Много публикации излязоха от научните среди и журналистиката в годините на прехода, които са свързани с един важен проблем за нашата страна - политическите процеси, свързани с промяната на обществено-политическата и икономическа обстановка в България. Според мен, в почти всички тях се усеща партийният привкус и пристрастност. Позволявам си да предложа един друг поглед върху разглеждания проблем. Безпристрастен, и вече от дистанцията на 17 години преход. Първият въпрос според мен е какво се случи на 10-и ноември 1989 г.?
Извършен бе държавен преврат, ръководен от функционери на самата комунистическа партия, свързани с “перестроечната” върхушка, управляваща в това време КПСС и респективно СССР. Именно с този преврат започна “мирна буржоазна революция”. Неслучайно в БКП, преименувана вече в БСП, се изгради “червената буржоазия” по върховете на партийния елит, който с течение на времето се утвърди и по партийните организации по места. Тази върхушка вече бе натрупала капитали, и за да ги задържи й бе необходима промяна на политическата система. Тази промяна се изразяваше в раздържавяване и изтегляне на държавата от сектора на икономиката, за да може именно там да се намести капиталът на “червената буржоазия”. Генератор на всички тези процеси беше Андрей Луканов, който чрез плана “Ран Ът” и други манипулации, успя да преобърне съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа обстановка. Той и свързаните с него среди от управляващата партия създадоха дружества с държавно и частно участие, в които постепенно държавното участие бе сведено до нула. Капиталите за управление на тези дружества бяха от финансите на страната. Завършен ли е преходният период на буржоазната революция, след като системата на управление и икономика в България са изцяло променени?
Някои, които успяха бързо да забогатеят, източвайки националното богатство, твърдят, че преходът вече е завършил. Други, които смятат, че има още за разграбване, казват, че той продължава. Според мен преходът не е завършил, защото все още липсва пълна победа на капиталистическите производствени отношения, но той скоро ще завърши, защото ще го катализира приемането на страната в ЕС.
На следващо място стои въпросът: могат ли левите политически сили да ръководят една буржоазна революция? Отговорът ми е категорично не. Оттук възниква веднага проблемът: а какво прави БСП начело на тази буржоазна революция, щом е лява политическа партия? Така съвсем естествено възниква друг въпрос: каква всъщност партия е БСП? Според мен, основавайки се на политиката, която провежда върхушката на БСП и оглавяваното от нея правителство - тя е дясноцентристка партия. Ето защо тази партия има място в ръководството на буржоазната революция. Именно управлението на БСП наложи намаляване на корпоративния данък от 15 на 10%, а това е в интерес на богатите. Примерите за обслужване на интереси, които би трябвало осъществява десницата са много. Затова твърдя, че БСП е извървяла своя път от ляво към дясно. Единственото, което остава, е смелостта на партията да декларира тази промяна в дясно на своя предстоящ конгрес.
А какво е мястото на “дясното” в условията на прехода и какво става днес с него? Моето категорично мнение е, че само десни партии могат да доведат България до буржоазно общество. Това добре се осъзнава от всички. Грешните оценки идват от факта, че не се оценяват правилно процесите, протичащи в дясното пространство. Наистина в началото на революцията, на гребена й, с широката подкрепа на пренебрегваните дотогава маси, се появи СДС. Поради обективни и субективни причини: липса на социална база, липса на истинска и солидна подкрепа от външни десни сили и не на последно място липса на подготвени лидери, СДС слезе от управлението след два непоследователни мандата управление, единият от които неизкаран до край.
Днес десните политически партии са в пълен колапс. Оттук и призивите за “обединение” и “ново дясно” вече ни заливат по всички възможни начини и информационни средства. И никой не иска да види, че то не е изчезнало, а само се е преструктурирало. Политическите ръководства на трите управляващи партии в момента - БСП, НДСВ и ДПС, са дясноцентристки и оглавяват сега десния преход. Та в ръководството на ДПС са автентични десни политици - Христо Бисеров, бивш главен секретар на СДС, Йордан Цонев, бивш член на НИС на СДС, Камен Костадинов, бивш ръководител на СДС във Велико Търново и оглавявал една от организациите на СДС-ФНСД и др. Може ли някой да възрази, че не е дясно и ръководството на НДСВ. Оставям настрана бившия монарх, за него е повече от ясно. Той не може да бъде и друг. А останалите? Ще спомена само някои от тях: Николай Свинаров, д-р Атанас Щерев, Милен Велчев - представители на “дясното" в НДСВ, Соломон Паси и Валентин Церовски - бивши народни представители от СДС във ВНС и др. Самата програма на НДСВ е дясно-либерална. А БСП? Нека си припомним нейното все по-голямо “социалдемократизиране”, започнало още с “Път към Европа”, преминаващо през Обединението за социална демокрация, генералското движение ДЕР и БСП и единение на левите сили и т.н. Не са ли представители на червените корпоративни интереси Румен Овчаров, Добромир Гущеров и пр. А бившият кандидат за кмет на София Венцислав Йосифов - шеф на фалиралата и грабителска Първа частна банка?
Защо изобщо се плаче за дясно политическо пространство? То е силно представено и работи добре за себе си.
Оттук трябва да извлечем въпроса: какво става в лявото пространство? Смятам, че днес тревогата трябва да бъде именно за него. Наистина има силно количество ляв електорат, но той е най-слабо представен в управлението на страната.
В едно капиталистическо общество винаги има нужда от една лява партия, която да защитава интересите на този ляв електорат. От такава партия обществото у нас има крещяща необходимост. Но тя не трябва да гледа назад към провалилия се “съветски социалистически модел”, когото аз наричам “моделът на гражданската война в Русия”, а да е обърната напред, към един по-справедлив социален модел и да се превърне в българската социална партия.
И накрая бих искал да обърна внимание и на още нещо: какво да бъде отношението на капиталистическа България към Русия?
Считам, че отношенията трябва да се градят на нова плоскост. Русия вече от много време не е социалистическа, а бързо развиваща се капиталистическа държава с крупна частна собственост. Отношенията трябва да се развиват на базата на сътрудничеството и взаимна изгода.
Кобургите: - Тази омразна книга все книга ни пречи да обичаме поданиците си!..
карикатура: Тодор Цонев
|