Ако партия ГЕРБ тръгне по пътя, който очерта на учредителното й събрание нейният създател Бойко Борисов, това не вещае нищо добро за България. И бедата съвсем не е там, че в живота ни навлиза още една вождистка формация.
Най-обезпокоителното е това, че в програмното си изложение в НДК о.з. генералът не спомена нито дума за трите съдбовни за нашия народ въпроса. А именно:
1. Все по-хищното плячкосване на националното богатство и националния продукт от чуждите “инвеститори”, чуждото лихварство и чуждите военно-промишлени комплекси, което ни обрича на все по-безалтернативна мизерия, деградация и израждане,
2. Все по-необратимото обезбългаряване на националната територия, култура и цивилизация и откъсването от нея на цели региони , които се превръщат в престъпни сатрапии от азиатски тип.
3. Високата раждаемост сред едно специфично малцинство, което твърде скоро ще стане мнозинство - с всички произтичащи от това гибелни последици. Включително и за него впрочем, защото светът няма да го остави да се разпорежда с най-подходящите за стопанска дейност и живот земи в Европа.
И няма никакво значение дали г-н Борисов само се преструва, или просто наистина не забелязва тези предизвикателства на живот и смърт за българския народ. По-важното е, че той няма никакво намерение да се занимава с тях. А щом няма такова намерение, тогава с какво ще помогне за спасението на България неговият ГЕРБ? С това, че ще посее у част от народа поредните самоубийствени илюзии?
Най-важните програмни идеи на генерала, уви, също не вдъхват отрадни предчувствия. Тъкмо обратното - това, което обещава той, е още повече чужди “инвеститори”, продължаване на “приватизацията” и още по-щедри привилегии за туземната политико-икономическа върхушка.
Човек наистина остава с впечатлението, че този манифест на дивия либерализъм е писан под пряката диктовка на МВФ, Световната банка, Иво Прокопиев и другите най-видни представители на предприемаческия ни “елит”.
Що се отнася до останалите над 7 млн. български граждани, на тях пък само се подхвърля приказката за 800-те лева необлагаем минимум, която не е нищо друго, освен второ издание на прословутите 800 дни.
Пак като второ издание трябва да се третира и заканата на генерала да победи престъпността и корупцията. Тая приказка обаче българите вече са я слушали предостатъчно през периода 2001-2005 г.
В областта на междупартийните, пардон, сношения, столичният кмет изповяда най-приязнени чувства към т.нар. десница и враждебност към тройната коалиция, препотвърждавайки обаче техните външнополитически скрижали - всестранно сателитство спрямо Вашингтон и Брюксел, въоръжено участие в агресиите на Запада по света, настаняване на американски бази в България и т.н.
При вождистки партии като ГЕРБ от особена важност са личните комплекси на техния водач. Според психолози г-н Борисов е мажоритарен собственик на два доста абсурдни, но и твърде сериозни комплекса. Първият от тях е чувството, че не се е самодоказал като пълноценен генерал - заради пожарникарското си минало. Вторият също е не по-малко смешен - горещото му желание да докаже на СКГ, че е направил фатална грешка, допускайки отстраняването му от поста главен секретар на МВР. Тази партерна, слугинска позиция на новия партиен вожд спрямо най-слугинския и най-безотговорния премиер в историята на Третата ни държава, е не просто гротескна, а направо кошмарна. А и къде е гаранцията, че при една изборна победа на новата партия верноподаникът Бойко няма да ни натрапи пак същата особа?
В журналистиката се смята за неетична критиката срещу една тепърва прохождаща формация. Въпреки личните си симпатии към генерала обаче авторът на този коментар си позволи да изложи нещата така, както ги вижда. Не за друго, а защото ако народът ни иска да оцелее, той вече няма никакво време за губене.
Прочее, ще бъда безкрайно щастлив, ако в развитието си ГЕРБ не остави ни пух, ни прах от горното предсказание.
Генерал Бойко Борисов: - Мутрата е мъртъв... Заснехте ли ме? Чао!..
карикатура: Тодор Цонев
|