|
Преди 40 години, на 26 ноември, над Братислава става голяма самолетна катастрофа. Загиват всички пътници, сред които е и дъщерята на Методи Шаторов - Кремена. Вече повече от 15 години - изследователи на миналото, учени невежи и невежи учени громят партийността и идеологическия подход в историята, който властвал във времената преди 1989 г. Не че го е нямало този подход, но в днешните времена се явиха не малко апологети на “новите времена”, които поголовно вкараха мистиката в изследванията си. Някой беше казал - “всичко започва с мистика и завършва с политика”. Та и те - гледат да угодят на благодетелите си и виждат “голямата конспирация” навсякъде заедно с “дългата ръка на страшната ДС”.
Както за живота и дейността на баща й - Методи Шаторов, се изписаха и изприказваха много неверни работи и дивотии при нас и в Македония, така и за тази катастрофа се пишат фантасмагории.
Животът на Кремена Шаторова е кратък и донякъде белязан от живота на баща й. Тя се ражда на 31 март 1938 г. в Париж. Шаторов е в Париж от февруари 1937 г. - изпратен да завежда задграничния пункт на БРП. Поддържа връзките с Москва, Прага, София. Работи с членове на БРП и други българи във Франция, поддържа контактите с ЦК на Френската КП, с ЦК на Испанската КП, с някои от ръководителите на Интербригадите в Испания. Живее на семейни начала с Мария Петрова, нямат брак, но Шаторов признава Кремена за своя дъщеря. Така се случва, че чак през 1953 г., по искане на Кремена, Министерството на външните работи на НРБ прави постъпки и префектурата на департамента на Сена,12 район на Париж, издава документ (свидетелство) за раждане. Документът е заверен от консулския отдел на МВнР в София. В един друг документ пък, от 16 декември 1940 г., се вижда, че по искане на М. Шаторов, общината на гр. Прилеп записва като жители - Мария Петрова и Кремена Шаторова. Копия от тези документи ми бяха предоставени от сина на Кремена и единствен пряк наследник сега на М. Шаторов - Бойко. Документите заедно с още материали са притежание на Държавния архив - Пазарджик.
Шаторов напуска Париж през ноември 1939 г. и отива в Прилеп, а после в Скопие. М. Петрова заедно с малката Кремена и дъщеря й от първия брак - Стефана, идват в София и се установяват на ул. “Цар Самуил” 26 при майка й. Мария Петрова заболява тежко. За малката Кремена се грижат Стефана и сестрата на Шаторов, Благородна Хаджисандева, която също живее в София. Шаторов е в Скопие. Той е функционер на БРП и Коминтерна от висок ранг и скоро оглавява т. нар. Покраински комитет на ЮКП за Македония в Скопие (самото наименование на комитета, подсказва за вижданията и целите на Тито и ръководството на ЮКП - в този момент Македония е част от Южна Сърбия). Съвсем скоро, Шаторов ще обърне политиката съобразявайки се и разбирайки, че по-голямата част от населението е с българско национално самосъзнание, което пък ще изправи срещу него ръководството на ЮКП и лично Й.Б. Тито.
Има запазени писма и картички, изпращани от Шаторов до жена му, доведената му дъщеря - Стефана, до сестра му Благородна, от които се вижда грижовното отношение към тях, тежестта и несгодите на тогавашното време. Мария умира през 1941 г. М. Шаторов идва в София в началото на 1942 г. Полицията скоро го идентифицира като име и като физиономия, имат негова снимка, така че той спазва стриктно конспиративните правила, когато посещава близките си.
Когато загива баща й, Кремена е на 6 години - остава кръгъл сирак. До нея неотклонно е сестра й Стефана, помага й леля й. В Македония има роднини, но политическите отношения между Югославия и България стават сложни. Името на М. Шаторов в Македония е забранена тема и близките контакти с роднините са невъзможни. (Миналата година бях поканен в Скопие на конференция, посветена на дейността на М. Шаторов, която се проведе в залата на Академията на науките. Разговарях с братовчеди на Кремена, които знаеха подробности за живота й, но не са имали възможност да се срещнат с нея.) Кремена завършва известната в миналото езикова гимназия в Ловеч, после английска филология. Омъжва се за свой състудент - Тодор Тодоров. Започва работа. Назначена е след време за завеждащ отдел “Международни връзки” на ЦК на ДКМС. Всичко това опровергава всякакви сплетни и неаргументирани писания през последните години за някакво селективно отношение към дейността на Шаторов от страна на държавното и партийно ръководство по онова време, тоест съобразено с негативното отношение на ръководството на Югославия и Македония. Хора, които са познавали Кремена, са ми казвали, че е била образована, ерудирана, добра организаторка, общителна и с ведър характер. През 1962 г. се ражда синът й Бойко. Преди това губи първата си рожба.
Кремена Шаторова загива на 28 години. И за тази катастрофа от доста време има най-различни приказки и фантасмагории. Излязоха и писания в някои вестници. Интригата се свързва най-често с името на ген. Иван Бъчваров, който също загива в тази катастрофа. Съвременните търсачи на силни усещания и поддръжници на тезите за велики и зловещи конспирации, за “дългата ръка на вездесъщата ДС” донякъде се движат и по приказки на мрънкащи още в онези години лица, “изпаднали от каруцата на Бога”. Разбира се, предположенията и тезите на тези и други автори в последните години издишат по много линии. Те реално не познават спецификата, правилата, йерархията, дисциплината и самодисциплината на онова време и на част от действащите лица. Не боравят с документи, с факти от преки участници в събитията, не търсят реални мотиви и някаква дори елементарна причинно-следствена връзка. Например изкарват ген. Бъчваров, един безспорно честен човек, като много влиятелна личност в БКП, но не се сещат, че тогава влиянието идва главно от мястото в йерархията - махнеш ли човека, секва и влиянието (то и сега комай е така с рейтингите?!). Пишат например, че ген. Бъчваров поискал на пленум през 1964 г. оставката на Т. Живков. И най-големият наивник не би си позволил на заседания на ЦК да иска смяна на Първия, без да е подготвена почвата. (Видя се през 1989 г. колко са “смели” заговорниците?!).
По същия начин се преувеличава и влиянието и ролята на друг безспорно способен и честен човек - Иван Тодоров-Горуня, а оттам и възможността за преврат срещу - по същество - тогавашното правителство на НРБ.
Зад преврата на 10 ноември 1989 г. стоят реални външни сили и спецслужби и това рано или късно ще излезе наяве. Така че в онзи момент, 1956-66 г., не е имало причина и нужда от физическо отстраняване на ген. Бъчваров. Достатъчно е било да го пенсионират, ако се налага!
Какво се случва на 26 ноември 1966 г. Самолет на БГА "Ил-18" лети по линията София-Берлин. Сред пътниците са и ген. Бъчваров, оперната певица Катя Попова. Една от стюардесите е съпругата на Иван Славков. Самолетът каца в Будапеща и оттам излита за Прага. Поради лошо време каца в Братислава. След три и половина часа отново излита. На 8 км от летището се разбива в хълма Сакра. Загиват всички пътници и екипажът - 82 души.
Непоправимото и тъжното в тази история е смъртта на толкова много хора, другото са конюнктура и жълти страници. В конкретния случай, непоправимото и тъжното е недоживеният живот на Кремена. Орисия, случайности, светкавични зигзази на съдбата ли са подобни случки? Едва ли може да се разбере пък и не е във възможностите на хората да променят хода на събитията от подобно естество.
В цялата тази история обаче е по-важен вторият пласт - за границите и разделителните линии извън нас и в пространството около нас, налагани ни от външни сили, както и за вътрешните разделителни линии и граници. Това вече си е човешка направа и в голяма степен наслагването и махането им си зависи от самите нас.
|