|
Неотдавна проф. Огнян Сапарев стана кавалер на новоучреденото пловдивско отличие “Следовник на будителите”. На тържеството в сградата на Народната библиотека “Иван Вазов”, в Пловдив, присъстващите имаха - и оцениха - късмета да чуят похвалното слово на неговия колега, доц. д-р Владимир Янев.
Даваме гласност на тези прочетени размишления, защото се отнасят до един уважаван от в. “Нова Зора” автор, литератор, общественик и приятел, член на Изпълнителното бюро на партия "Нова Зора". Освен това, чисто фактологично, и за разлика от други нарочни поводи, в думите на Вл. Янев е налице едно все по-рядко срещано качество, и особено в професионалните среди на писмовните и четмовните. Качеството да кажеш много хубави и искрени неща за колегата.
Поздравяваме новия будител Огнян Сапарев и се надяваме факелът на добротворството никога да не угасва.
"Зора"
|
Заслужено е отличието на Огнян Сапарев! Няма да се намери човек, който да го оспори, въпреки че (и слава богу, че!) той продължава да е оспорвана и оспорваща личност. Именно защото е Личност, е бил притча во язицех на дребнави литературоведски и университетски началници, на дребни, средни и бая едри партийни величия някога и днес. (Бил е притча во язицех, разбира се, на онези винаги побеждаващи екземпляри, които кой знае защо наричаме представители на слабия пол. Слаби са ни ангелите на нас и добре че ни е силен Огнянът!) Това последното е в скоби, защото не подхожда да се говори така за един следовник на будителите, който не оставя хората да спят, независимо дали става въпрос за литература, телевизия, народно събрание или университет.
Десетилетия наред професорът в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” буди ленивите умове и заспалите съвести.
Той е задълбочен литературовед, изобретателен и остроумен публицист, активен строител на духовността и просто (което съвсем не е така просто) добър човек. Искам да обърна специално внимание на това, защото е все по-рядко проявяващо се качество. Огнян е широко скроена личност, която няма нищо общо с педантиката и дребнавостта. По професорски разсеян, малко старомодно добродушен и снизходителен към човешките слабости, но непрощаващ подлостта и нравственото безхаберие, той е уважаван и ценен, защото умее да уважава и да цени. Хуманизмът и демократичността сякаш са му вродени и тук от особено значение са интелигентните му и сериозно отнасящи се към всички неща в живота родители.
Сапарев е учител, който никога не е поучавал, не е натрапвал единствено правилното си мнение, не е парадирал с многоученост. Вероятно това обяснява защо му повярваха и обикнаха толкова млади творци от някогашните първи випуски на Пловдивския университет, в чието стимулиране и утвърждаване той играе значима роля. Обяснява защо е обичан и ценен не само от колегите си (е, не от всички!), но и от шофьорите, административния и работническия персонал, от пазачите и чистачките. Обяснява защо се вслушваме в немногословната му, понякога накъсана и неравномерна реч - това е речта на събеседника, а не на самозвания водител. Той е добър човек и именно затова е силен мъж, когото не могат да стреснат злите комплексари, прикриващи малодушието си зад истерии от всякакъв род. Това се вижда в книгите и в публикациите му, в духовната и в обществената му дейност, в общуванията с най-различни хора. Огнян Сапарев отстоява принципите на умното и доброто!
Присъствието му в духовния живот на Пловдив и страната като личност и творец, като създател на личности е неоценимо. Гордея се, че съм негов колега по много причини, но тук ще споделя нещо по-конкретно. Като народен представител Сапарев действително изрази народна воля и гласува против изпращането на български войски в не съвсем съседна нам страна. По този повод казах, че няма да ме е страх да се здрависвам с него - по ръката ми не би полепнала кръв. Казвам го и сега - духовният човек е против войната. Да си жив и здрав, Огняне!
Честито заслужено отличие, будителю - ти имаш и ще имаш следовници!
|