|
Образът на Балканите като конфликтна зона отдавна е закрепен в общественото мнение на Запада.
Балканите - в тесния географски смисъл, и в широкия - културологичен смисъл, присъстват в западния политически, политологичен и културен дискурс така, както в съзнанието на Античността са присъствали морските простори отвъд Херкулесовите стълбове - като място, където не действат рационалните зависимости на обживения Космос, законът на Архимед не е валиден и където властват стихиите на Хаоса.
Баналностите от рода на "Балканизация", "Балканско буре с барут", "Балкански погреб" и т.н. са не само досадни журналистически клишета (обслужващи всекидневното съзнание на европейския бюргер), те работят като "носещи смисъла" идеологеми в солидни културологически, геополитически и политически теории.
От гледна точка на Хънтингтън по нашите земи се срещат цивилизациите за своя решителен (а дали не и последен?) сблъсък ("crash"); според Фукуяма "историята" (която на други места вече е завършила) на Балканите или е в началото си, или още предстои, а според обикновения европейски еснаф на Балканите следва да се ходи или със солидна охрана или - най-малко поне (at least !) - след предварително подписана застрахователна полица и съответна сериозна ваксинация...
|
Съобразени с визията са и практическите предложения за "решаване на проблема". Те варират от настояване Балканите ако не да се капсулират в санитарна зона, то поне да се изолират с невидими, но ефективни стени, до предложения за тяхното ударно цивилизоване, глобализиране, модернизиране (и "пренаписване на културния код"). Като за целта се употреби целият модерен западен софтуер и хардуер.
"Хуманитарни вмешателства" (невинаги с мирни средства) се редуват с щедри (но добре калкулирани) материални помощи, кръстоносци (с ризници или бронетранспортьори) се сменят с пастори и миротворци - европейските цикли на изолационизъм и експанзионизъм се усещат ясно на Балканите.
Извивките и лъкатушенията в новото европейско самосъзнание, в търсенето на така желаната "нова европейска колективна идентичност", на Балканите се усещат съвсем ясно - от заинтересуваност и симпатия до враждебност и готовност за строеж на "Велика Европейска стена".
И за да бъдем наистина на нивото на реалната историческа сложност на проблемите, следва да си спомним още и че ако от гледна точка на "обобщения Запад" Балканите са (в най-добрия случай) Източна Европа (т.е. "източен край" на Запада), то от неевропейска (източна) гледна точка Балканите са просто "западната част на изтока". Мястото, където се общува - или се враждува - особено ефективно; зоната, където симпатиите и антипатиите на тази част от човечеството, която не спада нито към златния милиард, нито към платинения милион, са особено активни - с всички последици от това - и в регионален, но и в глобален план...
Неотстранимо е впечатлението, че всичко, което става на Балканите (в смисъл на проблем или конфликт), става като че ли на два пъти, в два плана, в два смисъла:
- единият път става така, както стават нещата навсякъде другаде - например в щастливата Скандинавия, или (също добър пример) в не особено щастливата Латинска Америка - случва се като отношение или събитие между култури, общества и държави - или вътре в тях - като присъстващи и съседстващи на едно и също място и споделящи обща или подобна историческа съдба
- и вторият път (но едновременно с първия) - се случва като отношение или събитие (или допир или дори конфликт) между фактори и сили, лежащи извън - и често дори далече - от Балканите.
Балканите присъстват в света - но и "светът" присъства на Балканите. Всеобщите ("глобалните" - както днес е така модерно да се наричат) проблеми шестват в особени и дори единични превърнати форми по нашите земи.
Балканските народи, дори когато не теоретизират върху това, го знаят добре от опита си, чувствали са го през последните хилядолетия, чувстват го и сега - и чрез своите конфликти, и чрез тяхното отсъствие.
Всеобщността на световната история като глобален процес живее на почвата на Балканите и не изумява никого там - освен, може би, някои външни наблюдатели.
Това е така, защото (всъщност!) Балканите са многократно исторически глобализирани:
- още в ранните зори на европейската цивилизация Балканите са колонизирани (а чрез това и глобализирани) от ранната гръцка културно-икономическа диаспора
- глобализацията на късния елинизъм е оставила своето богато културно наследство не само из целия Средиземноморски свят, но и на Балканската културно-историческа почва
- а какво друго, освен глобалност и универсализъм от имперски тип, представлява Римското присъствие на Балканите - военно, икономическо, но и културно?
- имперският универсализъм (и затова - именно глобалност) - на "Втория Рим" - на православна Византия, все още живее в духа на някои важни балкански култури, той присъства и днес при нас чрез своето наследство и наследници
- универсалността, т.е. същностният глобализъм на исляма като вяра, култура, цивилизационен и държавнотворен потенциал в културната памет, но и в днешния живот на Балканите, продължава да присъства със своето неоспоримо място и значение.
Балканите са глобализирани отдавна и многократно. Те познават и контактите, и сблъсъците на велики империи. Повечето от днешните балкански държави са се появили в процеса на взаимодействие на тези велики империи; на велики култури и религии.
Затова Балканите могат да изглеждат като "периферия на глобалността" само ако се разглеждат от гледната точка на глобалната периферия. (Респективно, "вносът на глобалност" на Балканите е толкова безнадеждна безсмислица, колкото и внасянето на шампанско във Франция и хладилници в Гренландия.)
Глобализацията на Балканите обаче може да бъде не само безсмислица. Както повечето безсмислици, тази също може да бъде и опасна.
Опасна може да бъде наивната просветителска вяра (подкрепена - за съжаление- и с действие), че Балканите могат (и трябва) да се цивилизоват и просвещават, поучават, наставляват и дори наказват (за "тяхно общо добро") отвън, с внасяне на културни образци, модели и норми, по мирен път - и дори със сила.
Казано философски - така се пренебрегва - и сърди - самият дух на глобалната история, който живее по нашите земи; същият дух, който не разрешава да бъде поучаван, защото сам поучава всички - и желаещи, и нежелаещи да бъдат поучавани.
А за тези, които предпочитат не да поучават, а (преди всичко) да разбират - е ясно, че на Балканите отдавна вече не действа (а действало ли е някога наистина?) класическото западноевропейско триединство на "място - време - действие (субект)".
Балканите наистина изглеждат като конфликтна зона. Но то е не само защото Великите сили (различни - в различните епохи) избират точно това място, за да си казват "различни истини".
Има още една - по-дълбока - причина: ако епохата (времето) на Балканите се разглежда като една и единна, се оказва, че там взаимодействат различни светове; обратно, ако Балканите се разглеждат като един и единен свят - то става видно, че в него се допират, общуват и преливат различни епохи.
Именно в този смисъл Балканите са колкото "предмодерни", толкова и "постмодерни" - защото не уважават, не признават (и дори се подиграват) с класическата догма за триединството на "място - време - действие".
Именно затова, гледано отвън, от гледна точка на европейската модерност, Балканската реалност наистина изглежда като зона на неразрешими конфликти.
Именно затова всички усилия отвън (дори и водени от най-добра воля) за разрешаване, "регулиране" на "Балканските конфликти" не толкова ги разрешават, колкото ги пресъздават отново.
Всъщност прословутите Балкански конфликти са конфликти на света със себе си - и затова така лесно се глобализират.
"На Балканите има твърде много история" - въздишат балкански, европейски и световни културолози, политици и глобализатори, повтарящи прословутото изречение на някои държавни секретари на САЩ.
Но Балканите имат нужда от цялата си история и не са склонни да се освобождават от нея. Те са в мир с миналото си и гледат с надежда в бъдещето си, което може да бъде и постглобално.
Имам основание да вярвам, че Балканите ще надживеят и тази глобализационна вълна, както няколкото други през последните няколко хиляди години.
Основанието ми е в историята, която на Балканите никога не спира.
|