдебно дело 1003 стр. 251-283). Въпреки хвърлените усилия от западното разузнаване, не бе създадено централно ръководство в България, което да ръководи и контролира дейността на горяните. Само в Пловдивска област дейността на горяните в известен период се ръководи и координира от турския помощник военен аташе капитан Емин Ачар. Но той бързо е разкрит и изгонен от България. Дейността на горяните се насочва от радиостанция “Горяни”, която действа в района на гръцката столица Атина. Западните сили към 1953 г. вече губят вяра, че чрез горяните могат да дестабилизират България и да изменят насоките на нейното развитие. На 23 януяри 1950 г. умира дотогавашният министър-председател на България Васил Коларов, а на 3 февруари същата година за такъв е избран Вълко Червенков. След като поема властта, с помощта на министъра на вътрешните работи, първо Руси Христозов, а после Георги Цанков, Червенков разкрива извършените извращения от хората на шефа на НКВД, Берия, изпратени като съветници в това министерство. Той намира сили да се противопостави на тази извънредно силна личност Берия и да поиска среща със Сталин. Съветските съветници в МВР генерал Чернов и Филатов са изтеглени от България, защото са превишили властта си. В разговора със Сталин Червенков аргументирал своето становище и заявил: - Няма факти, аз не мога да разбера как могат да се подготвят процеси на самопризнания. Сталин, като го изслушал, казал: - Разбира се, така не може. Трябва когато се арестува някой, предварително да има достатъчно улики (вж. стенограма на Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г. стр. 641). Служителите от МВР, извърршили извращения при следствието, като употребили насилие, са уволнени, а някои от тях са дадени на съд и изпратени в затвора. След тези мерки напрежението в страната намалява. Друг сектор, в който съществува голямо напрежение, е селското стопанство. Някои местни лидери се заемат да форсират извършващото се коопериране на селското стопанство. Те използват груби, незаконни, непростими мерки, като карат някои селяни насилствено да влизат в земеделските кооперации. С Постановление на МС от 19 май 1951 г. Червенков жестоко наказва тези дейци, които са нарушили закона за доброволния характер при кооперирането на българското село и ги отстранява от заеманите длъжности. След това се заема да осъществи повелята на Георги Димитров. А тя е - България за 15-20 години трябва да направи това, което други народи при други условия са сътворили за столетия. Още от първите години на своето управление Вълко Червенков показва големи организационни качества и опит. Той е строг, взискателен, но справедлив. За него на Априлския пленум се казва: “Червенков представлява ценен капитал. Има знания и сили… Има удивителна трудоспособност и голяма култура” (вж. Пак там. стр. 242, 254, 552). През управлението на Червенков в страната се извършва огромно строителство. Народът участва в него с невиждан дотогава ентусиазъм. Още от първите години на управлението на Червенков започва строителството на 30 крупни промишлени предприятия. Това са: Металургичният завод в Перник, Химическите комбинати в Димитровград и Девня, завод “6 септември”, Завод за антибиотици - Разград, Корабостроителният комбинат “Георги Димитров”, Оловноцинковият завод в Кърджали, Фабрика “Ернст Телман”, текстилният комбинат “Асен Халачев” - Плевен, памукопредачната фабрика “Балкан” в Габрово, Текстилните комбинати в Пловдив и Стара Загора, обувният завод “Пе тър Ченгелов” и др. Извършва се широко хидромелиоративно строителство. На 28 май 1950 г. влиза в действие Свищовско-Беленската напоителна система, на 28 май 1951 г. - Бръшлянската напоителна система. С увеличаване на напояването на земеделските земи значително се повишава и добивът на селскостопанска продукция. На 12 април 1952 г. Министерският съвет приема постановление за оказване помощ на земеделските кооперации за изграждането към тях на ферми за едър рогат добитък, овцевъдство, свиневъдство и птицевъдство, с цел насищане на пазара с хранителни стоки и за износ. На 4 февруари 1951 г. влиза в експлоатация ВЕЦ “Видима” и ВЕЦ “Петрохан”; В София също се извършва широкомащабно строителство. Строи се центърът на София. Това са сградите на Народната библиотека, Дом-паметникът “Александър Стамболийски”, бившият Партиен дом, Министерският съвет, сградата на днешното президентството, хотел “Балкан” (днес "Шератон"), Централният универсален магазин - ЦУМ, и др. Годишният икономически ръст на България е 22,8% - най-висок от страните на Европа. Всичко това дава възможност на Червенков да проведе редица социални мероприятия. На 29 декември 1950 г. е създаден Институт за бърза медицинска помощ “Н.И. Пирогов” и Научно-изследователският онкологичен институт в София , а на 25 март 1951 г. е обявена всенародна безплатна медицинска помощ. На 20 март 1951 г. е премахната въведената на 11 ноември 1940 г. купонна система за снабдяване на населението със стоки. С постановления от 30 август 1952 г., от 27 март 1953 г. и от 1 август 1953 г. намаляват цените на промишлените стоки. Това довежда до ново значително повишаване жизнения стандарт на населението. По указание на Червенков от 8 август 1952 г. започва подготовка за ликвидиране лагерите в България, създадени на 20 декември 1944 г. от правителството на Кимон Георгиев, съгласно точка 1, буква “Б” на подписаното примирие между правителството на бившия Съветски съюз, Обединеното кралство и САЩ, от една страна, и България, от друга страна. На 28 октомври 1944 г., със Заповед N 233 от 19 септември 1953 г., лагерите в България са закрити. Извършеното огромно строителство, значителното повишаване на жизнения стандарт на населението се свързва с управлението на Червенков, издигат го в култ, за него се пеят песни, пишат се стихове... Това дразни политическите ръководства на западните страни. И техните разузнавателни централи получават задачата да намерят начин да убият Червенков. Това не е голословно твърдение, защото всички тайни служби по света изпълняват политическите задачи на правителствата, които ги ръководят. В България горянското движение вече е дискредитирано и на него не може да се разчита за промяна на системата в страната. Затова е избрана нова тактика: западните разузнавателни централи засилват прехвърлянето на свои разузнавателни и диверсионни групи. Те са съставени от дейци и съмишленици на свалената на 9 септември 1944 г. монархо-фашистка власт и най-често такива, които са напуснали страната, за да избегнат възмездието. Само през 1950 г. воините от Гранични войски имат над 100 въоръжени сражения с големи разузнавателни и диверсионни групи, прехвърляни на наша територия, и 55 стълкновения с войници от съпределната гранична стража. Съединените американски щати, за да упражнят натиск върху България, решават да скъсат дипломатическите отношения с нашата страна и отзовават посланика си Доналд Хийт. Американският посланик Доналд Хийт е в България от 8 ноември 1947 г. Той вече добре познава нашата страна. На 13 януари 1950 г. Хийт изпраща до Държавния департамент в САЩ лична телеграма, в която застъпва становището, че ще бъде по-изгодно за САЩ, ако той остане в България. На 20 февруари 1950 г. правителството на САЩ изпраща нота до Министерския съвет на България, с която обявява скъсването на дипломатическите отношения с нашата страна и изтегля посланика си. Напрежението между САЩ и България непрекъснато нараства, за да се стигне до края на 1953 г., когато ЦРУ прави опит да убие Червенков. Как става това? На 5 ноември 1953 г. се открива Металургичния комбинат в Перник. Откриването става от министър- председателя Вълко Червенков, придружаван от подпредседателя на Министерския съвет Антон Югов. На тържеството присъствали също Ангел Чалев и Тодор Антов, които работели на строежа на комбината. Тодор Антов е роден на 24 юли 1928 г. в село Пудрия, Врачанско, българин, български гражданин. Основното си образование завършва в родното си село, а после постъпва в гимназията във Враца и учи до 6 клас. Член на ЗМС - Сърбински. Той е настроен вражески към съществуващата власт. Ангел Чалев е роден през 1934 г. в село Спанчево, Санданско, българин, български гражданин с образование ІІІ прогимназиален клас. По убеждения е анархист, за което е изключен от ДСНМ. Настроен е враждебно към съществуващата тогава власт. Ангел Чалев и Тодор Антов през септември 1953 г. са на работа в Централната обогатителна фабрика в с. Мошино - Пернишко. Те били настанени заедно в общежитието и оттам стават приятели. Работили в една бригада. През октомври 1953 г. двамата решават да избягат в Гърция, а от там в Америка. Като получили заплатата си на 11 ноември 1953 г., тръгнали да осъществяват намерението си. Първо отиват в с. Марково, Пловдивска област, за да се свържат с горяните от Пловдивска област и да получат оръжие от тях. Но когато стигат в селото, научават, че нелегалните от Пловдивска област вече са задържани, осъдени и изпратени в затвора. На 14.11.1953 г. Ангел Чалев и Тодор Антов се отправят към границата и в 1.30 часа на 16.11. с.г. преминават границата за Гърция между селата Ново Хаджиево и Кулата. В село Синделово са задържани от гръцката полиция и са откарани в гр. Демир Хисар. Там ги разпитва майор от гръцкото разузнаване. Майорът се интересува от военни поделения, поделения на МВР, заводи, фабрики, казарми, какво е настроението на населението в България към властта и пр. Това, от което може да се интересува всеки разузнавач. Особен интерес обаче проявил към Металургичния комбинат в Перник. Когато Ангел му съобщил, че той присъствал при откриването на завода, което станало в началото на ноември 1953 г., и че е направено от министър-председателя Вълко Червенков и подпредседателя на Министерския съвет и министър на промишлеността Антон Югов, интересът на разузнавача станал още по-голям. Заинтересувал се от охраната на Червенков. Ангел Чанев му обяснил, че Червенков се движи свободно сред хората и той не е забелязал никаква охрана. Нещо повече, Ангел казал, че той минал съвсем близо до Антон Югов. Майорът поискал Ангел да му разкаже по-подробно за тази среща. Това става на 22.11.1953 г. (вж. Архив МВР, съдебно дело 2034 от 1954 г. стр. 27). На следващия ден на разпита присъствал вече и човек на американското разузнаване в Гърция. От държането на гръцкия майор Ангел разбрал, че американецът е голям началник. Този път гръцкият майор го пита много подробно за Червенков. Как се държал при откриването на завода, влизал ли е сред народа, каква му е била охраната. Когато Ангел Чалев му казал, че Червенков се движи свободно сред хората, майорът му поставил въпрос дали може да се хвърли бомба върху Червенков на такова място. Попитал го какво мисли за такава постъпка. Ангел одобрил подобно действие. Но казал, че лицето вероятно веднага ще бъде задържано. След дълги убеждавания Ангел Чалев се съгласил да убие Вълко Червенков, но казал, че не знае как да постъпи (Пак там т. 2ІІ, стр. 28). През цялото време американецът слушал разпита и давал знак с глава, че одобрява начина на действие от страна на гръцкия майор. Накрая майорът казал на Чалев, че сега ще бъдат прехвърлени в България със задача да проучат как точно да извършат убийството на Червенков. На 27.11.І1953 г. Ангел Чалев и Тодор Антов, въоръжени с пистолети с по 30 патрона, по 3 яйцевидни бомби и 1500 лева, с редовни български паспорти са върнати нелегално в България. Това става между селата Ново Ходжево и Кулата със задача да събират сведения от военен характер. Освен това да вербуват по един български гражданин, който да работи за гръцкото разузнаване. На Ангел Чалев е поставена задачата да проучи обстановката около българския министър-председател и да подготви неговото убийство. За тази цел трябвало да се използва братът на Ангел - Георги Чалев, който работи като телефонист в правителствения гараж. След изпълнение на тези задачи Ангел и Тодор, на 8 декември 1953 г., трябвало да се върнат в Гърция. Ако при прехвърлянето в България Ангел Чалев и Тодор Антов не успеят да убият Червенков, след връщането им в Гърция на 8 декември те ще бъдат солидно подготвени, снабдени с нова модерна техника и върнати наново в България, за да изпълнят поставенета задача. Когато Ангел Чалев и Тодор Антов се готвят за преминаване от Гърция в България, българското разузнаване получава тревожен сигнал от своя агент Паскалев, внедрен в центъра на западното разузнаване в Гърция. Той съобщава, че Чалев и Антов се изпращат от Гърция в България с основната задача убийство на Вълко Червенков. Подготовката за убийството на българския министър-председател, според Паскалев, е извършена от гръцкото разузнаване под ръководството на шефа на американското разузнаване в Гърция. Първоначалният вариант на българското разузнаване бил още на самата граница Чалев и Антов да бъдат убити, но после се отказват от този вариант. Решават да ги пуснат да влязат в България, да ги проследят и когато се подготвят за изпълнение на поставената задача, тогава внезапно да ги задържат. Чалев и Антов влизат в България на гара Генерал Тодоров и се качват на влака за София. С тръгването на влака веднага е задържан Тодор Антов под предлог, че документите му са нередовни. А целта е била българското разузнаване да научи подробности по поставените им задачи. Ангел Чалев продължава пътя си и вечерта на 27.11. пристига в София. Той веднага отива в дома на брат си Георги Чалев, който живее на ул. “Емил Шекерджийски” 62. Георги е по-голям от Ангел, роден е на 24.02.1924 г., член на ДСНМ и работи към 4-ти отдел на7-мо управление на МВР като телефонист. Това е правителствения гараж. Ангел вербувал брат си Георги за сътрудник на гръцкото разузнаване. Той му обещал като се върне втори път от Гърция, да му донесе 10 000 лева и един костюм от английски плат. Георги написал исканите му сведения на една тетрадка с гръцки надпис. Това било сведение за МВР, за Гранични и Вътрешни войски. Това са строго секретни данни, между които има и много данни лично за Червенков. В тях пише, че началник на 7-мо управление - УБО е полк. Димитър Гръбчев. Личната охрана на Червенков се осъществява от полк. Петър Игнатов и подполковник Лукан Варадинов. Ангел се интересувал къде живее Червенков, но Георги не го уведомил, че не знае. Двамата обсъдили как да се зареди колата на Червенков с бомба с часовников механизъм и в движение да се взриви. После са излезли от квартирата на Георги и са се разхождали около бившия партиен дом. Те обикаляли сградата и обсъждали къде да хвърлят бомбата. Интересували се къде се намира кабинетът на Червенков, тъй като по това време там е настанен Министерският съвет. Късно след обед на 28.11.1953 г. органите на сигурността задържат Ангел и Георги Чалеви, заедно с цялата документация, подготвена за гръцкото и американското разузнаване. При задържането им са открити 2 пистолета, 30 патрона за пистолет, 3 бомби и други материали. При следствието задържаните правят пълни признания. С присъда N 15 от 27 януари 1954 г. са осъдени както следва: 1. Ангел Петров Чалев, на 20 години строг тъмничен затвор; 2. Тодор Георгиев Антов, на 15 години строг тъмничен затвор; 3. Георги Петров Чалев, на 20 години строг тъмничен затвор. ( Вж. Архив МВР, следствено дело N 22 от 1954 г.) От огромния документален материал, който успях да прегледам, е видно, че ако ЦРУ не успява да осъществи своя замисъл за убийството на Вълко Червенков, ако горянското движение не се разви съгласно замисъла на западните разузнавателни централи, ако редица разузнавателни и диверсионни групи, нелегално прехвърлени в България в ония тежки и жестоки години, не успяха да изпълнят поставените им задачи, всичко това се дължи на факта, че българското държавно ръководство успя за един сравнително кратък срок да създаде силно разузнаване, което своевременно разкриваше замисъла на враговете на България и вземаше резултатни мерки за предотвратяване на коварните планове. Може би тук му е мястото да се каже, че ако през годините на прехода станаха стотици поръчкови убийства и други тежки престъпления, без да се разкрият техните извършители, тава се дължи на факта, че българското разузнаване беше разгромено. През годините на прехода не само разузнаването, но и държавността като цяло беше унищожена. Такива са за съжаление фактите. Нека се надяваме, че българският народ ще намери сили да излезе от това тежко положение.

Нагоре Съдържание на броя