|
|
"Нова Зора" - брой 47 - 28 ноември 2006 г.
| Грабежът продължава |
|
Миналата седмица шефът на Сметната палата Валери Димитров връчи на журналисти копия на имотните декларации, които заемащите висши длъжности в изпълнителната, законодателната, съдебната и местната власт са длъжни да подават всяка година в палатата.
За какво говорят данните? За нищо друго, освен за безогледна злоупотреба с властта. Защото декларираното недвижимо имущество на депутати, министри и други висши държавни служители, разкрива смущаващ факт. А именно, че представителите на държавното ръководство са купували миналата година големи апартаменти в добри квартали на столицата и провинцията на смешни цени, за които всеки може да мечтае. Така например бившият финансов министър Милен Велчев през 2005 г. е придобил апартамент от 188 кв. м в центъра на столицата за 55 800 лв. Според обяснението на министъра пред медии, цената e толкова ниска, защото апартаментът бил в лошо състояние. Според брокери обаче такъв апартамент не може да струва толкова евтино, ако ще бомба да е гръмнала вътре.
|
|
|
| Изтребване на разбойниците |
|
Краят на 19 век. Нова българска държава. Конституция за пример - Търновската. Първоначално натрупване на капитали. Все по-масово, заразително, ожесточаващо се състезание: да избуташ другия. Да се наложиш. “А идеали има, Алексей, не е както мисли жадната за облаги сволач” (Алеко Константинов до свой приятел).
Възрожденските идеали, хайдутите, въстаниците оставаха встрани и назад. Бай-Ганьовите унуки простреляха Алеко по време на Стамболовото управление. Константин Величков емигрира. Пак във времето на този първи диктаторски режим Капитан Петко Войвода беше унижаван в държавата, за която воюва цял живот.
|
|
|
| Сървайвър |
|
От кварталната поща се измъква вцепенен от ужас статистическият пенсионер бай Иван. И тоя месец, както и всички предишни, той е получил статистическата си пенсия и сега много добре знае какво го очаква навън.
И наистина. Иззад ъгъла на блока мигом се изсипва глутница озверели кучета с габарити на баскервилския им предтеча. Това са чуждите инвеститори, които са дошли да си приберат дължимото по месечните сметки за услугите, които предоставят на бай Иван.
|
|
|
| Омерта в черно-синьо |
|
“Който не мълчи, ще умре”. Така гласи неписаният закон на мафията - законът на омертата (мълчанието). И никой - поне до скоро - не смееше да свидетелства, или да се опълчи срещу “октопода”, обвил с пипалата си не само Сицилия, но и цяла Италия. Защото знаеше, че милост няма.
Уви - днешна България вече не е нещо по различно от вчерашна Сицилия. Различно е само името на октопода - ДПС. Е, наистина не застрелват “провинилите” се по улиците (засега!). Най-пресният пример е историята с бившия шеф на пожарната Кирил Войнов. Съдът предяви обвинение за престъпление по служба. Чудесно, би възкликнал някой - законът трябва да бъде един за всички.
|
|
|
| Събличане на партийната кожа |
|
Напоследък се наблюдава твърде симптоматично явление - едно след друго никнат някакви граждански движения. Все уж “на ползу роду”, както обичаше да казва незабравимият смешник Жорж Ганчев. Той поне бе атрактивен и ни разтушаваше, а новите “движенци” са скучни като решена кръстословица. Пък и не са нови и под гражданските покривала надничат разядени от политическа проказа стари муцуни. Характерното при тях е, че масово събличат овехтелите си партийни кожи и се правят на Афродити, току що родени от морската пяна.
|
|
|
| Рубиконът 10 януари |
|
Очерта се стремеж да бъде “реабилитиран” криминалният капитал, без да намаляват дяловете на сивата и черната икономика.
Публичната критика спрямо политиците стана твърде безпардонна, но без видим ефект. Същевременно уникалното е, че тази публична критика не засегна едрите капиталисти и тяхната дейност остана за обществото забулена в мрак. Доколкото все пак се процеждаха моменти на критичност, те целяха да разкрасят образа на обогатилия се обществен персонаж като морален строител на нова България.
|
|
|
| Британски проблеми в Ирак и Афганистан |
|
Кореспондентът на френския „Льо Монд” - Жан-Пиер Ланжелие, предава от Лондон, че британската армия изпитвала сериозен недостиг на хора. Нейните формирования водят все по-многобройни и опасни акции, с ефективи (сиреч хора) и бойни средства, които в най-добрия случай са постоянни, но най-често намаляват. Това констатирал началникът на британския ГЩ Ричард Даннът, който още през септември предупредил, че ангажираните в Ирак и Афганистан военнослужещи можели „само” да довършат своите мисии. Тоест, без да поемат нови отговорности ("Льо Монд”, 8.11.2006).
|
|
|
| Икономиката на САЩ "изстива" |
|
Това твърди в. „Интернешънъл хералд трибюн” (8 ноември т.г.). Според него последната информация за състоянието на американската икономика не оставя съмнение, че тя се е забавила почти във всяко отношение.
Дали икономиката на САЩ е насочвана към силно желаното „меко приземяване”, при което постепенно ще се охлажда, без да се свива, или новата рецесия е неизбежна? Интересен въпрос, на който има поне два различни отговора.
Едно е сигурно, повечето американци са зле подготвени за икономическо забавяне, дори то да завърши с „меко приземяване”. Ако в сметката се включат основни икономически показатели като доход и осигурително покритие, ще се види, че повечето работещи семейства сега не са по-добре, отколкото са били при започването на икономическата експанзия в края на 2001 г.
|
|
|
| Християните - роби в света на исляма |
|
За разлика от свободата, на която се радват и към която предявяват претенции мюсюлманите на Запад, подобна не се гарантира на изповядващите християнството в повечето мюсюлмански държави.
В ислямските страни църквите са нелегални и преследвани. Често срещано явление са акциите за издирване на християни, малтретирането и затварянето им. Насилственото омъжване на жени християнки за мюсюлмани, убийството на преминали в християнството от семействата им (нерядко публично, с камъни), публични процеси с наказания строг тъмничен затвор или смъртно наказание са практика, а не изключение.
|
|
|
Латинска Америка:
Амбициозен социален проект |
|
Във в. “Нова Зора” традиционно отбелязваме не само събитията на Американския континент, част от който е и Република Куба, но озвучаваме и всички мащабни инициативи на посолството на Република Куба в София. В българския периодичен печат няма друга медиа, която да се похвали с адекватно, обективно и безпристрастно отразяване на проблемите на тази изстрадала държава и нейния изключителен ръководител Фидел Кастро.
|
|
|
| Капитализъм с християнско лице |
|
Германският абат Анзелм Грюн е автор на богословски бестселъри, разпродадени в 14 млн. екземпляра по цял свят. Наред с другото игуменът на манастира Мюнстершварцах, в Бавария, е и отличен мениджър. Но и в това няма нищо чудно - неговата обител е част от Ордена на бенедиктинците, за които активната стопанска дейност е уставно задължение от векове.
Орденът е създаден през 529 г. от Св. Бенедикт, който го изгражда върху три основни принципа, спазвани от бенедиктинските монаси до ден-днешен: послушание пред абата, служба на Бога и труд.
Третият принцип означава, че братствата не само трябва да са на пълна самоиздръжка, но и да произвеждат достатъчно блага за благотворителност сред бедните миряни. В случая с абатството Мюнстершварцах (основано през 788 г.) това намира израз във факта, че поддържа гимназия с 920 ученици, а също интернат и младежки хотел.
|
|
|
| Гибелта на храбрия пруски народ |
|
Отдавна, отдавна, още през древността и ранното средновековие, живеел на юг от Балтийско море храбрият народ на прусите. Езикът му бил много близък до този на източните му съседи, литовците и латвийците, а територията му се простирала между долните течения на реките Висла и Неман, от сегашното полско пристанище Гданск до руския Калининград.
Климатът на Прусия бил суров, а теренът й включвал безброй езера, множество реки, както и непроходими иглолистни и смесени гори. В тези условия прусите се проявили като отлични животновъди, земеделци и рибари. Те произвеждали всевъзможни меса и колбаси, млечни изделия и различни селскостопански продукти. За ония времена стандартът им бил значително по-висок от този на поляците на юг. И това не са просто романтични предания - процъфтяването на Прусия е убедително очертано от документалните и археологически проучвания на модерните немски и полски историци.
|
|
|
| Дни на изкуството и културата от Варна |
|
В седмицата от 20 до 24 ноември София отбеляза Дни на изкуството и културата от Варна.
Форумът премина под лозунга "Варна - кандидат за европейска столица на културата". Безспорно е обаче, че това мото е именно формално, защото Варна отдавна е извоювала правото си да се нарича не само морска столица на България, но тя Е и град с утвърдени завоевания в областта на културата.
|
|
|
| Танцът на думите |
|
Имат ли нужда от дневник поетите? Някои, може би, други не. Освен ако не пишат като Васко Милев. Пастирят на думи е събрал в първата си и съвсем прясна книжка различни изповеди, въздишки и тайни мисли. Укрил ги е зад ритъма на стихове, а дълбоко изотдолу бучи болка и скрежно се топят емоции. Всичкият видим свят се е събрал във виртуозни дисонансни рими, споделя бързореко и покъртващо важните си мисли от непресъхващия делник. Разтваря гънките на вятъра и вижда всичките желания, спомени и сърдечни конвулсии, добре увити в пресния воал на заника на слънцето, всевиждащо като пророчица или убягващо като пролетен дим.
|
|
|
| Ето, този мост ще построя... |
|
За основател на рода Везенкови се счита Йован, роден през 1805 г. в село Тресанче, Дебърско. Селото често ставало плячка на арнаутски набези. По време на турското робство безнаказано вилнеели всякакви разбойници и харамии, защита за хората нямало. 20-годишният Йован бил вече добър майстор-строител, с уважавана и търсена професия. Решил да напусне селото, да тръгне на гурбет. И се преселил в град Крушево. Оженил се за Илина, която му ражда пет деца, трима сина и две дъщери: Стоян, Петър, Константин, Румена и Мара.
|
|
|
| Път - страшен,
но славен... |
|
Навършиха се 105 години от обесването на Светослав Мерджанов (1876-1901) и другарите му Христо Хаджиилиев, Бедрос Сиремджиян и Татул Малгаралията в центъра на Одрин.
Символ на тероризма от началото на ХХ век, със своята саможертва за свободата на брата-роб в името на целокупна България, Светослав Мерджанов е станал и знаме на македоно-одринското националноосвободително движение.
Казват, че е бил необикновено смел и силен човек, ала енергията му била “енергия на отчаянието”, за това и толкова млад бил победен. Победен ли?
“Отче, кажи на всички българи, бъди ти свидетел, че аз без страх отивам към бесилката и без страх умирам за свободата на поробения български народ. Нека тия, които идват след мен, довършат делото. Да живее свободата на поробените братя!” - това поръчал Светослав Мерджанов на свещеника Добри Стойков, който го изповядал, преди да увисне на бесилката в центъра на Одрин на 27 ноември 1901 година.
А пътят му до бесилката бил страшен, но славен! Не му е тук мястото да анализираме причините за отделните атентати, нито да оценяваме политическите атентати според тактиката и стратегията на партиите и групите, които са ги организирали. Ще ни се да си отговорим на въпроса: какви хора са били атентаторите?
|
|
|
|
карикатура: Тодор Цонев
Купонът тече ли тече
карикатура: Тодор Цонев
|
|