|
В популярната си книга „Новата цивилизация” (С., 2000 г.) А. и Х. Тофлър пишат не без основание: „Термини като „ляв” и „десен” или „либерален” и „консервативен” вече не притежават познатите значения. В Русия сега говорим за комунистите като за „консерватори”, а за реформаторите - като за „радикали” (стр. 7 - 8).
Разбира се, не трябва да приемаме на доверие всички съображения на известните автори на „Шок от бъдещето” - особено, когато са направени върху материал, отдалечен от нашата балканска действителност. Но нищо не пречи да се вслушаме в някои от тях.
И у нас понятия като „ляво” и „дясно” отдавна не могат да служат за сериозен политически ориентир.
БСП е най-дясната лява партия която можем да си представим. Разбира се, това тя дължи повече на ръководството си, отколкото на електората. Както знаем, левият електорат е традиционно дисциплиниран и готов да подкрепи (в краен случай - мърморейки) всяко решение на своето мъдро ръководство. А понеже ръководството е дясно...
Тъкмо защото ръководството е дясно, а електоратът (общо взето) ляв - БСП на практика - парадоксално - покрива целия политически спектър и обезсмисля т. нар. "дясно".
В какви заклинания се изразяваше най-често дясното - поне в периода на т. нар. преход (т. е. голямото разграбване)?
- антикомунизъм
- проевропейска (проамериканска) ориентация
- влизане в НАТО
- ограничаване ролята на държавата
- масова приватизация
- частна инициатива
- ограничаване на социалните грижи.
Ясно е, че противоречие има главно в първата точка (и то относително - защото и партията е вече БСП, а не БКП). Би трябвало да има противоречие и в последната точка - но там винаги идват на помощ дежурните "обективни" причини.
В сините (десни?) митинги подскачаха бедни хора със събудени надежди и - повече или по-малко - лоши спомени от партийното минало. Впоследствие няколко процента от тях забогатяха - чрез властови кражби, рекет или реституция. Останалите - още подскачат. На гладно...
Тези няколко процента може и да са достатъчни за партийка като ДСБ, но не и за някакво сериозно алтернативно дясно. Доказа се, че в бедна България трудно може да се управлява с десни лозунги. Затова пък под леви лозунги може да се прокара всякаква дясна мимикрия.
Виждаме, че "левият" президент Г. Първанов много по-успешно от "десния" П. Стоянов осъществи - и осъществява - съответните "десни" императиви (за което американският посланик у нас го похвали по телевизията, не само от любезност). Виждаме, че БСП - като водеща сила в тройната коалиция - осъществява на дело онова, за което СДС и НДСВ можеха само да мечтаят...
Лесно е всичко това да се констатира. По-трудно е да се отговори - достатъчно сериозно: дали една малка, бедна (и слугинска!) страна има друга алтернатива в сегашната геополитическа конфигурация? Днешният отговор е ясен.
Сериозната дискусия по този проблем обаче предстои - при доизясняване на някои от аргумент-факторите, които днес са сравнително неясни или хипотетични.
Едно обратно доказателство за обезсмислянето на двата традиционни политически ориентири са:
"Атака" и ГЕРБ
"Атака" бива определяна като крайна - но тази крайност според едни е лява, а според други - дясна. Всъщност тя е радикална (главно в критиките към статуквото) и - поне като суетна амбиция - лидерска, т. е. публицистично-митингаджийска. (В. Сидеров бърка в действителни обществени язви, но с недостатъчно чисти ръце; изрича горчиви истини, но по твърде истеричав начин.) Непредвидимите успехи на „Атака” ще продължат дотогава, докато властимащите продължават да мълчат гузно за съответните болезнени въпроси, докато се правят на слепи и глухи за всичко извън трипартийните корупционни благини...
ГЕРБ се самоопределя като дясна партия (и правилно, ако се има предвид благосъстоянието на нейния неформален лидер). Всъщност е по-скоро лидерско-харизматична и прагматично-популистка. Засега тя експлоатира - от една страна - харизмата на генерала, умело създавана от PR-специалисти вече няколко години, а от друга - празното пространство, оформено от негативите на досегашното ляво и дясно, за да се настани там удобно - като партия, обещаваща да даде очакваните публични отговори на вече зададените и току-що задаващи се публични въпроси. Това (поне засега) я прави гъвкава и мобилна. Често обвиняват Бойко Борисов, че е твърде повратлив и непоследователен. Досега в това беше силата му. Чак по-нататък партийната практика ще я превърне в слабост.
И тук възниква елементарният, но законен въпрос:
Кой е подходящият изразител на дясното?
Лумпенизираният наследник на някогашните чорбаджии?
Лакомата, но неориентирана реститутка на национализираните някога буржоазни капитали?
Или забогателите наследници на дългогодишно властвалата червена номенклатура - с централно място около трапезата на властта и важни (подмолни) връзки във властовите структури?
Отговорът е очевиден.
Останалото не е мълчание (както би казал Шекспир), а лицемерие или невежество.
Някой ден дори полуслепият ляв електорат ще прогледне. Това е исторически неизбежно.
Но истинският проблем е другаде - какъв избор ще има, ако се окаже между Сцила и Харибда?
Всъщност, за кой ли път ...
|