"Нова Зора" - брой 49 - 12 декември 2006 г.

Отварянето на досиетата:
Нов етап в потъпкването на държавността
"Зора"

Отварянето на досиетата е престъпление спрямо националната сигурност и българската държава. Това е неизменната позиция на "Нова Зора". Да я преповтаряме, е безсмислено.
Новият закон за досиетата вече е гласуван, така че свършените факти правят излишно всякакво въздействие. На нас, на хората, които винаги сме живели с проблемите на българския ден, до последния момент ни се искаше политическата класа да прояви благоразумие, или поне инстинкт за собствено оцеляване като не гласува позорния закон. Но явно сме надценявали родните политици.
Да си признаем тази илюзия бе подхранвана от надеждата ни, че ръководството на БСП ще се съобрази в последна сметка с настроенията сред своите привърженици и ще пощади честта на българските разузнавачи, в своето мнозинство идеен контингент на левицата.

Смятахме, че преди местните избори ръководството на соцпартията, ако не друго, ще си направи добре сметката: тези българи и техните семейства (вероятно става дума за неколкостотин хиляди души) са нужни като леви гласоподаватели, особено при оттеглянето на масовия електорат от участие в избори.
Нашите предвиждания обаче не се сбъднаха. Вижда се, надделяла е глупостта, възпята толкова красноречиво от Еразъм Ротердамски. Надделял е превитият гръбнак пред могъщите нови господари. А може би окончателно е победила тезата за малката, но парламентарно представена партия, която абонира за депутати своите първенци (останалите кучетата ги яли)! При всички случаи това е крайно неразумен акт, който историята няма да прости.
Такава е фактологията. Нея не можеш нито да я изтриеш, нито да я зачеркнеш. Тя виси като дамоклев меч над политическото бъдеще на левите автори на закона. Над всички се изяви като отродителка г-ца Татяна Дончева, но тя е епизодичен субект, преизпълнен с комплекси, та затова не би могла да стане обект за по-обстойно обсъждане. По-точно, тя бе избрана да свърши мръсната работа, замислена от други. Отделно е дали го съзнава.
Позицията на БСП по приемането на закона обаче е придружена с един далеч по-грозен факт, който като морална величина е несравним с вече гласувания закон. Ръководството на БСП не намери за нужно да се разграничи, да потърси причини извън себе си за приемането на закона за отваряне на досиетата. И за слепеца е ясно, че е имало чуждестранен натиск от сили, които и днес пледират за реванш, за наказание на хората, активно изграждали фундамента на социалистическата държава и държавност. Тези сили използват всяка възможност, за да пристъпят към репресии - фактически и морални, към лустрационни действия, квинтесенция на политическата омраза и озверялата нетолерантност.
Ръководството на парламентарната левица даже не пожела да намекне за ролята на такива фактори. То с каинов знак на челото предпочете да се отрече от историята на своята партия, от нейните герои и борби, от жалоните на социалистическата държава. Да загърби родовите си спомени, биографиите на собствените родители, роднини, близки, на своите съмишленици, само и само за да си подсигури кариерата, сития стомах и потупване по рамото от господарите на света. Тук говорим не просто за приетия закон, а за моралния жест, за надменното отчуждаване, с което малка група от ръководители клеймят миналото на България.
Нямаше нищо по-естествено, ако в левите депутати се беше обадила съвестта, която би могла да пробуди тревогата и вътрешната сигурност от деянието. Толкова ли беше невъзможно да се изтръгне от тези хора звук или слово на извинение? А защо не и глас на оправдание? Защо не и на уважение, на признателност към приноса на българските разузнавачи, опазили 45 години България от войни, от участие в чуждестранни легиони, от разполагане на чужди бази, от разпродажба на държавните тайни? Българските разузнавачи, осигурявали стабилността в страната, подпомагали снабдяването на предприятията с нови технологии, осуетявали вътрешния хаос, диверсиите и атентатите заслужаваха да им благодарят лидерите на левицата за всеотдайния труд в името на отечеството, за патриотизма им. Не можеха ли да се произнесат категорично какви интереси е защитавало българското разузнаване? Необходимо ли е било родината ни да бъде опазвана от попълзновенията на съседни държави?
Вместо туй още след 10 ноември 1989 г. елитни кадри на БСП започнаха първи да громят Държавна сигурност, да се разграничават от българските разузнавачи. Изпаднали в страх и паника, те се надпреварваха да твърдят, че БКП нямала нищо общо с “престъпните органи” на родното разузнаване. Макар за всеки добропорядъчен гражданин да е ноторно известно, че Държавна сигурност се подчиняваше на разпорежданията на Политбюро на БКП, че редица партийни грешки се превръщаха постфактум и в грешки на Държавна сигурност. Ако дадени среди от Държавна сигурност са упражнявали насилие, нима това не е произтичало от общите идеологически норми, внедрявани в обществения живот?
Така че онемяването, издигането на китайска стена между соцпартията и кадрите на българското разузнаване от периода 1944-1989 г. не е нищо повече от най-тривиален конформизъм.
В такива тежки мигове като днешния в. “Нова Зора” се чувства задължен да каже, че за нас българските разузнавачи са национални герои, че те са служили славно и безкористно за защита на отечеството. Нека всеки български разузнавач - офицер или сътрудник, да знае: партия “Нова Зора” никога няма да се отрече от тяхното дело, винаги ще смята живота им, посветен на България, за достоен и дълбоко драматичен! Ние настояваме всеки от тях поотделно да запази самообладание и самочувствие, както е запазвал самообладание и самочувствие в най-ожесточени мигове на “тихия фронт”. Според нас в никакъв случай разузнавачът не бива да се огъва под терора на временно силните! Не бива да се пречупва пред клеветите и богато заплатените кампании за дискредитиране на кадрите на българското външно и военно разузнаване, на техническото разузнаване и контраразузнаването.
Българският народ няма да бъде солидарен с този закон. Той винаги ще помни, че български родоотстъпници чрез новия закон са реализирали чужди интереси. Заради собствения си егоизъм са хвърлили пръст върху гроба на България - без свян и терзание! И ще им поиска сметка. Рано или късно.
Сега се произвеждат серийно лъжи, всекидневно се върти мощният двигател на манипулациите. Доказва се, че всички служители и сътрудници на Държавна сигурност са "доносници", а това е чудовищна измама! Внушава се, че външното и военното разузнаване винаги са били репресивни органи, което си е чиста измишльотина. Повтаря се непрекъснато, че върховете на обществото били заплетени в мрежите на бившата Държавна сигурност и затова са днес зависими и корумпирани. Но не се споменава за това, че реалните зависимости са от последните седемнадесет години на Великата криминална революция - зависимости, свързани с приватизацията, покритите съдебни дела, организираната престъпност, търговията с дрога и проституция, с хазарта, с шуробаджанащината, с вербовките на видни политици от чужди разузнавания и пр. Опитайте се обаче да размърдате това блато - всуе! Никой няма да ви го позволи.
Освен това медиите разпространяват слуха, че България последна отваряла досиетата на ДС. Това е груба неистина, но и нея я подминават. В страните от бившия соцлагер (Централна и Източна Европа) отвориха досиетата на доносниците, които са объркали не една човешка съдба. Но кадровият потенциал на външното или военното разузнаване там не е ставал предмет на разкриване и публично оповестяване. Защото сериозните държави са наясно, че с високите държавни интереси не трябва да се заиграва, че държавността е нужно да се спазва. Единствено архивите на държавната сигурност в бившата ГДР са разкрити изцяло. Тази държава обаче вече не съществува. Да не би да искат да ни внушат, че и България я чака такова бъдеще?!
Десницата е наясно: разкриването на досиетата е равно за нея на поемането на глътка въздух. Маргинализирана изцяло, превърнала се в комедиен герой на политическата ни действителност, останала без привърженици и съвременни идеи, на десницата не й остава нищо друго освен да произвежда заплахи, омрази, вътрешнонационални сблъсъци, да настройва своите привърженици на уличен метеж, както това сполучливо го направи при палежа на партийния дом или при щурма на парламента.
Дясната опозиция не е толкова безумна, че да не вижда собствената си смърт. И затова се хваща като удавник за сламка в нечестивата кампания за оклеветяването на бранителите на родината ни.
Не ще и дума, това са гастроли на бездарни и уплашени актьори, на които в скоро време няма да им бъде позволено да стъпват на политическия подиум поради тотално самоизчерпване и презрението на народа. Те току нещо мрачно прогнозират чрез устата на Иван Костов, ту провинциално надават викове по подобие на Петър Стоянов, или със затаена злост съскат отрова като овехтелия Атанас Атанасов срещу всеки читав човек. Такова им е войнството, такава им е бронята, това им е унилият маскарад! Пръкна се и едно братство “Чисти гласове”, което заля телевизиите с лицемерни призиви за експресно отваряне на досиетата. То е съставено от превербувани журналисти, които дължат известността си на това, че служат най-малко на двама чужди господари, че продават всяка свяст заради афиширането на собственото си его, че са лесно подкупни и морално проядени като синове и зетьове на бивши комунистически големци.
По ирония на историята през Средновековието в Европа е имало религиозни хорове от момчета кастрати, които носили прозвището “Чисти гласове”. (Георги Коритаров в сутршното си предаване от 7 декември т.г. изрови тази любопитна подробност.) За турската партия ДПС нещата бяха предопределени. Те бяха получили знак, че за Турция е крайно важно да получи компетентна информация кои български разузнавачи са работили на турска територия, кои техни сънародници (поименно) са били агенти и сътрудници на българската ДС. Едва ли биха се отказали от такъв подарък и гърците, и сърбите, и румънците. И всички ония, отстрани, които ни гледат сеира.
НДСВ като член на коалицията също подкрепи радушно закона. И защо да не го подкрепи, когато това е заповед отвъд океана. Но БСП? Защо?
В името на истината ще подчертаем: това е действие на ръководството, а не на левите маси.
По всяка вероятност се изпълнява поръчка, която идва от Чичо Сам и Джон Бул, подкрепена от проамериканската партия в Европа. Нещата се уреждат в навечерието на членуването ни в Европейския съюз, тъй като по такъв начин се замаскирва главният кукловод.
Според нас произволни са някои тълкувания в пресата, че позицията на БСП се предопределя от конфликт между президента Георги Първанов (който бил против отварянето на досиетата) и ръководители в БСП като Румен Петков, които чрез отварянето на досиетата се опитвали да дискредитират президента.
Нашето мнение е, че между президента и ръководството на БСП по този въпрос няма противоречия и напрежение. Провежда се единна линия, която обединява тристранната коалиция и опозицията, включително и президента. А това свидетелства за дълбока криза в политическата ни класа и дава неоспорими козове в ръцете на онези политически фактори, които пледират за смяна на политическия ни елит, за остракиране на неудобните политически сили като партия “Нова Зора” например.
Да се върнем към изпитанията, които всеки отделен разузнавач и сътрудник ще трябва да преживее през близките месеци и години. Без съмнение, в такива мигове човек трябва да съхрани достойнство и съзнание за своя влог в опазването на отечеството.
Тези дни във в. “Земя” се появи блестяща статия на журналиста Горан Готев, в която кристализира една изповед на разузнавача, горд с приносите си към България.
Иска ни се и ние да кажем, уважаеми приятели, другари, бъдете уверени, че Отечеството няма да забрави вашите безсънни дни и нощи и саможертвата ви в името на България. Няма да забрави паметта на загиналите български разузнавачи, на граничарите, на всички, които са дали примери за безкористна служба и всеотдайност. Мръсната пяна ще изтече. И папер няма да остане от гробокопачите на Отечеството. Не се чувствайте погребани.
Вие ще продължите да живеете като несменни стражи на майка България!


България и нейните "благодетели"
карикатура: Тодор Цонев

Нагоре
Съдържание на броя