Мистериозното убийство в Лондон

Юрий ТЮРИН Копенхаген, Агенция за политически новини - АПН

"Ако елиминираш невъзможното, каквото и да остане, колкото и невероятно да е, трябва да е истината" Артър Конан Дойл В западните масмедии активно продължава обсъждането на тайнственото убийство в Лондон. Убийство, в стила на най-добрите традиции на романите на Конан Дойл и Агата Кристи, убийството на подполковника от ФСБ (Федералната служба за сигурност на Русия) Александър Литвиненко. Днес в Европа това си остава ключова новинарска тема. Нейното официално и дружно премълчаване в Русия напомня на добре режисирана пауза в монолога на актьор - има ефект, противоположен на очакваното. По-точно, ефектът на най-голямото публично внимание, привлечено към споменатия сюжет. “Щирлиц замълча на средата на думата. Всички присъстващи се обърнаха и загледаха в него...” Особен интерес предизвиква почти безумната реакция на президента на Русия, когото на Запад пряко обвиниха в убийството на Литвиненко: “няма никакви доказателства, че смъртта е била насилствена”. Крайно подозрително е мълчанието на премиера на Италия Романо Проди. Него почти директно (според свидетелството на Литвиненко) го обвиниха, че като агент на ФСБ също привлича вниманието. И единствено самотният писък на беззащитната Хакамада в настъпилата напрегната тишина - “Но вие ума ли си изгубихте?! Това е бълнуване!” - поражда не много оправдана въздишка на облекчение. Не можеш веднага да разбереш, че и човекът също не разбира веднага... Впрочем в контекста на световните събития убийството на Литвиненко влиза в редицата на актове като например покушението над Римския папа през 1981 г. във Ватикана, загадъчната смърт на Кенеди в САЩ или примерно убийството на Киров в сталинския СССР. Към днешна дата въпросите са много повече от отговорите. Всъщност няма еднозначни отговори, а пълзящото разгръщане на последствията от неизбежния международен скандал едва започва... Най-впечатляващ е методът на лондонското убийство на бившия подполковник от ФСБ. Метод, който наистина доближава убийството до международните терористични актове. Случаят е наистина безпрецедентен - за първи път в историята жертвата на политическото убийство е отровена с радиоактивен препарат! В центъра на голям град, на европейска столица! И дори нещо повече от столица... (Та нали ролята на Лондон в политическите и икономическите процеси в Русия през 90-те години е добре известна. Както се казва, “помним и знаем”...) Но целта на всеки истински терористичен акт не е просто разрушение или убийство, а интернационална медийна реакция на събитието, световно “заявяване за себе си”, което цели да фиксира, или обратното, да измени някои важни точки в общественото съзнание, както и в съзнанието на хората, вземащи ключови решения. Тъкмо безпрецедентното използване на радиоактивен препарат издигна това политическо убийство до нивото на международен терористичен акт. Защо го направиха убийците? Защо не използваха пистолет със заглушител или просто счупена бутилка? Какво искаха да кажат с това? И накрая, откъде терористите взеха радиоактивния полоний-210 в гъстонаселения Лондон? Онези, които вярват, че зад убийството стоят руските власти, отговарят просто, сигурно, видите ли, се е получил по “дипломатическата поща”... Наивно е да се мисли, че съществува някаква си тайнствена дипломатическа поща между Москва и Лондон, по която свободно може да се “препраща свободно” радиоактивно вещество, като се избегне внимателния контрол на британските спецслужби. Между другото, това са спецслужби, които без преувеличение, са най-добрите в света, и освен това са в постоянна бойна готовност още от август т.г., когато на летище Хийтроу бяха предотвратени огромни по мащабите си терористични актове... Аз самият летях почти седмица, след като бяха осуетени тези терористични актове, така че зная от първо лице какви мерки за безопасност са взети в страната. Но нима британските шерлокхолмсовци така са се отпуснали само за два месеца? Както казваше Станиславски - “Не вярвам”. Очевидно убийците искаха да покажат своята власт - те използваха полоний-210 като отрова, жертвата преживя три седмици, очевидно, за да получи възможност да “разкаже всичко, или това, което не би искала да казва или това, което по-рано въобще не е знаела”. Показаха своята власт и защото използваха строго охранявания в малкото страни, членки на “световния атомен клуб”, радиоктивен полоний-210. Изглежда, че става дума ни повече, ни по-малко, за откраднат радиоактивен материал! Следователно, ако западните медии продължат и по-нататък да излагат версията за “пряката вина на Путин и Русия”, то убийството непременно ще се свърже с “ядреното изтичане от руснаците”, по-нататък и с проблемите на ядрената безопасност за “света” и с продажбата на руски ядрени технологии и материали на Иран. Ако някоя “наднационална сила” се намеси в разследването и се изясни, че този полоний е всъщност британско дело (което е най-вероятно), или е с някакъв друг европейски произход, - то тогава съвсем сериозно ще се изправи въпросът за ядрената безопасност в самата Великобритания и възможността от ядрен тероризъм тук. Съвсем скромно количество от полоний-210 е напълно достатъчно за създаване на “мръсна бомба” (т.е. с обеднено съдържание), която да унищожи населението на Лондон-сити. И тогава 11 септември може да се стори на англичаните като детска приказка... Следователно или във Великобритания, или в Русия, в ядрената безопасност има катастрофални дупки. Или пък английските спецслужби може да получат радиоактивни материали чрез заобикаляне на “демократичния контрол” от страна на прословутия британски Парламент и други органи на властта в тази страна... Като отчетем в чии ръце е разследването на убийството на Литвиненко, не е трудно да предположим какви ще са официалните въпроси и какви ще са окончателните изводи. Което означава, че ще се появи нова международна политическа заплаха към щита за ядрената безопасност на Русия. Но нека се върнем към нашия антигерой. Да си признаем, има персони, за които е невъзможно да се пише без, меко казано, да изпитваш някаква погнуса. Като разглеждаме фотографията на покойния подполковник-предател, няма как да се освободим от едно странно усещане: от снимката гледа позакръглено, полудетско лице, без следи на силна воля или дълбок интелект. По-скоро едно лице на украински студент във ваканция някъде в Краков, съвсем не грозен (или в някаква степен не толкова сериозен), лице на подполковник от държавна сигурност в лондонски пейзаж... И кой би предположил, че този нищожен “бейбифейс” се занимава във ФСБ с организираната престъпност, преследва мафията (“създал си сериозни врагове”, както наивно твърдят някои “експерти”), и дори бе изгонен за прилагане на насилие (или изтезания) по време на разпити на заподозрени? Но като си спомним ювенилната външност на скандално известния “редник Ингланд”, душенето до смърт на военнопленници в Ирак, съвсем няма на какво да се чудим... До момента на бягството в Лондон, т.е. до 37-годишна възраст, фесебейникът-бейбифейс вече имал звание подполковник. Като цяло, съвсем не лоша кариера... Оказва се, че Литвиненко е потомствен “служител на органите”. Баща му, Валтер Литвиненко, бил затворнически лекар в “съветския ГУЛаг”. Ярък, символичен образ - Валтер (Уолтър) Литвиненко, доктор в ГУЛаг! В това има нещо власовско и бериевско същевременно... (“Моят син бе убит от атомна бомба!” - казва Уолтър, когато пристига в Лондон.) Във всички случаи Литвиненко-младши имал прекрасна възможност да се приобщи към опита на онзи, който трябва да “лекува лагерната прах”... Цялата му последваща “творческа дейност”, с всички умопомрачителни “сензации” и акробатични “разобличения” само потвърждава колко осакатена е била тази личност. Образът на Алексанъдр Литвиненко предизвиква общо усещане за пълно слабоволие и крайна безпринципност, “по наследство” попаднал в органите, в даден момент хванат от някого с нещо (неслучайно е бил под вътрешен надзор във ФСБ), после е провокиран и хванат с нещо по-лично. После пак е включен, изплашен-подкупен-използван по пълна схема. Зверски, като цяло, е убит, но отново използван, за пореден път, на пълна програма, по време на триседмичното си отпътуване от този свят... Човешките подробности от действията на вече смъртно отровен човек карат сърцето да се свие. Нелеп и безсмислен предател, винаги предизвиква жалост. Фигура от ранга на “иванов-рибкините”... По съобщения на английски източници Литвиненко живеел със семейството си в един дом с Ахмед Закаев, в лондонската квартира, собственост на Борис Березовски. После се оповестява версията, че е възможно зад неговото убийство да стоят “същите тези чеченци”. Литвиненко участвал в разследването на убийството на Политковска (него трябвало да използват като “говореща глава”), което навежда на определени подозрения, като се отчетат някои изказвания на Закаев, в които говори с определена симпатия за “врага на Политковска” Кадиров... Твърдо трябва да кажем едно: тези, които вярват, че Литвиненко по свое произволно решение, и така да се каже “показно”, е “прибран” от лондонския олигарх-изгнаник, грешат. Да вярваш в това, значи да не познаваш английската система. Да не разбираш методите на британските спецслужби. Всеки, който се е оказал на британска територия по политически или по друг важен мотив, и продължава да се занимава с политическа дейност, прави това в тясна зависимост (меко казано) от британските спецслужби. В Обединеното кралство няма никакви “независими дисиденти”, на практика те не съществуват. Не затова ви се дава политическо убежище, ама-ха!.. Трябва съвсем трезво да се гледа на тия работи. Абсолютно изключвам версията, че Борис Березовски, по собствено усмотрение, и под собствения си нос, е отровил Александър Литвиненко с радиоактивен полоний. Ако направи подобно нещо, денят, в който го е извършил, ще стане последният му ден като олигарх-изгнаник на свободна английска територия. Едновременно е ясно и че основното подозрение за изпълнението пада върху окръжението на покойния експодполковник. И все пак откъде се взе този полоний-210? От британската атомна централа? От секретна научна лаборатория? И защо тутакси се появи бляскащата със своите люспи отровна "Кобра"? Дали понякога не оценяваме твърде космически възможностите на лондонския олигарх в една чужда страна? Та нали преди две години дори синът на Маргарет Тачър замалко да го тикнат в затвора заради опит да организира преврат в една африканска държава?.. В Лондон, и за събития на територията на Великобритания, решения вземат само англичаните. И само те. Ако въпросът с полоний-210 може да създаде допълнителна чуждестранна заплаха за ядрения щит на Русия, то предсмъртното изявление на Литвиненко, и в частност, че са го убили “мизерници-огризки” по “пряка заповед” на Путин, тогава наистина си струва да видим какво става после. Не е тайна, че след скорошната промяна на ситуацията в САЩ по целия свят се размърдаха сили, които е прието да наричаме “либерал-демократични” (или просто “нашите либерали” в руски контекст). Темите за борбата с расизма, защита правата на хомосексуалистите, “демократичните ценности” и “правата на човека” отново започнаха да се обсъждат по колонките на централните западни вестници. Топлите спомени за “приказните времена на Клинтън”, когато всичко вървеше “добре и всички обичаха Америка”, цъфнаха по страниците на политически “неутрални” вестници... Без съмнение тези, които днес наричаме “либерасти” и “компрадори”, зашаваха и в Русия. И това въобще не са “оранжевки”, заради Каспаров, или по повод споменатата Хакамада... Съвсем не. В този контекст от голяма важност е съобщението на водещия руски политолог и “идеолог на антисистемната опозиция” Станислав Белковски. Той говори за това къде могат да ни заведат нишките на лондонското убийство. Белковски смята, че убийството на Литвиненко активно се използва срещу заместника на Путин Игор Сечин. Човек, с чието име се свързват много от промените в приоритетите на руската политика - “вербален патриотизъм”, акценти върху стабилизацията, излизане на режима на Путин от ортодоксално-либералната линия на русоцидния елцинизъм от 90-те години. Известният политолог нарича основен източник за “налетите” срещу Сечин групировката, зад която е “верният руслан” на елцинистите, бившият шеф на администрацията на президента на Руската федерация Александър Волошин. Той издига като “официален приемник” на Путин своя възпитаник - и противник на идеите за “суверенна демокрация” - Дмитрий Медведев. Белковски пише: “Ето как очевидно убийството на Политковска и Литвиненко активно се използва срещу Сечин и руските спецслужби”. Не бива да отминаваме важността на подобно откритие! Какво представлява “групировката на Волошин”? Това е старият, добре познат инструмент, с чиято помощ могъщият събирателен “гайдаро-чубайс” бръква в тялото на Русия и раздвижва пластовете, като отново заявява за себе си. “Гайдаро-чубайс” всъщност никога не е губил изцяло властта. Той само временно отиде в сянка, загубил парламентарните избори и притаил се в очакване на добро време за реванш. За него не е проблем почти пълната липса на подкрепа в руското общество. Събитията от 1993 г. в Москва ясно показаха, че това е същество, за което “демокрация” и “избор на народа” са празни звуци. В своята жажда за пълна власт в Русия това същество не се спира пред нищо. То става все по-силно, добре си е отпочинало, изсмукало е милиарди долари чрез РАО ЕЭС, и сега чудовището чака реванш. Днес, когато неоконс отново загубиха в САЩ, е даден отбой за проамериканските “демократични сили” в световен мащаб. Вероятно “гайдаро-чубайсите” решиха отново да напомнят за себе си. Като преровиха почвата, те открили, че интересите им съвпадат на този етап с интересите на неуморимия Биг Бен и неговите непобедими джеймсбондовци. Лондон е любимият град на “гайдаро-чубайсите”. Именно тук, в сигурни сметки, в годините на тяхното безпределно властване, изтекоха повече от 50 млрд. долара от Русия! Вероятно затова решиха да напомнят за себе си именно оттам. Но както е известно, стопанинът е господар, и както писахме, в Лондон решения вземат само англичаните. Може да се гадае дали убийството на Литвиненко е било по споразумение между британските спецслужби и “гайдаро-чубайсите”, или (най-вероятно) джеймсбондовците са го направили сами, за да поздравят новия гражданин на Великобритания (Литвиненко получи британски паспорт няколко дни, преди да погълне отровата). И може само да се предполага кой на кого пръв е предложил сценария на операцията, кой на кого е заложил политически и т.н. Ясно е едно - отравянето с полоний-210 на руски офицер-предател е изстрел, с който се уцелват няколко заека едновременно и в интерес на определени сили. Първо, нанася се сериозен удар по “тоталитарния диктатор” (особено в светлината на последните политически трактовки) Путин, умиращият Литвиненко сякаш пряко го обвини за отравянето. Второ, аналогичен удар се нанася и по ядрената безопасност на Русия (обвинения в изтичане) и по сътрудничеството на Русия с Иран (обвинение за сътрудничество с “ядрени терористи”), доколкото може да се предполага какъв би бил “отговорът” на британците по въпроса за произхода на радиоактивния полоний. Трето, това е метод за натиск върху оказалия се в двойнствено положение “изгнаник олигарх”, като се изискват нови условия за сътрудничество срещу Путин и Русия. Четвърто, това е ритник по неоконс “оранжеви” в Русия, в лицето на Хакамада, за да се покаже кого Лондон (подавайки пас и на Вашингтон) смята за достоен приемник на днешния режим. Пето, това е подготвяне на почвата за бъдещ налет срещу руските спецслужби, та чак до искането за разпускане на ФСБ в елцински дух (“Кагебе се оказа нереформируем”). Шесто, това е решаване на някои “чисто английски” проблеми с ЕС и Италия през мръсната клевета срещу премиера на тази страна и бивш шеф на Еврокомисията Романо Проди. И накрая, седем, - това е ясен знак към цялата руска полит-емигрантска масовка в Лондон, че и към самата Москва. Т.е., за никого вече не се гарантира лична безопасност, ако не си я отработва послушно и по първия сигнал, ясно означен с действията срещу “режима в Русия”... Но това е само хипотеза, която има пълното право да бъде изказана. Като оцениха правилно външнополитическия вакум в САЩ след изборите “гайдаро-чубайсите”, заедно с лондонските им единомишленици и “пазителите на сейфове”, решиха, че е възможно да започне сериозно разклащане на “Путиновия режим”, да готвят връщането (законно или не) на “либерално-демократичните сили” на власт в Русия през 2008 г. или по-рано. Така че случилото се действително навежда на подобни мисли. Както и да е, повтарям, имаме работа с точно адресиран международен терористичен акт при използване на радиоактивно вещество. Който и да стои зад него, очевидно последствията ще са големи и неведнъж ще се появяват на сцената. Изглежда, че всичко едва започва. И едва ли някога ще узнаем детайлите и имената на случилото се. Но е ясно, че бе направено в Лондон, направено бе с цел дестабилизиране на ситуацията в Русия. И това е най-главното. Можем, естествено, да се утешаваме с илюзии, че фесебейника-предател наистина са го отровили по заповед на всесилния Путин непобедимите и легендарни руски спецслужби, верните стражи на геополитическите интереси на възродената свръхдържава, които се чувстват в мъгливия Лондон като у дома си... Може да вярваме и в екстравагантната версия - също като Путин - че това е самоубийство (на някой разкаяник ли?) на подполковника-предател. Може да вярваме в безпощадната ръка на “приказно богатия” палач-олигарх, тази “заплаха” за Кобрата, Блеър, Скотланд ярд... Или още по-добре - в тайната лондонска работилница, където брадати или пък гладко обръснати терористи, по непонятни убеждения, изработват своя “мръсна” бомба, а бившият подполковник от ФСБ или е надникнал където не трябва, или просто е объркал чашите... На никой не можеш да му забраниш да вярва в каквото и да било все пак. Остават обаче и доста въпроси. Ако в самата Великобритания висши длъжностни лица наричат мистичното полониево елиминиране на Литвиненко “твърде важно събитие”, то защо така уклончиво и сдържано, та дори и страхливо, се държат руските медии? Защо мълчи Путин? Защо мълчи Романо Проди? Та дори и да не мълчат съвсем, но защо всички ние, които надничаме във вестниците и в интернет, не знаем нищо за мъдрите им отговори? Хайде да се откажем от излишната “русофобия” при анализа на събитията. Всеизвестно е, че спецслужбите по целия свят действат еднакво - унищожават всички свидетели по делото за убийството на президента Кенеди, включително и родния му брат. Някои смятат, че не кралското семейство в лицето на съпруга от Бъкингам, а могъщата британска МИ-5 унищожи принцеса Дайана... Останаха неясни убийствата на Джон Ленън, “нелюбимецът на десните кръгове”, на шведския премиер Улоф Палме и на изрелския премиер Ицхак Рабин... Пък и какво ли щеше да стане с Литвиненко, ако се беше озовал с такъв “пълен пакет от разобличения” в някое “въплъщение на демокрацията” като САЩ... Методите на службите са еднакви навсякъде. Но това не значи, че спецслужбите на Дания например може да превозят подозираните като терористи на своите самолети, и да кацнат на американско летище без някакво разрешение на властите в САЩ. Точно обратното, може. Или пък че спецслужбите на Румъния могат да организират и да притежават на територията на САЩ затвори за терористи и военнопленници. Обратното става без проблеми. “Каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”... Ето от тази римска сентенция трябва да тръгнем, за да видим къде е границата при търсенето на истината по метода на изключването. Като преминаха разумната граница след 11 септември 2001 г., безконтролието и произволът на спецслужбите на САЩ станаха причина за верижна реакция по целия свят. Във всяка точка на земното кълбо поведението им трябваше да предизвика опасения, още повече че тези спецслужби имат навика да се сговарят и с разни други “сили” срещу своите собствени народи. А това е много опасно за тези народи и страни, чиито правителства не са “съвсем суверенни”. Който и да има интерес, който и да стои зад провокационното убийство на Литвиненко, трябва да разберем - на Русия й трябват развити демократични граждански институции, които да представляват баланса на спецслужбите, днес, вън от отговорностите пред обществото. Засилването на спецслужбите в държавата, която неокончателно е тръгнала по “пътя на национално-патриотичния курс”, е извънредно опасно. (Пък и изобщо дали е тръгнала? В постановката на този въпрос има и голяма доза вина на политолозите, които не съумяха да повлияят на и до днес на създадената в Русия политическа система.) Ако утре “гайдаро-чубайсите” пак се хвърлят към властта и се сдобият със своето, то цялата отговорност на днешните служби ще се обърне против руския народ и национално-патриотичната опозиция. В ръцете на групировките при Елцин нямаше толкова мощен механизъм, сега той е създаден... Не се гордеем с жестоката ликвидация на предателя Литвиненко. Дори ако тук имат пръст руските спецслужби, или някои от поръчителите да се намират в Русия. Отравянето на Литвиненко, както и всичко последвало и предшестващо изявлението му, също както и събитията след това - са поредното предизвикателство на Запада към Русия. Англосаксонският Запад, и в частност Великобритания, която получи и “собственост” не само десетки милиарди руски долари, но и власт над много процеси в нашата страна, не иска и няма начин да свали ръцете си от гърлото на Русия. Посоката на днешните обвинения не оставя никакво съмнение. Как да анализираме това предизвикателство и как да му отговорим адекватно - ето за това трябва да се замисли преди всичко патриотичната и национално мислеща част на нашето общество. Защото ние знаем, че нашето дело е право, но до истинската победа остава още много. Още по темата: "Планът "Невзлин" в действие" "Въпроси по повод..."

Нагоре Съдържание на броя