|
|
"Нова Зора" - брой 49 - 12 декември 2006 г.
Отварянето на досиетата:
Нов етап в потъпкването на държавността |
|
Отварянето на досиетата е престъпление спрямо националната сигурност и българската държава. Това е неизменната позиция на "Нова Зора". Да я преповтаряме, е безсмислено.
Новият закон за досиетата вече е гласуван, така че свършените факти правят излишно всякакво въздействие. На нас, на хората, които винаги сме живели с проблемите на българския ден, до последния момент ни се искаше политическата класа да прояви благоразумие, или поне инстинкт за собствено оцеляване като не гласува позорния закон. Но явно сме надценявали родните политици.
Да си признаем тази илюзия бе подхранвана от надеждата ни, че ръководството на БСП ще се съобрази в последна сметка с настроенията сред своите привърженици и ще пощади честта на българските разузнавачи, в своето мнозинство идеен контингент на левицата.
|
|
|
| Мистериозното убийство в Лондон |
|
В западните масмедии активно продължава обсъждането на тайнственото убийство в Лондон. Убийство, в стила на най-добрите традиции на романите на Конан Дойл и Агата Кристи, убийството на подполковника от ФСБ (Федералната служба за сигурност на Русия) Александър Литвиненко. Днес в Европа това си остава ключова новинарска тема.
Нейното официално и дружно премълчаване в Русия напомня на добре режисирана пауза в монолога на актьор - има ефект, противоположен на очакваното. По-точно, ефектът на най-голямото публично внимание, привлечено към споменатия сюжет. “Щирлиц замълча на средата на думата. Всички присъстващи се обърнаха и загледаха в него...” Особен интерес предизвиква почти безумната реакция на президента на Русия, когото на Запад пряко обвиниха в убийството на Литвиненко: “няма никакви доказателства, че смъртта е била насилствена”.
|
|
|
| 800-те дни като
800 лева необлагаем минимум |
|
Ако партия ГЕРБ тръгне по пътя, който очерта на учредителното й събрание нейният създател Бойко Борисов, това не вещае нищо добро за България. И бедата съвсем не е там, че в живота ни навлиза още една вождистка формация.
Най-обезпокоителното е това, че в програмното си изложение в НДК о.з. генералът не спомена нито дума за трите съдбовни за нашия народ въпроса. А именно:
1. Все по-хищното плячкосване на националното богатство и националния продукт от чуждите “инвеститори”, чуждото лихварство и чуждите военно-промишлени комплекси, което ни обрича на все по-безалтернативна мизерия, деградация и израждане,
2. Все по-необратимото обезбългаряване на националната територия, култура и цивилизация и откъсването от нея на цели региони , които се превръщат в престъпни сатрапии от азиатски тип.
3. Високата раждаемост сред едно специфично малцинство, което твърде скоро ще стане мнозинство - с всички произтичащи от това гибелни последици. Включително и за него впрочем, защото светът няма да го остави да се разпорежда с най-подходящите за стопанска дейност и живот земи в Европа.
|
|
|
Краят на дясното?
оптимистичен некролог |
|
В популярната си книга „Новата цивилизация” (С., 2000 г.) А. и Х. Тофлър пишат не без основание: „Термини като „ляв” и „десен” или „либерален” и „консервативен” вече не притежават познатите значения. В Русия сега говорим за комунистите като за „консерватори”, а за реформаторите - като за „радикали” (стр. 7 - 8).
Разбира се, не трябва да приемаме на доверие всички съображения на известните автори на „Шок от бъдещето” - особено, когато са направени върху материал, отдалечен от нашата балканска действителност. Но нищо не пречи да се вслушаме в някои от тях.
И у нас понятия като „ляво” и „дясно” отдавна не могат да служат за сериозен политически ориентир.
|
|
|
| Глобализацията и
балканските конфликти |
|
Образът на Балканите като конфликтна зона отдавна е закрепен в общественото мнение на Запада.
Балканите - в тесния географски смисъл, и в широкия - културологичен смисъл, присъстват в западния политически, политологичен и културен дискурс така, както в съзнанието на Античността са присъствали морските простори отвъд Херкулесовите стълбове - като място, където не действат рационалните зависимости на обживения Космос, законът на Архимед не е валиден и където властват стихиите на Хаоса.
Баналностите от рода на "Балканизация", "Балканско буре с барут", "Балкански погреб" и т.н. са не само досадни журналистически клишета (обслужващи всекидневното съзнание на европейския бюргер), те работят като "носещи смисъла" идеологеми в солидни културологически, геополитически и политически теории.
|
|
|
Слава за Тангра
Във Виена отбелязаха юбилея на акад. Васил Гюзелев |
|
На 10 ноември в дом Витгенщайн, във Виена, бе открита научна конференция на тема “Средновековна България, Византия и Европа”. Форумът бе проведен по инициатива на Българския изследователски институтв Австрия към Виенския университет и Института по византийско изследване към Австрийската академия на науките. Събитието отбеляза юбилейната 70-годишнина на акад Васил Гюзелев.
Поздравленията към големия български учен поднесоха Антоанета Чолакова, директор на Българския изследователски институт в Австрия, проф. д-р Андреас Шварц, зам.-директор на Института за историческо изследване на Австрия и президент на сдружението “Приятели на дом Витгенщайн”, проф. д-р Петер Сустал, директор на Института за византийско изследване, и проф. д-р Сергей Карпов, декан на Историческия факултет на Московския университет “М. В. Ломоносов”.
|
|
|
| Рубиконът 10 януари |
|
10 януари 1997 г. се оказва важна историческа дата, която доведе до кардинални промени във външната политика на България и до стабилизиране на олигархичния капитализъм вътре в страната. Това е ясно и по този пункт не би трябвало да се поддаваме на субективните си желания.
Не виждам в близко бъдеще перспективи за друг път на историческо развитие. Главното действие вече се състоя! Разбира се, възможни са придвижвания в една или друга посока, но те няма да коригират основните параметри на обществената ситуация. Новият елит, и след приемането на страната в Европейския съюз, няма да направи решителни стъпки към прекъсване на пъпната си връв със САЩ - държавата хегемон. А и да иска - едва ли това ще бъде по възможностите му.
Специално ще отбележа една особеност на процеса: в българска среда американската инвазия ще прониква чрез въздействието на управляващите кръгове на Великобритания, които и през следващия период ще изпълняват функцията си на посредник.
|
|
|
| Тероризмът не е от вчера |
|
Току-що беше завършила Втората световна война и се зароди нова, вече добре познатата студена война. Пръв за студената война говори ръководителят на бившия Съветски съюз Йосиф Сталин.
На 12 април 1945 г. умира американският президент Франклин Рузвелт. На другия ден американския посланик в Москва Авърил Хариман поискал по спешност да бъде приет от Сталин. Когато влязъл в кремълския кабинет, той произнесъл само една фраза:
- Маршале вече знаете, че президентът Рузвелт не е между живите.
Няколко секунди Сталин гледал мълчешком посланика, после се обърнал към прозореца, пречупил цигарата си на две и я хвърлил в пепелника:
- Това е голяма, огромна загуба.
Когато Хариман напуснал кремълския кабинет, Сталин добавил:
- Светът вече няма да е същият.
|
|
|
| Борбата на Шешел |
|
За разлика от България съседна Сърбия има своите съвременни герои: ген. Ратко Младич, Радован Караджич, Слободан Милошевич, и Воислав Шешел - четири знакови фигури, които не пожалиха сили и състояние, за да остане отечеството им независимо и силно.
През 1999 г. НАТО, улеснено от бъдещия си член България, нападна Сърбия, разруши от въздуха нейната инфраструктура, замърси я с обеднен уран и кисели дъждове. С войната за Косово приключи и последната съпротива срещу световния полицай САЩ в бивша социалистическа страна.
|
|
|
| Какво представлява Европейският съюз? |
|
Наскоро излязлата книга на Кристофър Букър и Ричард Норт - "Голямата заблуда. Тайната история на Европейския съюз" (Christopher Booker, Richard North “The Great Deception. The Secret History of the European Union”) дава най-добър отговор на въпроса какво представлява ЕС.
Тази книга има вече три издания (2003, 2004, 2005 г.) на английски, със знака на изд. "Континуум", Лондон-Ню Йорк. Обемът й е респектиращ - 473 стр., заедно с подробния показалец, и очевидно се радва на огромна популярност в Европа. Вероятно, когато "Голямата заблуда..." или "Великата измама..." (зависи от нейния преводач), стане факт и на български, ще се изясни - макар и с огромно закъснение, че мантрата за “нашия цивилизационен избор” и “национални приоритети” си е струвала труда. Поне за някои. Като например Соломон Паси, Меглена Кунева, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Иван Костов и други видни "цивилизатори" от туземната неоколониална администрация.
Напрегнали мишци в усилия за личния си просперитет, те съумяха да представят "дългогодишните си усилия" като евроинтегратори в светлината на своята "борба за успеха на България".
|
|
|
| Докато има България, ще има и Македония |
|
В последните два-три месеца, изненадващо за мен, получавам много писма от Македония. Обединява ги безпокойството за съдбата на Македония, българската позиция и европейската перспектива сега и в бъдеще.
За вълненията и преживяванията на българите в българската област Македония има достатъчно основания. Правителството на Република България се интересува много повече от положението в Афганистан, отколкото от събитията в Косово и в Македония, българските учени търсят „стари българи” в Русия и твърдят, че Киев - майката на руските градове - е основан от брата на прабългарския хан Кубрат, без да намират българската следа от Адриатика до Беласица. Мистичната и трудно обяснима партия ВМРО щурмува офисите на електроразпределителните дружества, вместо да развява байряците по баирите над Скопие, обилно напоени с българска кръв. В Панагюрище (?), дори се изхитриха да подаряват земя на НАТО (?) (в. „Монитор” от 31.10.2002 г.).
|
|
|
|
България и нейните "благодетели"
карикатура: Тодор Цонев
Долу!!!
карикатура: Тодор Цонев
|
|